В навечерието на 40 години от Чернобилската авария на книжния пазар се появява изследване, което отваря стар, но болезнено актуален въпрос. „Българският Чернобил“ на Димитър Вацов, издадена от "Сиела", проследява как решенията след 26 април 1986 г. се превръщат в ключов фактор за последиците върху населението у нас.
Книгата стъпва върху богат архивен материал и международни доклади и стига до извод, който преобръща обичайните представи. България е едва осма по замърсяване на територията, според данни на Международната агенция за атомна енергия, но се нарежда сред най-засегнатите по облъчване на населението, включително деца, по оценки на Организацията на обединените нации.
Причините се търсят не в природни особености, а в институционални решения. Реакцията на властта идва със закъснение – официалното признаване на опасността се случва дни след преминаването на радиоактивния облак. Предприетите мерки се оказват непълни, а част от тях са отменени твърде рано.
Особено място в изследването заема т.нар. „втори радиационен пик“ през 1987 г. Замърсени фуражи връщат радионуклиди в хранителната верига и водят до ново повишаване на облъчването – явление, отчетено като специфично за България.
Паралелно с това се откроява и разликата в подхода към различните групи. За широката общественост информацията е ограничена и успокояваща, докато за представители на властта се предприемат допълнителни защитни мерки.
Изследването проследява конкретни решения, институции и фигури, като показва как отговорността се разпределя в рамките на системата. Анализът въвежда понятието „морален дебилизъм“, с което се описва поведение, при което липсата на държавническа отговорност води до тежки последици за обществото.
Димитър Вацов е професор по философия и директор на Докторантското училище в Нов български университет. Той е председател на Фондация за хуманитарни и социални науки и дългогодишен главен редактор на списание „Критика и хуманизъм“. Специализирал е като Фулбрайтов изследовател в Dartmouth College и е автор на шест монографии и над 100 научни публикации.
В обществената памет Чернобил остава като пример за пропусната възможност последствията да бъдат ограничени. „Българският Чернобил“ дава аргументиран отговор защо това не се случва и поставя темата в по-широк контекст, свързан с кризата на доверието в институциите в края на социализма, коментират редактори на изданието.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
