У нас пациентите имат много повече контрол върху това, което се случва с тях
Младите да ходят в чужбина за професия, а не за заплата, казва д-р Марин Генчев
На 44 години той е сбъднал мечтата на много български лекари. Популярен неврохирург в Германия с редица отличия, преподавател в престижния университет "Хайделберг" и началник на отделение в иновативната болница в Майнц. Доцент д-р Марин Генчев е живял повече от 20 години в чужбина. Напуска България, когато е едва на 19. Завършва медицина във Виена. Специализира в Австрия и САЩ. Наскоро се отказва от този живот, за да работи в столичната окръжна болница "Св. Анна".
- Доц. Генчев, защо неврохирург с име и позиция в Германия се върна да работи в софийска болница?
- Не съм единственият, който го прави. Само в нашата болница има няколко колеги като мен. Ето например кардиохирургът професор д-р Владимир Данов. Винаги сме движени от някакви лични мотиви. Правя го, защото искам децата ми да си растат тука, където им е коренът. Оттук нататък в България мога да продължа да се развивам за разлика от Германия, където ще ми трябва много време, за да стигна това ниво, което съм постигнал тук.
- Какво мислите за младите лекари, които търсят работа в чужбина заради по-доброто заплащане, адекватно на труда им?
- Евангелието ни учи да не съдим, нали така? Не осъждам никого. Смятам, че е правилно да отидат да работят в чужбина. Аз съм го направил и ако можех да се върна 20 години назад във времето, пак бих го направил. Смятам, че е правилно млади колеги да излязат навън. България е малка страна. Тук те не могат да опознаят света. Ако човек е роден в Америка и познавайки я, вие опознавате света, защото светът идва там. По тази причина е хубаво българите да учим чужди езици, да ходим и да работим в чужбина, да събираме опит и да се доказваме навън. Много е важно, когато един млад колега отива в чужбина, да знае защо го прави. Ако отива просто да получава по-добра заплата, това е жалко. Ако отива, защото иска да научи нещо, да се развие като професионалист и характер, това е правилният мотив. Един добър лекар винаги ще печели добре.
- И те са ви достатъчни, за да изхраните многолюдното си семейство - имате жена и пет деца, на път е шесто?
- Напълно са ми достатъчни парите, които получавам тук, за да си изхраня семейството и да се чувстваме добре.
- В едно интервю баща Ви, известният архитект Христо Генчев, казва, че "здравите семейства са тези, които държат децата си в родината." По наследство ли ви е предаден този патриотизъм?
- Ако аз не си обичам себе си, семейството си, страната си, значи нещо не е както трябва. Това са дадености, които или ги приемаме или не. И ако не ги приемаме, значи имаме някакъв душевен проблем, защото не сме доволни от това, което сме. Аз съм щастлив, че съм българин, и с това, което съм.
- Брат Ви също се е върнал да работи тук, а е успешен архитект, живял в чужбина.
- Брат ми е собственик на най-голямата фирма в света за фасадно проектиране. Той е учил в чужбина, работеше в Лондон. През 2004 г. се върна сам и започна да предлага аутсорсинг услуги за тези фирми, за които е работил, и всяка година назначаваше по 10 инженери. Сега голяма част от знаковите сгради в Европа се проектират тук, в София. Той направи разширението на Британския музей в Лондон, проектирането на новия Икономически университет във Виена и много други сгради.
- Когато дойдохте в България, какво Ви направи най-силно впечатление в здравеопазването?
- Нашето здравеопазване има положителни страни, както и отрицателни. Положителните са, че пациентите имат много повече контрол върху това, което се случва. В Германия имат много здравни каси, които поемат всички разноски. Но там пациентите не са наясно какво се случва с тях. В България, поради факта, че често за лечение се доплаща, пациентите в по-голяма степен контролират нещата.
- Но как се оправя според Вас беден човек у нас?
- Проблемът не е в бедността, а в самотата. При нас идват редовно пациенти от ромски произход, по 10-15 човека, цели семейства, които се грижат за останалите. Някои са безработни, други се заминават с най-нископлатените професии. Имайки социална мрежа зад себе си обаче, за тях грижата за болния човек не е проблем. Проблемът е в самотния възрастен човек, при който единственото му дете е в чужбина и не го е виждал от години. За него самото лечението и възстановяването е непосилен проблем.
- Преглеждате пациентите си без престилка, очевидно да скъсите дистанцията с тях. Трябва ли един лекар да обича хората, които лекува?
- Обичта към пациента не е като обичта към дете и близък, но е отношение на отговорност.
