Няма перфектен модел на здравеопазване, който да наложим за цяла Европа
България направи много в борбата с пушенето и алкохола, казва еврокомисар Витянис Андрюкайтис
Преди броени дни на визита в България бе европейският комисар по здравеопазване и безопасност на храните Витянис Андрюкайтис. Той се срещна с министрите на здравеопазването и земеделието Петър Москов и Десислава Танева. Пред "Стандарт" д-р Андрюкайтис коментира проблемите и предизвикателствата пред здравеопазването в България и останалите страни членки на ЕС, както и нуждата от превенция и борба с тютюнопушенето и алкохола.
- Свързването на спешните центрове с първичната помощ е добър подход
- Старият модел болници трябва да бъде променен
- Много съм доволен от разговора с министър Петър Москов
- Заложете на превенцията, тя е по-ефективна
- Господин Андрюкайтис, каква бе целта на вашата визита в България?
- Първо, България е една от страните, които са сред следващите председатели на ЕС. Това ще стане през 2018 г. и трябва да обсъдим как да създадем по-голяма кохезия между страните, да говорим за възможностите за продължаване на дебата по здравни въпроси. Второ, България има специфични препоръки, свързани със системата на здравеопазването и с възможностите за намаляване на легла и болници.
- Къде виждате най-големите проблеми в българското здравеопазване и от какви реформи има нужда?
- Трябва да извършвате мониторинг над стъпките при прилагането на специфичните за страната препоръки. Разбира се, днес сме щастливи от някои предприети действия за укрепване и реализиране на тези препоръки. Много е важно, че се вижда готовност за изпълнение на задълженията.
- Подкрепяте ли идеята за стандартизация на здравните системи на страните членки?
- Не става въпрос за стандартизация, а за използване на едни и същи методи, за обмяна на мнения и за възможността да се определят индикатори, тъй е като трудно да се сравнява страна със страна. Сега имаме 27 индикатора. Трябва да отбележим напредък в оценката как се справят здравните системи, а всички тези въпроси се нуждаят от договорени показатели и стандартизация. Това обаче няма нищо общо със социалните модели на здравеопазване. В ЕС има пет такива модела - британски, скандинавски, моделът "Бисмарк", който е в Германия и Австрия, средиземноморският, който е много гъвкав, и, разбира се, централно-източноевропейският модел. Всеки от тези модели има своите плюсове и минуси. Нито един от тях не е перфектен. Трябва да разберете, че всеки от тях олицетворява различни традиции и култури, различни икономически възможности. Моделът "Бисмарк" например има 120-годишна традиция. Нужно е също така да се разбере, че националните системи на здравеопазване са в ръцете на страните членки. Става дума също така за субсидираност и е дълбоко погрешно да се обсъжда т.нар. хармонизиране или стандартизиране на системите на здравеопазване. Не когато говорим за стандарти, имаме предвид възможността да се използват едни и същи стандарти, свързани с информация, технологии, схеми за лечение, възможностите за управление на разходите, да се прави преценка на ситуацията, да се използва някаква обща методология като основа. Също така е много важно да се говори за гъвкавостта, достъпността и ефективността на системите за здравеопазване. Важно е също така как тези системи комуникират една с друга, защото има директива за трансгранично здравеопазване. Трябва да насърчаваме страните да си сътрудничат при създаването на мрежа от референтни центрове, така че да бъдат гарантирани възможностите на хората за достъп до лечение. Особено когато става въпрос за редки ракови, генетични, сърдечно-съдови болести. Те изискват концентрация на специалисти и клиники. Ако в България има 5000 пациенти със специфично заболяване, те нямат избор, ако няма голям клиничен опит. Това означава, че трябва да има възможности хората да бъдат изпращани в референтни центрове в ЕС. Това изисква всички здравни системи да комуникират една с друга, да обменят информация, да изпращат досиета на пациенти и, разбира се, да се говори за реимбурсиране на медицинските разходи.
- Коя страна членка има най-добре развита мрежа от референтни центрове?
- Много съм щастлив да кажа, че всички 28 страни прилагат и транспонират евродирективите в националното си законодателство. Разбира се, има трудности. Има шест страни, където има дебат за промяна на процедурите, в някои страни има въпроси, свързани с по-малкото реимбурсиране, други имат проблеми с информационните кампании. Но, откровено казано, днес ние сме на етап, който гарантира отваряне на вратата към следващото ниво. На път сме да посочим в кои страни кои клиники са готови да бъдат номинирани като референтни центрове.
