Химнът на република България изправи на крака стотици представители наминната индустрия в залата на „София Хотел Балкан“, където отбелязаха професионалния си празникк – Деня на миньора. Събитието беше организирано от Българската минно-геоложка камара, Научно-техническият съюз по минно дело, геология и металургия, Федерацията на независимите синдикати на миньорите – КНСБ и Синдикалната миньорска федерация „Подкрепа“.
Официални гости на миньорския празник бяха вицепремиерът Атанас Зафиров, министърът на енергетиката Жечо Станков, министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов, зам.-министрите на икономиката и околната среда и водите - Невена Лазарова и Атанас Костадинов, както и представители на Българската академия на науките, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Университета по архитектура, строителство и геодезия, Университета за национално и световно стопанство, национално представителни работодателски организации и синдикати, областни управители, кметове, академичната и научната общност.
С приветствено слово инж. Драгомир Драганов – председател на Минно-геоложката камара, се обърна към представителите от бранша и официалните гости.
„Днешният празник е посветен на хората, които със своя труд, отговорност и професионализъм изграждат един от стратегическите сектори на нашата икономика. Минната индустрия е дала поминък на над 18 000 души, заедо със свързаните дейности те са повече от 120 000 и осигурява над 5% от брутния вътрешен продукт на страната.
Когато говорим за минната индустрия като за стратегически сектор думите трябва да бъдат подкрепени с конкретни действия, стабилни и предвидими правила, ясно законодателство и ефективна административна среда, която да насърчава инвестициите, а не да ги забавя“, обърна се към присъстващите инж. Драганов.
Той подчерта, че компаниите в сектора не търсят привилегии, а равнопоставени условия и последователни политики, които да им позволяват дългосрочно планиране, защото бъдещето на индустрията зависи едновременно от наличните ресурси и средата, в която се развива секторът.
Той благодари на всички миньори, геолози, инженери, преподаватели експерти за професионализмаи отдадеността им като подчерта, че минният орасъл трябва да бъде ценен, разбиран и подкрепен, защото без него няма стабилна икономика, модерна инфраструктура, и индустрия с висока добавена стойност и им пожела да бъдат здрави и горди с постиженията в професията
Доц. Кремена Деделянова – председател на Научно-техническия съюз по минно дело, геология и металургия представи доклад с резултатите в бранша.
„Имам честта да Ви приветствам по повод Деня на миньора – 18 август, ден на почит към труда, знанието и професионалната отговорност, с които работещите в минерално-суровинния отрасъл допринасят за стабилността и напредъка на България. Покровителството на Свети Иван Рилски ни напомня, че зад всяко постижение в минната индустрия стоят усилия и вяра в бъдещето“, обърна се тя към колегите си и гостите на празника.
Тя подчерта, че професията на миньора е сред най-отговорните, най-рисковите и в същото време – най-ключовите за развитието на всяка модерна икономика с над 315 активни предприятия и приблизително 120 000 души заети пряко и косвено, които през 2024 година нареждат сектора сред най-значимите работодатели в страната.
„В страната са активни 524 концесии за добив на подземни богатства, разпределени между метални и неметални полезни изкопаеми, твърди горива, нефт, природен газ, минни отпадъци. Към 2024 г. общото количество добити полезни изкопаеми възлиза на 115 млн. тона, като се отчита спад от 5% спрямо предходната година“, каза още доц. Деделянова.
Според изнесените данни вътрешната структура на добива показва следните стойности:
- Добив на строителни материали – 44 млн. тона, ръст с 5% спрямо 2023 г.;
- Добив на руди – 42 млн. тона, спад с 5%;
- Добив на индустриални минерали – 13 млн. тона, ръст с 2%;
- Добив на твърди горива (лигнитни въглища) – спад с 41% само за 2023–2024 г. и почти 60% за периода 2022–2024 г., в контекста на енергийната трансформация и политиките по декарбонизация.
Въпреки спадовете в обемите при някои суровини, общата нетна стойност на произведената продукция в сектора достига 4,1 млрд. лв., което е ръст от 4% спрямо 2023 г. , а това се се дължи на по-високата стойност на добитите метали, активността в строителния сектор и увеличената преработка.
„Наблюдаваната тенденция показва намаление на добиваните обеми, което обаче се компенсира от по-високите цени на суровините и добавената стойност от последващата преработка. Това е ясен сигнал за необходимост от задълбочена оценка на всички фактори, влияещи върху растежа на индустрията, за да се генерира устойчиво развитие и стабилност в дългосрочен план“, каза още доц. Деделянова.
Тя информира, че приходите от концесии през 2024 г. бележат ръст от 6% спрямо предходната година, но учочни,че за да се гарантират очакваните приходи от концесионни възнаграждения, в контекста на тенденциите за спад на добива на суровини, усилията трябва да насочат в разработването на нови находища.
„България е сред страните с ключов принос към ресурсната сигурност на континента в условията на зелена трансформация, но през 2024 г. износът на продукти от добивната индустрия достига 4,9 млрд. евро, като се отчита спад от 3%. Причината е основно намаление в индустриалните минерали и въглищата. За разлика от това, вносът на минерални суровини се увеличава с 16%, достигайки 9,4 млрд. евро, което задълбочава структурния търговски дефицит и подчертава необходимостта от развитие на местния добив на стратегически суровини“, посочи статистиката инж. Деделянова.
Паралелно с добивa, секторът инвестира в модернизация и устойчивост. Внедряването на дигитални системи за мониторинг, автоматизация на производствените процеси и високотехнологични средства за безопасност показва, че минната индустрия се адаптира към бъдещето. Български компании вече работят с дронове за геофизични изследвания, с интелигентни системи за предотвратяване на аварии и с иновации за капково напояване при залесяване на рекултивирани терени. Повече са разходите за опазване на околната среда в сектора, които надхвърлят 54 млн. лева, бележейки ръст от 42%. Те се инвестират в пречиствателни станции, рекултивация на терени, дронове за агрообработка и екологичен мониторинг, сочи изготвеният доклад.
За нуждата от ясен план за бъдещето наблегна и почетният председател на Българската минно-геоложка камара проф. Николай Вълканов. Запасите са с хоризонт 2040 г. и на България, и на Европа. Заедно с държавата трябва да гледаме в посока на разработване на нови находища, посочи той.
Подкрепата си в посока бъдещото развитие на минната индустрия заяви министърът на енергетиката Жечо Станков. По думите му България има амбицията да бъде първата държава, която ще приложи новата европейска директива, в която добивната индустрия също е включена. Тя позволява финансиране на до 50% от разходите за електроенергия на бизнеса.
"Обмисляме въвеждането на тригодишен предвидим хоризонт за помощите за електроенергия, така че да гарантираме конкурентоспособността, инвестициите и запазването на работните места", подчерта министърът. Той акцентира и на това, че в момента сме в ерата на дигитализацията, на изкуствения интелект, но хората продължават да бъдат най-големия капитал на бранша.
Министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов призова да се замислим сериозно за бъдещето на минната професия и подчерта, че едва ли има по-мъжка професия от тази на миньора в минната индустрия.
Кулминацията на тържественото честване беше церемонията по връчване на годишните отличия за принос към развитието на минната индустрия.
- Награда за постигнати най-високи годишни резултати в минерално-суровинната индустрия през 2024 г.
- „Горубсо Мадан“ АД - за постигнат ръст на добива с 13,8% през 2024 г. спрямо 2023 г.
- Награда за иновации
- „Каолин“ ЕАД - за проект „Иновативен подход за преработката на кварцови пясъци“
- Награда за безопасност и здраве – за постигнат нулев трудов травматизъм през 2024 г., удостоверено с документ от Националния осигурителен институт
- „Елаците-Мед“ АД
- Награда за социално-отговорна кампания на дружество от минерално-суровинния бранш
- „Минстрой Холдинг“ АД - за инициатива „Минстрой Холдинг в подкрепа на културата, образованието, спорта и духовността“
- Награда грижа за природата – за липса на нарушения и санкции във връзка със спазване на екологичните норми през 2024 г., удостоверено с документ от РИОСВ
- „Асарел-Медет“ АД
- „Дънди Прешъс Металс Крумовград“ ЕАД
- „Дънди Прешъс Металс Челопеч“ ЕАД
- „Каолин“ ЕАД
- Награди за принос към българската минерално-суровинна индустрия – за годишнини на активни членове на БМГК
- „Асарел-Медет“ АД – 60 г.
- „Елаците-Мед“ АД – 50 г.
- „Златна Панега Цимент“ АД – 20 г.
- „Геострой“ АД – 20 г.
- „Геотрейдинг“ АД – 20 г.
- „Геопроект“ АД – 20 г.
- Персонални награди за принос към минерално-суровинната индустрия - юбилеи на ръководители на дългогодишни и активни членове на БМГК и на членове на постоянни комисии на БМГК за дългогодишно и активно участие в организационния живот на Камарата.
- Данчо Тодоров („Нипроруда“ АД) - 70 г.
- Д-р инж. Ботьо Табаков („БТ-инженеринг“ ЕООД) - 70 г.
- Георги Вълканов („Минстрой Холдинг“ АД) - 50 г.
- Любен Тотев (почетен член на БМГК) – 70 г.
- Радомир Чолаков (дългогодишен и активен член на УС на БМГК) – 60 г.
- Награда за журналист за обективно и последователно отразяване на бранша
- Асен Иванов, директор „Новини и актуални предавания“, БТВ Медия Груп
- Награда за най-добър студент на МГУ „Св. Иван Рилски“
- Михаил Стоянов – специалност „Геология и геоинформатика“, успех мн. Добър 5,93 (награда от Фондация „Лъчезар Цоцорков“)
- Димитър Гинев – специалност „Маркшайдерство и геодезия“, успех мн. добър 5,25 (награда от „Минстрой Холдинг“)
- Георги Тулев – специалност „Комплексна механизация и компютърно проектиране в машиностроенето“, успех мн. добър 5,13 (награда от БМГК)
Тържествената церемония завърши с пожелания за бъдещи успехи и „На многая лета“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