- Има ли разлика в манталитета на пациента у нас и този в чужбина?
- Да, има. Българският пациент по не може да търпи болка. Прагът на болка в Германия и по-северните нации е по-висок. Ако там хората дойдат и ми кажат с хладен поглед "Много тежки болки имам", значи положението е много сериозно.
- Можете ли да сравните една операционна в България и тази в чужбина?
- В много болници у нас има вече модерна техника. В Германия като цяло апаратурата много добре се поддържа. Да спре някой уред по време на операция е по-рядко.
- Ако имате някакъв личен проблем, разстроен сте и влизате в операционна, как се справяте?
- Хирургът първо трябва да има хладен ум, а после - и спокойна ръка. Слава Богу, досега не съм имал тежки семейни проблеми, които така да ме натоварят, че да предам операцията на някой друг. Това, което ми се е случвало по време на операция, е да се разболея от грип. Изведнъж усещам как вдигам температура по време на една дълга операция. Успях да я довърша, но после бях два дена болен.
- По колко операции правите на ден?
- Стигал съм до 3-4, но това е много натоварващо.
- Каква професия е неврохирургията? Кое е най-сложното?
- Хирургията е занаят. Истински трудната работа е да разберете дали пациентът трябва да се оперира и какво трябва да бъде направено. Бях чел интервю с един известен английски хирург, който казваше - отнема три месеца да се научи човек да прави една операция, три години - да се научи кога да я прави, и 30 години - кога да не я прави. Индикациите за операция са най-важното нещо в хирургията. Останалото е занаят. Важен е и екипът, с който работя. Едно от предимствата в "Св. Анна" е, че екипите са от много добри професионалисти.
- Защо избрахте точно болница "Св. Анна"?
- Тук имаше вакантно място за началник-клиника. Болницата се развива, става една от важните спешни здравни заведения на България. Това е единствената болница, която може да отговаря на международни стандарти, като например - спешна болница с хеликоптерна площадка.
- Какво липсва на неврохирургията в болница "Св. Анна"?
- Клиниката е направена през 80-те години на миналия век и оттогава като сграда не е пипана. Инструментариумите не са последно поколение. Това в момента се променя. Със средства от Министерство на здравеопазването в момента се изгражда една супермодерна хибридна операционна с ангиограф най-последно поколение. Тя ще бъде открита през следващите месеци. Това ще бъде една от болниците, където може да се прави най-модерната ендоваскуларна неврохирургия. Там успяхме да привлечен най-опитния ендоваскуларен неврохирург в България д-р Нуфрет Алиоски от Македония.
- Проблемът, доколкото разбирам, е липсата на пари...
- Трябва да създадете организъм, който сам да си печели парите, да дава достатъчно на персонала и може да отделя средства за обновяване. Това е "моторът" на една добра клиника. Вариантът да се обадим на министър-председателя и да му кажем - дайте 10 милиона и ще направим една добра неврохирургия, не е най-правилното нещо. Нашата цел е да се превърнем в структура, която сама си генерира средства както за заплати, така и за развитие. Тогава няма да има граници на развитието.
- Случвало ли ви се е да спасите неспасяем случай?
- Случвало ми се е. Беше в Германия преди няколко месеца. Един пациент се чудех дали да го оперирам въобще. Беше с кръвоизлив в мозъка. Огромен хематом. Жена му се разплака и каза- моля ви се, направете нещо. Не ми даде сърце да й кажа, че няма да направя нищо.След операцията той проговори и дори това беше чудо.
- Когато влизам в операционната като пациент, на кого трябва да се моля за изцеление - на лекаря или на Господ?
- На Господ.
- Вярвате ли в доброто бъдеще на нашата медицина?
- Много от нещата зависят от хората. Ако те започнат да поемат отговорност за собственото си здраве, нещата ще спрат да куцат. В Конституцията пише, че здравеопазването е безплатно. Няма такова нещо. Медицината е страшно скъпо нещо. Много важно е хората да започнат да планират здравни проблеми и не да не мислят, че здравни фондове, застраховки или държавата ще им решат проблема. Пациентът трябва да контролира случващото се с него, и то преди лечението или операцията.Трябва да се информира за алтернативи и да участва активно във вземането на решения.
- Как се разтоварвате от напрежението в операционната?
- С фитнес, половин час с уреди вкъщи. Така поне психическото натоварване има някакъв физически еквивалент. През целия си живот съм спортувал, състезател съм бил по гребане. Сега, ако не спортувам, започвам да ставам нервен.