- Какво трябва да направи един български гражданин, който има рядко заболяване?
- Първо, трябва незабавно да се регистрира в националния център за контакт, за да получи цялата информация. Националният център трябва да му предостави списък с болници, които са готови да реагират. Знам, че България има трудности със схемите за реимбурсиране. Имах възможност да обсъдя темата със здравния министър Петър Москов, когато той бе в Брюксел преди две седмици. Бих искал да кажа също така, че основният проблем във всички 28 страни членки, не само в България, е ниската информираност на пациентите за възможностите да се възползват от директивите за трансгранично здравеопазване, когато става дума за редки болести. Второ, готови сме да насърчим страните членки да си сътрудничат, ако имат нужната инфраструктура в пограничните региони. Да подписват споразумения за двустранно трансгранично сътрудничество. Това означава, че имате възможности да обикаляте от една страна в друга за подходяща клиника.
- Доволен ли сте от системата на здравеопазване във вашата родна страна?
- Честно казано - да. Литва е страна, която показва добри примери, когато става дума за по-системен подход. Система означава да се види комуникацията между първичната здравна помощ и вторичната здравна помощ. Това е двустранна връзка между първичната, вторичната и третичната медицинска помощ. Това е една и съща методология, при която пациентът трябва да бъде поставян в центъра. Трябва да кажа също така, че в Литва прилагаме т.нар. клъстерна система - решаваме кои области са по-ефективни от гледна точка на хроничните заболявания. Има пет такива клъстера. Единият е сърдечно-съдов, който се бори срещу острия коронарен синдром. При него времето е изключително важно, понякога имате няколко часа и е нужно широко сътрудничество. Следващите са онкологичният клъстер, клъстер за инсулти, неонатологичен клъстер. Това означава, че първичната, вторичната и третичната здравна помощ се комбинират и са в една и съща технологична верига. Това гарантира възможностите за намаляване на броя на смъртните случаи. Виждам, че сега в България има готовност да създаване на спешни центрове и след това да се развиват възможностите за свързване на първичната помощ и тези центрове. Този подход е добър.
- Споменахте нуждата от намаляване на болничните легла...
- Старият модел болници трябва да бъде променен. Всички реформи трябва да бъдат базирани на демографската оценка на местното население, на нуждите, които са налице, на промяната на броя на леглата и на болничната структура. Трябва да се видят възможностите за реорганизация на болниците например в палиативни грижи. Това, разбира се, означава, че трябва да се въведе подходящ мениджмънт, за да се използват по подходящ начин ограничените ресурси и да се посрещнат основните предизвикателства.
В националното здравеопазване е нужно да има "оркестър". Обсъдих всички тези въпроси със здравния ви министър в Брюксел и бях много доволен от разговора ни. Приветствам усилията на България да въведе инструменти на публично здравеопазване - намаляване на тютюнопушенето, употребата на алкохол, на трансмазнини. Призовавам ви да видите колко случаи на преждевременна смърт има миналата година. Колко млади хора загиват по пътищата? Това вреди на българската икономика. Колко работни дни са загубени заради по-малкото ваксинация срещу грип? Това означава, че намаляват възможностите за развитие на икономиката ви. Не става въпрос само за лечение, а за превенция. Тя е по-добра, ефективна и по-евтина от лечението.
- В България има идея да се въведе данък върху вредните храни. Смятате ли, че той би бил ефективен?
- Както знаете, облагането с данъци е много ефективно в цял свят. Погледнете информацията и препоръките на СЗО. Трябва да се обърне внимание на инструментите на облагането, маркетинга, рекламата, образованието - на цялата гама. И данъчното облагане е само един от тези инструменти. Нужни са обаче и дългосрочни политики - намаляването на употребата на цигари и алкохол, на захар и сол изисква въвеждането на някакви данъци заедно с другите инструменти. Договорите на ЕС позволяват използването на подобни инструменти. Медиите трябва да бъдат призовани да провеждат информационни кампании и да увеличават информираността на хората за рисковите фактори в живота им.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
