- Ще последва ли манастирът в Истанбул съдбата на "Света София" - да стане джамия?
- Подобна стъпка е загуба за християнския свят и удар за световното културно наследство, казва проф. Мутафов
Вестта за превръщането в джамия на един от емблематичните християнски манастири в Истанбул - Хора, разтърси православната и световната културна общност. Светинята, прочута със своите неповторими стенописи, е превърната в музей през 1945 г. Сега обаче може да последва съдбата на "Света София", след като турският президент Реджеп Ердоган издаде указ на 21 август.
"Подобна стъпка е колкото загуба за християнския свят, толкова и удар за световното културно наследство", коментира проф. Емануел Мутафов от БАН пред БГНЕС. По повод големия християнски празник Успение Богородично излезе от печат научното изследване на професора, посветено на преклонението към Божията Майка в храмовото изкуство в Константинопол.
"Моята книга е последният научен труд, написан за тази църква, когато тя все още беше музей", отбелязва проф. Мутафов. И допълва: "Както каза вселенският патриарх Вартоломей I, решението за превръщането на църквата в джамия предизвиква и физическа болка у християните. При мен нещата се дублират, защото аз съм един от изследователите на тази църква."
В монографията си авторът застъпва хипотезата, че в параклиса на черквата Хора са били погребани потомци на Палеолозите (управлявали Византия от 1261 до 1453 г.) и Асеневците (управлявали Второто българско царство между 1187 и 1280 г.).
"Проследявайки цялата история и главно изворите, свързани с Хора, като текстове и епитафи, стигнах до заключението, че в аркосолия е погребана царица Ирина Палеологина. Тя е византийска принцеса - сестра на император Андроник II Палеолог и съпруга на българския цар Иван Асен III. В другите два аркосолия са погребани двама от нейните синове. Неоспорим факт е, че в изображенията на Хора са монограмите на Асеневци."
Иван Асен III и Ирина Палеологина дават начало на един от най-могъщите византийски родове, който играе важна роля не само на Балканите, но и в Западна Европа и Русия. От него произлизат
последните владетели на Византийската империя, както и цар Иван Грозни
Първият руски цар е внук на София Асенина Палеолог, племенница на последния византийски император и праправнучка на Иван Асен III, една от ярките фигури на Руската империя.
Историците се опасяват, че с превръщането на светинята в ислямски духовен символ ще спре достъпът до един от най-значимите паметници на византийското Палеологово изкуство със световно значение.
"Тези действия са политически и трябва да предизвикат политически отговор. Той трябва да е бърз и категоричен, не само на ниво държави, но и на ниво Европейски съюз", призовава проф. Мутафов. Според него, по отношение на превръщането на "Света София" от музей в джамия реакцията е била много мека. "Сега ние откъсваме цяла глава от учебника по византийско изкуство за много поколения напред, защото Хора е бижу. Никой не отрича периода, в който тези паметници са функционирали като джамии. Той е достатъчно дълъг и никой от интелигентните хора не иска нито "Света София", нито Хора да бъдат със статут на църкви. Ние искаме да останат неутрални пространства или музеи", категоричен е проф. Мутафов.
Черквата е включена в списъка на историческите райони на Истанбул в световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Историята
Манастирът "Христос Спасител" в Хора е разположен в северозападната част на Константинопол, в близост до Адрианополската порта и на юг от т. нар. Дворец на Константин Порфирогенет. "Хора" означава земя - първоначално мястото е извън градските стени, построени от император Константин, но и през османския период е малко обитавано. Думата "хора" би могла да се преведе и като жилище. Украсата на храма определя Христос като "земя на живите", а Св. Богородица като "вместилище на невместимото", като и двете наименования включват думата "хора".
