Влизането на България в еврозоната е обвързано с разпространяването на много неистини от противниците му и естествени страхове, които създават полюсни чувства сред населението.
Ето някои от най-популярните митове, свързани с еврото, което е втората най-използвана валута в света - 39% от финансовите трансакции се извършват в евро, пише България днес.
Реклама
И да припомним - първият път, в който на банкнотите се използва кирилица, е след присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Тогава новата серия евробанкноти включва надпис "EBPO" и съкращението "ЕЦБ" (Европейска централна банка).
Цените
Опитът на последно присъединилите се към еврозоната държави показва, че непосредственият ефект от приемането на еврото върху ценовите равнища е в порядъка на до 0,3% и е еднократен за новите държави в еврозоната. Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 г., малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше отбелязан инфлационен пик от 13%, след който инфлацията започна трайно да намалява. Тази тенденция не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 г. Преминаването от хърватската валута куна към евро имаше слабо въздействие върху потребителските цени, като ефектът му се изчислява от Евростат съвместно с Хърватската централна банка в покачване до 0,2%. Ефектът от преминаването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия - 0,3, в Естония - 0,3, в Латвия - 0,2, а в Литва - 0,11 процентни пункта.
Доходите ни
Присъединяването към еврозоната ще доведе до по-бързо доближаване до средните европейски доходи. Ако бъдат взети за сравнение балтийските държави, може да се види ясно процесът към реално изравняване на доходите в годините след приемането им в еврозоната. През 2022 г. равнищата на доход на глава от населението в Литва са 89%, в Естония – 85%, и 72% в Латвия (от ЕС 27 = 100). Още по-показателен е примерът със средната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония средната работна заплата расте респективно със 108%, 67% и 85% в периода от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 г. Следователно доходите на населението нарастват с по-бързи темпове след присъединяването към еврозоната.
Банковата система
Считано от 1 октомври 2020 г., България се присъедини към Единния надзорен механизъм чрез установяването на тясно сътрудничество между Българската народна банка и Европейската централна банка. От тази дата ЕЦБ е отговорна за прекия надзор над банките, определени от нея като значими, а останалите банки са под прекия надзор на БНБ. След въвеждане на еврото няма да има съществени промени в дейността, функциите и отговорностите на БНБ по отношение на надзорната дейност, т.е. БНБ ще запази своята надзорна функция над банките.
Евробанкноти и евромонети
Българската народна банка ще осигурява и контролира печатането на евробанкноти и сеченето на разменни, възпоменателни и колекционерски евромонети от благородни метали и мед в страната. БНБ ще емитира евромонети в обращение (разменни, с номинал 1, 2, 5, 10, 10, 50 цента и 1 и 2 евро с българска страна), възпоменателни (с номинал 2 евро и същите може да се емитират по повод национална или европейска значима тема) и колекционерски евромонети от благородни метали и мед, като последните ще бъдат законно платежно средство само в България.
Глас за решенията в еврозоната
След въвеждането на еврото управителят на БНБ ще участва във всички дискусии, засягащи паричната политика на еврозоната, и ще гласува при вземане на решения от Управителния съвет на Европейската централна банка. Управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа при гласуване. Управителите на централните банки на останалите държави от еврозоната разполагат общо с единадесет гласа при гласуване. Българският глас ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
