Ключово за Турция е дали следващият премиер ще бъде кукла на конци
Весела Чернева е програмен директор на Европейския съвет за външна политика. От февруари 2010 до март 2013 г. е говорител на Министерство на външните работи. Преди това е директор на българския офис на Европейския съвет за външна политика. Работила е и като секретар на Международната комисия за Балканите. От 2000 до 2003 г. е политически секретар в българското посолство във Вашингтон. Магистър е по политически науки от университета в Бон. Потърсихме я за коментар по повод президентските избори в Турция.
- Г-жо Чернева, след победата си на президентските избори Реджеп Тайип Ердоган каза, че Турция приключва една ера и влиза в нова. Смятате ли, че е така?
- Избирането на президент чрез директен вот е новост за Турция. Фактът, че Ердоган не крие, че това е ключова промяна, както в конституционното устройство на страната, така и в качеството на нейната демокрация, означава, че той напълно осъзнава критичността на историческия момент. Неговите критици, които от години го обвиняват в авторитаризъм и смятат, че той се опитва да бъде новият Ататюрк, намериха потвърждение в този избор. От друга страна, за самия Ердоган успехът е укрепване на властта му и политическата линия, която му осигури вече 10 г. постоянни изборни победи.
- Победата на Ердоган не е ли всъщност поражение за светската република?
- Смесицата от демокрация и ислям в Турция, която Ердоган въведе, безспорно е новост за страната от гледна точка видимостта и публичността на ролята на исляма. За много хора обаче Ердоган е символ на развитието и на прогреса на турската икономика и инфраструктура, на глобалната роля на страната. Така че тези две тенденции вървят ръка за ръка. До голяма степен поражението на опозицията на тези избори е загуба за този тип държава, който опозиционерите си представят. Тя определено е много по-светска и различна от представата на Ердоган.
- В речта си Ердоган поиска опозицията да прави компромиси и занапред да се промени в съответствие с образа на Турция. Това не е ли призив към доброволно забулване?
- По-скоро Ердоган изтъква изборните си победи. В крайна сметка той спечели вота с над 50% от гласовете и без да има необходимост да се явява на втори тур. Неговата популярност - въпреки случилото се в парка "Гези" и 2-годишното яростно разделение в турския политически живот - е много голяма. Дотолкова, доколкото демокрацията се крепи на легитимност, носена от избори, Ердоган безспорно може да се гордее. От друга страна, по време на протестите в "Гези" и след това видяхме, че голяма част от турците, които излязоха на площадите, въпреки че не са електорално мнозинство, се опасяват за качеството на турската демокрацията и за това как изглежда разделението на властите в Турция и разделението между религия и държава.
Турската опозиция ще трябва да намери друг начин, тъй като този очевидно не е печеливш, да даде алтернатива, която да е достатъчно убедителна за по-голяма част от турското население. До този момент, вече повече от 10 г., тя не успява да направи това. Говоренето на Ердоган в последните няколко дни много се различава от предизборната му кампания. Той започна да се държи президентски, обяснявайки, че е президент на всички турци, не само на тези, които са гласували за него. В този смисъл изказванията му трябва да бъдат възприемани като заявка за много по-силна и много по-политическа президентска институция.
- Не се ли дължи успехът на Ердоган на слабите му опоненти?
- Ердоган много умело играеше между тях, успявайки да ги противопостави и маргинализира. В крайна сметка, поредната му изборна победа се дължи на това, което турците виждат в ежедневието си - по-добрата инфраструктура и по-силната икономика. Този тип национализъм, проповядван не само от Ердоган, но и от някои опозиционери, се харесва на турците. Докато обаче опозицията не успее да предложи добра алтернатива, Ердоган няма да има сериозен опонент. Политическата енергия от протестите в "Гези" засега не успя да се материализира.
- След победата на Ердоган кой е най-важният въпрос сега в Турция?
