Род Айлънд. Праисторическите гигантски кенгурата не са можели да подскачат, а са се придвижвали на два крака ходейки. Високите около три метра и тежащи до 240 кг прародители на съвременното кенгуро са се появили в средния миоцен и са изчезнали в късния плейстоцен. Те са били около три пъти по-големи от днешните си наследници.
Научно изследване показва, че анатомията им не им е позволявала да подскачат, но са можели да стоят изправени. Заради голямата си маса и ръст обаче не са можели да подскачат, а са се придвижвали с двата крака. Освен това са имали по-малка опашка и не са можели да си помагат, както правят съъвремените кенгура. Костната структура на краката им наподобява тази при човека, показва изследването на учените от Университета Браун на Род Айлънд.
Те не са приличали много на наследниците си и визуално. Днешните австралийски кенгура имат издължена муцуна, докато праисторическите са били тъпоноси.
През 2007 г. беше открит скелет на друг прародител на кенгурото, който обаче е бил значително по-дребен – с размерите на куче. Според учените той също не е можел да скача.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
