Георги Гълов е класически писач - на разкази, повести, вестникарски колонки, фейлетони, скечове, драматургия, биографии. Цар е на вицовете и каламбурите. Не по-малко известен е като лидер на единствената Бирена партия в България. Днес е един от многото международни и български дни на светлото пиво, което ще ни отведе към светлото бъдеще.
- Г-н Гълов, Бирената партия на България не се включи в последните избори, нито призова своите симпатизанти да подкрепят или да осмеят някой от кандидатите за властта. Къде бяхте през цялото това време?
- На своето естествено място - сред масите. И за разлика от много други партийни формирования ние плащахме сметките си. Умишлено пропуснахме последните битки, защото видяхме, че партиите сложиха в листите си истински трезвеници и вегетарианци. Добре знаехме какво ще се случи на така наречените избори и резултатите сега са пред нас - масата е добре подредена, келнерите са възпитани, ама скарата, която предлагат в менютоq е студена, а бирата е топла. Ще участваме. Идва денят, в който Бирената партия на България ще призове под своите кехлибарени знамена. Стига да намерим къде са ни знамената.
- Но вас трудно ви вземат на сериозно...
- ... И, слава Богу! Ние също никога не се взимаме на сериозно. Но сме свършили много работа. Когато на власт беше Жан Виденов, той предложи да има акциз върху пивото. Съюзът на пивоварите се спря на 10%, правителството предложи 20%. По това време имахме 42-ма души в парламента от Бирената партия. Благодарение на тях стигнахме до 15% акциз. Имахме идея от всяка продадена бутилка бира да се отделя по стотинка и тези средства да се събират във фонд за лечение на раково болни. Срещахме се с хирурзи и онколози, които ни обясниха, че не сме открили топлата вода. Идеята работи в Дания години при перфектна организация. Когато предложихме и у нас да стартираме кампанията "Капка за здраве", реакцията на пивоварите беше: "Кои сте вие, та да ни казвате каква да е цената на бирата?!" Получихме подкрепа само от една пивоварна.
- Вашето мнение за протестите и докъде ще ни докарат те?
- Бирената партия винаги е подкрепяла хората, които са протестирали срещу лошото обслужване в кръчмите, високите цени и скъпия амбалаж. Не сме се отказали и от идеята да има парламентарна комисия, която да следи качеството на пивото и мезетата. Тук всеки ни изстисква, сякаш сме произлезли от лимона, а не от маймуната. Хич, бива ли така!
- Разписахте ли се на улицата и за какво се борят вашите членове - тук и сега?
- Посетихме шествията. Хората свободно си фиркаха бира в центъра на столицата. Впечатли ни обаче един факт - почти всички, които се опълчиха срещу властта, пиеха една и съща марка бира. Интересно, нали?
- Светлото пиво се лее, но какво се случва със светлото ни бъдеще?
- Светлото бъдеще също се лее, но там, където живеят светли личности, а не темерути като нас
- Много са хората, които афишират интереса си към бирата. Случайно ли е това?
- Нищо не е случайно, всичко е закономерно. Както не е случайно, че в един стек има 24 малки бири и денонощието има 24 часа. Няма случайни неща. Както е рекъл Фреди Хайнекен: "Около една бира винаги се случва нещо интересно!". Има бира, която се нарича "Пети океан" - и това казва всичко за света.
- Вярно ли е, че бирата е призната за антидепресант в скандинавските страни, където са построили социализма от несъветски тип?
- Да, пивото има много и признати положителни качества. Винаги е помагало за доброто настроение. Неслучайно един от основните лозунги - наред с "Чрез светло пиво - към светло бъдеще", е "Тъмно пиво срещу тъмно минало!". Има и друг интересен факт - бирата е първото доказателство за съществуването на глобализацията. В целия свят в този момент милиони хора си отпиват от вкусното пиво там, където се намират. Иначе - да, социализъм се строи от богати държави. За да могат спокойно да си пият бирата, а не да се занимават с революции и други глупости.
- Какво написахте напоследък и защо?
- Нищо. Чета младите автори и им се радвам. Чета стари автори и пак се радвам. Опитвам се да се убедя, че светът на литературата е много по-добър и истински от реалния. И май успявам.
