Какво няма да ни прости Милен

Оно­ва, ко­е­то ни тряб­ва за Крис­ти­ан и не­го­ви­те спът­ни­ци в джи­па-уби­ец, е не линч, а спра­вед­ли­ва при­съ­да

Какво няма да ни прости Милен | StandartNews.com
  • Оно­ва, ко­е­то ни тряб­ва за Крис­ти­ан и не­го­ви­те спът­ни­ци в джи­па-уби­ец, е не линч, а спра­вед­ли­ва при­съ­да

Пред­ста­ве­те си, че се каз­ва­те Ми­лен, но не Цвет­ков, ка­ра­те си ко­ла­та в ед­на праз­нич­на ве­чер от точ­ка А до точ­ка Б и крот­ко ча­ка­те на чер­вен све­то­фар, пре­ди да се при­бе­ре­те у до­ма при фа­ми­ли­я­та. Един­стве­ни­ят път, ко­га­то са Ви по­каз­ва­ли по те­ле­ви­зи­я­та, е ко­га­то ин­тер­вю­и­ра­ха слу­чай­ни­те ми­ну­ва­чи за спаз­ва­не­то на ог­ра­ни­че­ни­я­та за­ра­ди ко­ро­на­ви­ру­са. И, по­не­же бях­те с мас­ка, ни­кой не Ви е за­пом­нил. Вне­зап­но вър­ху Вас връх­ли­та голф-трой­ка­та на Пе­шо от Во­лу­як, то­ку-що уда­рил три ра­кии, ку­пе­ни с па­ри­те от со­ци­ал­ни по­мо­щи. И Вие за­ги­ва­те на мяс­то. Кол­ко го­ди­ни спо­ред Вас ще по­лу­чи Пе­шо, ка­то се има пред­вид, че въз­мож­нос­ти­те спо­ред На­ка­за­тел­ния ко­декс са от три до пет­най­сет?

Пред­ста­ве­те си, че Вие сте пак съ­щи­ят Ми­лен-не-от-те­ле­ви­зи­я­та, но на въп­рос­но­то кръс­то­ви­ще вър­ху Вас се за­би­ва джип, ле­тящ със 100 ки­ло­мет­ра в час от­към ба­ров­ски­те квар­та­ли на сто­ли­ца­та, а шо­фьо­рът пре­ди мал­ко се е

над­ру­сал с най-мод­ни­те ди­зай­нер­ски бок­лу­ци

Кол­ко спо­ред Вас ще по­лу­чи въп­рос­ни­ят шо­фьор по съ­ща­та ска­ла на НК? Да­ли ще арес­ту­ват май­ка му, да­ли ще й спрет­нат да­нъч­на ре­ви­зия? Да­ли но­ви­ни­те, свър­за­ни с Ва­ша­та смърт, ще про­дъл­жат по­ве­че от три дни? Да­ли сви­де­те­ли на за­щи­та­та ня­ма да обър­нат де­ло­то та­ка, че Вие сте ка­ра­ли без ко­лан и сам сте си го из­про­си­ли?

Сбо­гом на не­у­доб­ния Ми­лен, кой­то за­ги­на от оно­ва, сре­щу ко­е­то се бо­ре­ше - без­пар­дон­но­то по­газ­ва­не на за­кон­ност и пра­ви­ла, мут­рен­ския ман­та­ли­тет и наг­лос­тта на хо­ра, ко­и­то се смя­тат за без­смър­тни. Днес Ми­лен Цвет­ков не­о­чак­ва­но се сдо­би с мно­го по­ве­че при­я­те­ли, от­кол­ко­то е имал при­жи­ве. На ня­кои от тях ед­ва ли би се рад­вал.

В близ­ки­те го­ди­ни Крис­ти­ан Ни­ко­лов пък ще има мно­го по-мал­ко при­я­те­ли от те­зи, на ко­и­то е раз­чи­тал. Мо­же пък да на­у­чи не­що.

