Навръх Нова година една възрастна жена отваря на непознати вратата на апартамента си в "Овча купел". Минути по-късно е мъртва - пребита жестоко, ограбена, а преди да напуснат дома й, крадците си сипват по "едно малко". Убитата се оказва свекърва на известен магистрат - само месец по-късно наркоманите, нападнали дома й, вече са намерени и вкарани в ареста. А МВР отчита това на пресконференция.
Нека сега да сменим декора и преместим възрастната жена в запустяло врачанско село. Там, където вечер малкото останали обитатели се заключват с по три ключа и райбер, а след това притеснено се вслушват в тъмното дали някой ходи по двора им. Децата и внуците на тази жена отдавна са в големия град или направо в чужбина - тя няма на кого да отвори вратата дори на нея да се похлопа. Само че бандитите не хлопат - те направо нахлуват, връзват я, измъчват я зверски, убедени, че никой няма да ги чуе - всичките къщи околовръст отдавна са празни. Накрая си тръгват с последните й стотина лева, скътани за лекарства.
Големият въпрос е дали за тази жена държавата ще направи същото, което за първата? Дали ако въобще залови психопатите, способни
да лишат от живот някого заради шепа стотинки
те ще получат заслужено дълъг престой в затвора и подобаващо медийно внимание. Или ще минат с бележка под линия, кратки инициали в криминалната хроника и намалена присъда за добро поведение от избирателно мислещата ни правосъдна система. Която напоследък става все по-избирателна. Която премахва доживотната присъда без право на замяна, защото е сериозно загрижена за жизнените перспективи на осъдените убийци. Жестоко инквизираните старци, чиято присъда убийците четат набързо в изоставените им къщи, докато тарашат скринове и сандъци, явно нямат право на жизнени перспективи. Всеки ден четем за подобни хора, живеещи в полудели от страх обезлюдени села. Села, в които някога къщите дори не са се заключвали, защото да залостиш дома си е било обида към съседите. Днес местните полицаи наминават там веднъж седмично, и то ако им стигне бензинът. Някои от тях просто "водят на отчет" ромските банди, които тероризират старците - на места невинно, като просто нападат реколтата. На други - не толкова, защото границите за прекрачване напоследък стават все по-размити. Дори Темида е раздвоена къде точно минават те. Хора с по три-четири висящи дела се добират до присъда едва когато убият.
Какво са търсили на свобода криминално проявените наркомани
убили Надежда Куцкова? Ако бяха осъдени по едно от по-леките престъпления, които са извършили, може би тази жена все още щеше да бъде жива. Ако изродите, които тероризират цели села, не се отървават само с условни присъди за кражби, вероятно няма да преминат чертата, която ги отвежда до най-тежкото престъпление. Няма да има как да го направят иззад решетките.
Те знаят, че са безнаказани. Че са вездесъщи в малкия град, в селцето, където човек е оставен сам на себе си - и възрастният, и младият. Дребното имущество, което понякога се опитва да брани, е целият му свят. За прекрачването на този свят съдът дава няколко месеца условно - и скоро след това терорът се завръща. Защото това е именно терор - срещу най-слабите. Кметовете отдавна са вдигнали ръце от опитите да поискат защита от държавата си и вместо това набират опълчения и плащат на охранителни фирми, които да ги спасят от самозваните агресори. И държавата май за първи път усети, че става нещо. Че "битовата престъпност" не е само статистика, която може да бъде манипулирана и занижавана, за да отчетем добри показатели, а страх - истински и жив. И по-голямата част от българите живеят с него всеки божи ден.
Явно като отговор на този страх държавата се кани от понеделник да включи и жандармерията в битката с битовата престъпност. Което вероятно е решение на проблема на този етап, но донякъде кампанийно. Дори да превърнем жандармеристите си в "пожарна команда" за крадците на кокошки и в ромско плашило, ако за апашите няма ефективни присъди, ползата няма да е особено голяма. Дори да задължим всички катаджии да дебнат по "входно-изходните артерии" на градчета и паланки за местни обирджии, условното им освобождаване след това само ще ги направи още по-дръзки. А след време държавата ще забрави за кампанията - жандармерията ще й потрябва за друго, катаджиите ще се върнат към преките си задължения. А апашите ще си бъдат на мястото. Там, където една обрана череша и скътаните двеста лева за погребение могат да бъдат целият ти свят. Който се отнема само с един замах.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
