Решението се чака на 30 октомври, а залогът е по-лесен бизнес, по-малко проверки и по-добър образ пред инвеститорите
България е на крачка от излизане от един от най-неприятните международни списъци, в които една европейска държава може да попадне. Според Блумбърг се очаква страната ни да бъде извадена от „сивия списък“ на Групата за финансови действия FATF в края на октомври, след близо три години засилено наблюдение. Решението няма да е просто дипломатическа отметка. То може да означава по-малко подозрение към българския бизнес, по-лесни международни разплащания и един аргумент повече пред чуждите инвеститори.
Как България се озова в „сивия списък“
Името звучи стряскащо, но „сивият списък“ не е списък със санкционирани държави и България не е била поставена редом до държавите от т.нар. черен списък на FATF. Официалното определение е „юрисдикции под засилено наблюдение“. Това са държави, в които международните експерти са открили стратегически слабости в системите срещу изпирането на пари, финансирането на тероризма и финансирането на разпространението на оръжия за масово унищожение, но които са поели ангажимент да ги поправят. Самата FATF изрично уточнява, че присъствието в този списък не означава автоматичен призив всички сделки и клиенти от съответната държава да бъдат подлагани на извънредни проверки.
България попадна там през октомври 2023 г. Проблемът обаче не възникна изведнъж. Още при оценката на MONEYVAL от 2022 г. бяха посочени слабости при използването на финансова информация, разследването и наказателното преследване на прането на пари, конфискацията на престъпни активи, контрола върху действителните собственици на фирми и надзора върху редица рискови дейности. Международните експерти тогава отбелязаха и че броят на разследванията, обвиненията и присъдите за пране на пари не съответства на установените рискове в страната.
Така през есента на 2023 г. България пое официален политически ангажимент да изпълни специален план за действие. Това съвпадна и с период, в който страната водеше ключови разговори за влизането си в еврозоната, което допълнително направи темата политически чувствителна. През следващите години София трябваше да доказва не само че е променила закони, но и че институциите реално могат да откриват съмнителни пари, да разследват сложни схеми и да стигат до конфискация и съдебен резултат.
От проблемите на хартия до последната проверка
Пробивът дойде през юни тази година. MONEYVAL обяви, че България вече покрива всичките 40 препоръки на FATF - по 13 от тях страната е оценена като напълно съответстваща, а по останалите 27 като съответстваща в голяма степен. Заради този напредък Комитетът към Съвета на Европа приключи петия оценителен кръг за България.
През юни FATF направи и следващата решаваща крачка. Организацията прецени, че България в значителна степен е изпълнила своя план за действие и може да премине към проверка на място. Тази проверка е важна, защото международните експерти не се интересуват само дали парламентът е гласувал правилните текстове. Те искат да видят дали новите правила се прилагат, дали институциите работят заедно и дали има политическа воля системата да продължи да действа и след изваждането от списъка.
Сред отчетените от FATF промени са по-добър контрол върху обменните бюра, пощенските оператори и посредниците при недвижими имоти, проверки кой действително стои зад компаниите, нови правила за доставчиците на услуги с виртуални активи и по-добро подреждане на сигналите за съмнителни операции. Организацията отчита напредък и при разследването на различни видове пране на пари, включително случаи, свързани с мащабна корупция и организирана престъпност, както и при конфискацията на незаконно имущество.
Политическият залог стана огромен
Темата вече е един от видимите приоритети на правителството. На 20 август премиерът Румен Радев заяви, че освен изпълнението на формалните условия България разполага и с „политическата воля“ да се бори с прането на пари, със сивата икономика и с корупцията. Кабинетът посочва и новата система „Сигма“, която анализира обществени поръчки. По данни на правителството тя вече е обработила близо 200 000 поръчки, като при над 30% е имало само един кандидат. Предвижда се системата да бъде свързана и с Търговския регистър, за да се търсят зависимости и необичайни ценови отклонения.
Тези твърдения са позицията на настоящия кабинет, но международната оценка показва, че процесът е по-дълъг от мандата на едно правителство. MONEYVAL проследява промените от оценката си през 2022 г., а FATF започна засиления мониторинг през 2023 г. С други думи, сегашният финален етап е резултат от законови и институционални промени, извършвани в продължение на няколко години и при различни управления.