Ка­къв па­ра­докс - Ми­лен, кой­то не по­на­ся­ше двой­ния ар­шин в жи­во­та си, не­го­ва­та смърт го про­во­ки­ра с пъл­на си­ла. Ако бе­ше жив, ще­ше да се из­смее на всич­ки­те су­пер­ла­ти­ви по свой ад­рес, из­ка­за­ни от те­зи, ко­и­то са­мо до вче­ра се пра­ве­ха, че той не съ­щес­тву­ва. Ис­кре­но ще­ше да се раз­ве­се­ли, че се пре­вър­нал в зна­ме за оне­зи, ко­и­то ни­ко­га

не са пос­та­вя­ли ду­ми­те сво­бо­да и сло­во в ед­но из­ре­че­ние

И пуб­лич­но би се въз­му­тил, че е ста­нал по­вод ня­кой да си пра­ви пи ар на не­гов гръб, уж за да поп­ра­вя за­ко­ни­те. Нак­рая, би за­пи­тал с ти­пич­на­та си иро­ния: А за­ра­ди Пе­шо от Во­лу­як бих­те ли про­ме­ни­ли На­ка­за­тел­ния ко­декс, кой­то и без то­ва си е кал­пав?

Вни­ма­вай­те, хо­ра! В мо­мен­та об­щес­тве­ни­ят гняв се прев­ръ­ща в опас­но ма­ха­ло, ко­е­то оти­ва в дру­га­та край­ност. Оно­ва, ко­е­то ни тряб­ва за 22-го­диш­ния Крис­ти­ан и не­го­ви­те спът­ни­ци в джи­па уби­ец, не е линч или въз­мез­дие, а спра­вед­ли­ва при­съ­да. Съ­ща­та, ко­я­то би по­лу­чил и Пе­шо от Во­лу­як. Са­мо то­ва би га­ран­ти­ра­ло, че има­ме дър­жа­ва, в ко­е­то Ми­лен до пос­лед­но май се съм­ня­ва­ше.

Има­ме ли за­кон, по кой­то спра­вед­ли­ва­та при­съ­да да бъ­де по­лу­че­на, ка­то се има пред­вид, че той мо­же да из­ле­зе още след три го­ди­ни, а спът­ни­ци­те му в ко­ла­та въ­об­ще да не по­ми­ри­шат ки­лия? Има­ме ли съ­деб­на сис­те­ма, ко­я­то въз­да­ва спра­вед­ли­вост, а не да раз­да­ва на­ка­за­ния под на­по­ра на об­щес­тве­но­то мне­ние? Има­ме ли пре­ван­тив­ни мер­ки, ко­и­то да не до­пус­нат дру­ги Крис­ти­а­нов­ци да га­зят бе­зог­лед­но по шо­се­та­та? Има­ме ли га­ран­ции, че с на­ка­за­ни­е­то, ко­е­то по­лу­чи, Крис­ти­ан ще има по­не шан­са да пре­ос­мис­ли сто­ре­но­то и да про­ме­ни се­бе си, вмес­то да каз­ва "Как пък се слу­чи да улу­ча на Па­ра­дай­са точ­но оня жур­на­лист, ина­че щях да съм си под га­ран­ция". Има­ме ли ре­ал­но ле­че­ние на нар­ко­ма­нии - не че съм си­гур­на, че въп­рос­ни­ят Крис­ти­ан и се­мейс­тво­то му би­ха се въз­пол­зва­ли от та­ка­ва прог­ра­ма. Но все има и дру­ги Крис­ти­а­нов­ци, ко­и­то мо­гат да бъ­дат озап­те­ни, пре­ди да

по­ле­тят на кри­ле­те на ам­фе­та­ми­на със 100 ки­ло­мет­ра в час...

Ако не тър­сим все­ки ден от­го­во­ри­те на те­зи въп­ро­си, ще си ос­та­нем са­мо с об­щес­тве­но въз­му­ще­ние в со­ци­ал­ни­те мре­жи. И с ле­пе­не­то на ети­ке­ти и съз­да­ва­не­то на па­мет­ни­ци на мър­тви ге­рои, ко­и­то не сме за­щи­ти­ли при­жи­ве.

Ако на­ка­жем еди­ния Крис­ти­ан с ця­ла­та си­ла на за­ко­на, а прос­пим ос­та­на­ли­те, Ми­лен ня­ма да ни прос­ти. Все ед­но от­къ­де ни гле­да.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай