Вчера и днес София е домакин на международна конференция на високо равнище за правата на детето, на която ще бъде представена и новата Стратегия на Съвета на Европа за правата на детето 2016-2021 година. В нея взе участие и Ивайло Калфин, вицепремиер и министър на труда и социалната политика. Той отговори на журналистически въпроси, които касаят правата на детето. Калфин говори и по темата със скандалните разкрития на документи, станали известни като досиетата "Панама".
У нас за тримесечие идват по 1500 невръстни бежанци без придружител, казва вицепремиерът Ивайло Калфин
- Министър Калфин, в контекста на разкритията на Panama Papers, колко голям e проблемът с укриването на данъци и не е ли време за глобална стратегия относно изначално съществуването на офшорни зони?
- Офшорните зони са едно раково образувание за целия свят. Да, те са законни, затова има много хора, които казват: "Не пипайте тук". Те обаче ощетяват редовните данъкоплатци във всяка една страна, които вместо да бъдат наравно с тези с високите доходи са принудени да компенсират криенето на средства от други. Има изчисления и това го правихме още, докато бях депутат от групата на социалистите и демократите в Европейския парламент, че има един трилион евро, които само Европа губи годишно от загубени данъци от офшорни зони. И заради това според мен мерките трябва да бъдат решителни. Офшорните предприятия би трябвало да бъдат ограничавани. Някой може да се оплаче, че конкуренцията е нарушена. Нито е честно към данъкоплатците, нито към обществото да има неизвестни икономически оператори, които, първо да крият данъци, второ - да влияят значително върху икономиката. Ако в публикуваните списъци започнат да излизат български имена, у нас трябва да бъдем безкомпромисни. Да се занимаваш с политика и да криеш пари в офшорна зона няма нищо общо с елементарния морал в политиката.
- Една от дискусиите на конференцията на високо равнище на Съвета на Европа за представяне на новата Стратегия за правата на детето 2016-2021, е свързана с непридружените деца - бежанци. В какво се изразява проблемът?
- Проблемът с непридружените деца е и български, и европейски. Днес говорих с колежката си, която е държавен секретар на шведското министерство. Там преди година е имало около 300 непридружени деца, сега са 36 000. В България, по данни от преди няколко месеца, на тримесечие идваха по 1500 деца, които са непридружени от родителите им, а иначе са в групи със съседи или по-широко семейство, но те нямат легално формален представител. Това е проблем, защото когато тези деца дойдат на нашата територия, ние, разбира се, осигуряваме и за тях всичко, което правим и за бежанците - подслон, регистрация. Въпросът е, че те продължават нататък. Установили сме, че много често тази по-широка придружаваща група децата има за задача да ги заведе до Германия или Швеция, което е крайната им точка и където те трябва да се настанят. Евентуално след това някои от тях търсят събиране със семейството си. Много е трудно да бъдат задържани в България. У нас има много малко деца, които са в институции. Има едно или две в приемни семейства от бежанците. Целта им е друго място. И точно тук поставяме въпроса, който има две страни - едната е грижата, която страната ни, естествено, трябва да положи за тях. Другият проблем е, че това са деца, които практически са жертва на трафик. За тяхното преминаване на хиляди километри рискуват живота им през морето, през абсолютно непроходими местности и се плаща, за да пристигнат те в Европа. И това е част от трафика, с който по този модел Европа няма как да стимулира приемането на мигранти.
- Има ли деца мигранти в неизвестност?
- Комисарят по правата на човека на Съвета на Европа спомена, че има 10 000 деца, които са влезли в Европа и не се знае къде са в момента -или пътуват нанякъде, или са на улицата, или са жертва на насилие.
- На непридружените деца бежанци трябва да им се назначи представител. Тази система на практика заработи ли в България?
- Тепърва имаме да доработим системата. При нас имаме създадена организация, когато едно дете идва, за да в остане в страната. Тогава кметът на общината, в която е настанено това дете, има грижата да бъде негов законен представител. Обаче от момента на пресичане на границата, когато го установят властите, до момента, в който той евентуално се настанява, законен представител в момента няма. Не е само в България този проблем. Гледаме опита на другите страни, където най-добре се справят неправителствени организации. Такъв е съветът на УНИЦЕФ, който смята, че ако правителствена институция се заеме със законовото представителство, това може да изкриви правата им.
- Как може да се реши изобщо този проблем с изпращането на непридружените деца?
- По принцип като се смени подходът. Има някакви първи наченки в Европа. Тя трябва да прояви солидарност с тези, които бягат от война, но не и тогава, когато са минали през трафикантската мрежа. Лагерите около Сирия са мястото, откъдето би трябвало да се поемат бежанци.
- Вероятно би трябвало да се направи регистър, както е в Германия, там да е ясно каква е съдбата на детето, къде ще бъде настанено.
- Давате ми пример в Германия, повечето деца отиват там, за да останат. В България ги регистрираме тогава, когато дойдат, но те просто си тръгват. Не можем да ги държим насила. Всеки бежанец, който идва в България, е регистриран, включително и децата.
- Този регистър може ли да бъде предоставен на следващите страни, в които отиват децата, за да се знае какво се случва с тях?
- Той е предоставен. Днес сутринта поканих на закуска европейските министри и говорихме за добри практики, които има, включително в Швеция и Малта правят същото нещо. Голяма част от децата претендират, че са над 18 години тогава, когато дойдат, но те нямат документи, разбира се. В Швеция има начин с такава научна система, която да не нарушава правата, да се установява дали едно дете е под или над 18 годишна възраст. Говорихме точно включително тези данни да бъдат информацията, която се споделя.
България изпълнява всички задължения по регистрацията на бежанците. Виждате, че има и усилия за справяне с трафикантските мрежи. Но цялата система е насочена към бизнес-модел, който облагодетелства трафикантите. Това е в цяла Европа. Трудно е една страна да може да се справи сама.
- А има ли изчезнали в България деца мигранти?
- Не.
- Какво стана със законопроекта за детското правосъдие?
- В момента работим по законопроекта, има работна група в Министерство на правосъдието, с участие на МТСП. Там има яснота по някои части от закона - първото е по самата процедура и подготовка на съдии и прокурори, които да се занимават с деца, които са допуснали отклонения. В момента в двата вида институции -за малолетни и непълнолетни, са настанени 203 деца. Идеята е институциите за малолетни да бъдат затворени и деца под 14 години да не влизат в затворена институция. Това, което остава като въпрос - какво става след това с детето - не е решение то просто да бъде върнато със семейството, което много често го води към противообществени нарушения. Работим и по това как ще се координират институциите, коя ще бъде водеща, когато детето се върне обратно в семейството си.
- По отношение на защита на децата в интернет, имате ли някакви конкретни мерки, които можете да ни разкажете?
- В момента се работи по това нещо, и съответни институции, които се занимават със защита на децата, когато става дума за детска порнография, за трафик на деца,за насилие в интернет. Въпросът е много по-широк обаче от преките нарушения на закона. В интернет има все повече език на омразата, друг вид възпитание, което е паралелно на това, което обществото би трябвало да предоставя. България е длъжна да се занимае с този проблем. Да излезем от чисто криминалните прояви в интернет и да погледнем малко по-широко в каква среда живеят децата в интернет, какво научават оттам. Което съвсем не значи ограничаване на интернета, разбира се.
(използвани са въпроси на други медии)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