В началото на септември представители на FATF и MONEYVAL вече бяха в България и проведоха срещи с властите. След разговорите правителството съобщи, че финалното решение се очаква през октомври в Париж. Именно този етап трябва да даде отговор на най-важния въпрос - дали подобрението е само в законите или вече се вижда и в работата на българските институции.
Защо този списък струва пари на бизнеса
За обикновения човек „сив списък“ може да звучи като далечна бюрократична тема. За компания, която получава пари от чужбина, търси инвеститор или работи с международна банка, обаче ефектът може да бъде съвсем конкретен. Финансовите институции оценяват риска на държавата, от която идват парите, и лошият международен етикет може да означава допълнителни документи, въпроси за произхода на средствата, по-бавно откриване на сметки, отложени преводи и по-високи разходи за проверки. Международният валутен фонд посочва като възможни последици от сивия списък натиск върху кореспондентските банкови отношения, по-скъпи международни плащания, затруднен достъп до пазари и по-слаб приток на капитали.
Представете си например българска фирма, която търси чужд партньор за завод за 50 млн. евро. Инвеститорът не гледа само данъчната ставка, цената на труда или земята. Неговата банка и юристи оценяват и колко лесно могат да се движат парите, доколко прозрачна е собствеността и какъв е рискът една трансакция да попадне под допълнителна проверка. Изваждането на България от списъка няма магически да донесе този завод, но премахва един неприятен въпрос от папката на инвеститора.
Има и по-широк международен ориентир. Изследване на експерти от МВФ върху 89 развиващи се и нововъзникващи икономики за периода 2000-2017 г. установява, че включването в сивия списък е свързано средно със спад на общия приток на капитали, равен на около 7,6% от БВП, а при преките чуждестранни инвестиции - около 3% от БВП. Това не е прогноза за България и не означава, че страната автоматично ще получи подобен приток след отпадането си от списъка. Данните просто показват защо международният финансов етикет има реална цена.
Инвестициите растат и преди окончателното решение
Важно е да не се създава и обратната илюзия - че сивият списък е спрял всички чужди пари към България. Последните данни на БНБ показват точно това. За януари-юли 2026 г. преките чуждестранни инвестиции в страната са нараснали с 3,448 млрд. евро при увеличение с 1,531 млрд. евро за същия период на 2025 г. Само през юли притокът е 615,3 млн. евро. Тоест България привлича инвестиции и докато е под наблюдение. Евентуалното изваждане от списъка трябва да се разглежда по-скоро като премахване на допълнителна бариера и репутационен риск, а не като бутон, който внезапно ще отвори паричен кран.
Това е и причината икономическият ефект да се усеща постепенно. Една международна банка няма да промени на следващата сутрин всичките си вътрешни правила, а един инвеститор няма да построи фабрика само заради решение на FATF. Но когато държавата вече не фигурира в официален списък със стратегически слабости, рискът изглежда по-нисък, а България губи един аргумент, който конкурентни държави могат да използват срещу нея.
30 октомври е денят на истината
Следващото пленарно заседание на FATF е насрочено за 26-30 октомври, а според информацията на Блумбърг официалното решение се очаква именно в последния ден. То не е предварително гарантирано - подобни решения се приемат с консенсус от членовете на организацията. Към България се очаква да се присъединят и Монако и Кот д'Ивоар, които също са напреднали в изпълнението на своите планове. За София обаче залогът е особено важен, защото страната остана единствената членка на ЕС в сивия списък.
Ако решението бъде положително, България ще затвори процедура, започнала с тежки констатации за слаб контрол, недостатъчно ефективни разследвания и проблеми с проследяването на действителната собственост. Това няма да означава, че прането на пари или корупцията са изчезнали. Ще означава нещо по-конкретно - че международните оценители смятат направените промени за достатъчни, за да отпадне засиленото наблюдение. Оттам-нататък истинският тест ще бъде дали институциите ще продължат да работят по същите правила и след като натискът отвън намалее.