- Важно е кой ще стане премиер. По това какъв ще бъде министър-председателят ще разберем в какъв тип държава ще се превърне Турция. Дали Турция ще има независим и еманципиран премиер, или ще бъде кукла на конци, с която Ердоган ще разполага, за да управлява изпълнителната власт. Въздържам се да правя прогноза кой ще бъде следващият премиер, но е интересно какво ще стане занапред с Абдуллах Гюл и до каква степен кръгът около Ердоган ще бъде този, който ще реши съдбата на следващото правителство. Трябва да се има предвид, че това е един доста тесен кръг.
- Изненада ли се някой в света от резултатите от президентските избори в Турция?
- Не вярвам. Когато говорим за света, трябва да имаме предвид, че Турция външнополитически е в много сложна ситуация. Тя граничи със Сирия, където конфликтът продължава повече от три години. Недалеч се намира и Украйна с друг регионален конфликт, където е намесена Русия. Тези конфликти при всички случаи ще имат отражение върху това как се гледа на Турция. Много страни, включително и ЕС, търсят в Анкара геостратегически партньор за разрешаването на тези кризи. Така че какъв президент ще бъде Ердоган и какво ще е турското поведение в тези конфликти е много важно.
- Как ще се отрази победата на Ердоган в регионален и световен мащаб?
- В регионален план по отношение на Близкия изток Турция се опитваше да бъде защитник на умерения ислямизъм, съчетан с демокрация, който не успя да просъществува в страни като Египет. Ореолът на Турция като регионален пример за ислямска страна със сравнително развита демокрация бе развенчан. Оттук нататък ще бъде много важно отношението на Ердоган към Владимир Путин. По странен начин двамата много си приличат. Настояват на собствена, "уникална" демокрация, която често е в опозиция на Запада, нерядко са обвинявани в сходни грехове. До каква степен Ердоган като президент ще застане на страната на Запада в украинския конфликт или ще избере една по-неутрална роля, извличайки икономически ползи за страната си, ще бъде важен избор, който предстои да видим още през следващите седмици.
- Печели ли България от победата на Ердоган?
- Политиката на България по отношение на Турция е много променлива през последните десетилетия. Винаги се е влияла от вътрешни фактори, като ролята на ДПС, от отношението на Ердоган към ДПС, което се промени през годините. Важно за България е да има работещ механизъм за връзки с Турция и, за жалост, през последната година не видяхме това да се случва. Междуправителствените заседания, които трябваха да решават много важни въпроси, свързани с газовите връзки, водите, изселниците и българските турци, бяха някак замразени и не сме видели прогрес в нито един от тях. По-скоро въпросът е как България ще се структурира сама и как ще намери най-добрия начина за комуникация с Анкара. Според мен това ще стане най-добре, ако се възстанови процеса на съвместни междуправителствени заседания, който беше стартиран преди повече от 2 г.
- Как изглежда след президентските избори европейската перспектива на Турция?
- Общественото мнение в Турция много се промени и от силна подкрепа за членство в ЕС в момента тя е паднала драматично. Турците очевидно нямат увереност, че тази перспектива е реална. От своя страна Евросъюзът дава ясно да се разбере, че разширяването му засега е сложено на трупчета. Дори се говори, че в следващата Еврокомисия може да няма комисар за разширяването. До това вероятно няма да се стигне, но все пак наистина да се занимаваш с процеса на разширяване не е кариера в Брюксел. За следващите няколко години не може изобщо да се говори за това. По-скоро трябва да се продължат опитите за откриване на нови глави, така че Турция да може бавно да приема повече стандарти на ЕС, за да може по-лесно да търгува и да могат европейските стоки по-лесно да се пласират там. Също да има по-голямо пространство на европейски стандарти и сигурност, което е в интерес на България.
- В крайна сметка ЕС няма ли интерес и полза да привлече в състава си мощната икономика на Турция?
- Евросъюзът в момента не е в модул на разширяване особено с толкова голяма по население държава, която в очите на много европейци е с много различна култура. След финансовата криза и всичко, което се случи през последните години, ЕС има нужда от време да се стабилизира и да погледне как да се укрепи вътре в себе си. Вероятно след 5-6 г. вътрешните връзки в рамките на съюза бъдат възстановени и отново ще може да се мисли за разширяване. На този етап това е абсолютно невъзможно и мнозинството от европейските граждани категорично не го желаят.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