- Вие общувахте с изключителни личности - Хачо Бояджиев, Иван Славков? Защо през последните години има пълен дефицит на стойностни персонажи и събития в арт жанровете?
- Тези хора, а и приятелите им, се състезаваха помежду си - кой колко книги е прочел през седмицата и през месеца, разменяха си нови заглавия или стари класики. Когато застанеш до титани като тях, можеш да видиш истинския им ръст. И да разбереш колко си малък.
Те бяха видели големия свят, бяха срещнали много вълнуващи хора. Беше интересно да ги чуеш как разговарят, как остроумничат, какъв богат и образен език имаха. Веднъж Хачо Бояджиев каза: "Вече съм толкова стар, че помня неща, на които никога не съм бил свидетел". Изключителен афоризъм! Или Батето, който често се шегуваше: "Най-голямата тайна на нашата държава е, че такава държава няма. Бил съм там." Тези хора превръщаха всяка дума във виц, в шега. Но правеха и сериозни анализи. Днес трудно се намират интелекти като тях - изчели толкова книги.
- Защо нацията не разбира, че Петър Дънов е космически ум и дух и не се възползва от неговото учение?
- Отговорът е лесен. Прочетох много от лекциите на Петър Дънов, когато пишех книгата с неговата биография. Учителят дава прост съвет на своите ученици: "Всички искате светът вън да се оправи. Светът вътре във вас трябва да се оправи." Бил е мъдър човек. Но ние, както винаги, нямаме много време за мъдрости, особено чужди.
- Докъде ще ни отведе забравата - вече никой не говори, примерно, за великия артист Емил Димитров?
- Това забързано всекидневие, което живеем, тази тотална забрава на всичко - без значение маловажно ли е или животоспасяващо, дребно и излишно, страхотно и велико... Това ще ни докара дотам, че утре няма да помним къде сме си паркирали колата. Ние бавно отиваме на кино - на стар, чернобял филм. Емил Димитров е легенда, това е друг дух, друга култура. Името му в чужбина е марка, която предизвиква възхищение. Тук се възхищаваме повече от себе си.
- Има ли криза в БГ сатирата? Навремето "Стършел" беше култ...
- Бирената партия беше създадена във вестник "Стършел" през 1992 г. Първоначално се регистрирахме като Партия за умерен прогрес в рамките на закона, защото не ни позволиха от първия път да носим избраното от нас име. През 1992 г. прокурор на държавата срещу нас беше Татяна Дончева, която стана и каза: "Как така бирена партия?! Утре може да дойде някой и да регистрира партия на луканката." Ние й отговорихме: "От вас зависи да не я регистрирате." И тя ни изгони. Дадоха ни една седмица да оправим документите си и да се прекръстим. И ние се регистрирахме като Партия за умерен прогрес в рамките на закона (обновена). Успяхме чак през 1995 г. "Бирената партия е регистрирана по закона за политическите партии" - така отговарям, когато ме попитат дали сме сериозна формация. Спазваме всички закони. Другите могат ли същото за себе си? Дали има криза? Зависи - колко можеш да си поръчаш и да изпиеш. Не можеш ли да го направиш - криза си е отвсякъде.
- Има ли промяна в скеча "Интелектуалците - в миманса"?
- У нас нищо не се променя. Тук всичко е истина, но не е вярно. И обратното - всичко е вярно, но не е истина. И цялата енергия е насочена към нещо крайно обидно и омерзително - нищо, ама нищичко да не се промени. Да, опияняваме се, когато повикаме срещу властта или ни дадат по телевизора, че дефилираме под носа на държавата. А после? Прибираме се леко уморени и доста смахнати вкъщи. Да го кажем така - махмурлукът не е страшен, а простотията.
Смразяваща е мисълта, че нищо не се е променило. Въпреки целия зор.
- Вечният въпрос - как се пие и как човек се опазва от тематичното коремче?
- Най-правилно се пие с приятели. Те са най-доброто мезе. А биреният корем се получава от прекаляването с мезетата. Както се казва в стара немска песничка - този корем е за бира, а не от бира... Не се гордеем с членовете си, които се напиват всеки ден, но и другото е отклонение. Гордеем се с умерените потребители. Бирата носи радост. Храната - също. Комбинацията "шопска салата с бира" не се препоръчва от нашата партия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