Според предание, в манастира са били положени мощите на св. Василий в началото на IV в. Друго предание пък приписва основаването му на св. Теодор, предполагаемия чичо на императрица Теодора, съпруга на Юистиниан I. Учените обаче са склонни да считат за основател генерал Крисп, зет на Фокас, за когото се твърди, че е вдигнал манастира през 7 в. Най-ранните археологически доказателства са сводестите поструктури под наоса, които са датирани още през VI в.
Хора е бил център на съпротивата срещу иконоборството през 8 и 9 в., когато преподобният Михаил Синкелос служи като игумен в манастира.
Първата фаза на строежа датира от 11 в., когато Мария Дукина, майка на императрица Ирина, която пък е съпруга на Алексий I, възстановява манастира /1077-1081 г./. Хора отново е възстановен и през 12 в. (може би след като е бил повреден от земетресение) от Исаак Комнин, по-малък брат на император Йоан II (1118-1143 г.). Патриарх Козма е погребан в Хора през 1081 г. Манастирът е повреден или разрушен по време на латинската окупация на Константинопол (1204 - 1261 г.). Монахинята Мелания (в света Мария, дъщеря на император Михаил VIII), прави дарения и финансира част от възстановяването на обителта.
Теодор Метохит възстановява Хора по-мащабно около 1315 г. Пазителят на хазната, станал Велик Логотет (външен министър), е един от най-големите учени и първият основател на манастир от кънсовизантийската епоха, който не е император. На входа на наоса той е изобразен като носещ църквата към Христос. Храмът е бил богато украсен с мозайки и стенописи от Метохит. Манастирът бил обдарен и с имоти, към него имало болница и обществена кухня. Метохит дарил и голяма колекция от книги, което направило библиотеката на Хора една от най-богатите в Константинопол в късновизантийската епоха.
Хора е един от първите манастири, разграбени от османците, които завладяват града през 1453 г. За да вземат сребърния обков, те
натрошават на парчета чудотворната икона на Света Богородица
закрилница на столицата на Византия. Църквата е превърната в джамия по време на Баязид II от великия везир Атик Али паша /1511 г./ Наречена е Карие джами /арабският превод на Хора/. Мозайките и стенописите били частично покрити с мазилка. Мустафа Ага построил чешма през 1668 г. Главният евнух Бешир Ага създал имарет и училище през 18 в.
В края на 19 в. манастирът Хора е наричан от западни туристи "Мозаечната джамия". През 1945 г. е поставен под юрисдикцията на храма-музей "Св. София". От 1947 г. Американският институт за Византийска култура, а впоследствие и Dumbarton Oaks Field Committee, почистват мозайките и стенописите и възстановяват сградата.
Стенописите
Когато Хора е възстановен през 12 в., храмът е бил под формата на гръцки кръст. Колоните са заменени от стълбове, поддържащи арки и много по-голям купол, апсидата също била уголемена. Тези промени увеличават стабилността на храма.
Оцелелите сцени от мозайките и стенописите, финансирани от Теодор Метохит, включват цикли от живота на Христос и Св. Богородица, старозаветни предобрази на Христос и старозаветни пророчества за Св. Богородица и Страшния съд. Мраморните облицовки на наоса са от 14 в. и са почти напълно запазени. Украсата на сводовете и горните стени вепроятно е включвала цикъла от дванадесетте господски празника. Това, което оцелява до наши дни, са образите на Христос и Богородица от всяка страна на апсидата.
Дейсисът е във вътрешния притвор. На него са добавени и Исаак Комнин и монахиня Мелания, които коленичат. Два купола във вътрешния притвор са с изображения на Христос и Майката Божия, заобиколени от старозаветни пророци и праведници. Нартексите са украсени с мозайки от живота на Св. Богородица и Христос. Основната тематика на стенописите в параклиса е спасението на човешките души, тъй като е бил предназначен за погребения. По стените има изображения на светци в изправен ръст, а на западния купол е Св. Богородица. Източната част е посветена на Страшния съд, като основното изображение там е Слизане в ада.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
