Четвъртък,

Д-р Гълъбова: Изолацията роди пандемия от алкохол и домашно насилие

От: Екатерина Николова -
Д-р Гълъбова: Изолацията роди пандемия от алкохол и домашно насилие
A
A
A
  • За първи път Европа има програми за психичното здраве на младите
  • Хората "бързат" да живеят, пропускат простички неща - доброта, уважение, толерантност, чест, достойнство
  • Децата, израснали в нехармонична среда, рядко стават силни личности
  • Психично-здравната помощ в България е замръзнала на нивото от преди близо половин век
  • Българското семейство като институция тежко боледува, казва д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски" в специално интревю за вестник СТАНДАРТ

- Д-р Гълъбова, при възстановяването от Ковид-пандемията Европейската комисия постави специален акцент върху младите хора, обявявайки 2022 г. за Европейска година на младежта. Сред инициативите в помощ на младите хора за първи път са и дейности, свързани с психическото им здраве. Какви са те и как България може да се възползва от тези програми?

- Дейностите са свързани с укрепване на психическото здраве на младите хора и преодоляване на пораженията върху него, които нанесе и нанася пандемията. Това са програми, свързани с дейности за ограничаване на преките последствия от ковид, както и на тези, получени вследствие на дългата изолация и наложените рестриктивни мерки, които доведоха до тотална промяна на начина на живот и социалните контакти. България би могла да се възползва от тях, но към момента не виждам да се прави нещо съществено в тази посока. Това е обяснимо, имайки предвид обществено-икономическата обстановка у нас и това, през което преминахме ние като политически трусове - дълго време без парламент, две служебни правителства, преди това многомесечни протести. Нашето правителство е едва на един месец и има да решава твърде много проблеми. Силно се надявам и вярвам, че то в цялост и здравният министър в частност ще припознат проблемите на психичното здраве като приоритетни и ще вложат енергия и усилия за работа по тяхното разрешаване. Тук е мястото да отбележим и ролята на всички професионалисти в сферата, които също би трябвало да проявят интерес и инициатива и да се включат много активно с идеи и работа. Преодоляването на последствията от пандемията са задача на всички нас като общество и на всеки един от нас - професионалистите в сферата на психичното здраве. От кризи като тази - дълговременна, всеобхватна, ресурсоемка, а в някои аспекти даже опустошителна, се излиза единствено и само заедно. Ако сравним пандемията с океан, то ние сме всички в една крехка лодка, подмятана от вълните. Ако разумно балансираме и си помагаме, ще стигнем до брега. А той вече се вижда.

- Какви поражения върху психическото здраве остави коронавирусът особено върху младите?

- Пандемията оказа и продължава да оказва значително влияние върху всички по няколко направления. На първо място това е самата болест, която при много хора протича тежко и завършва фатално. На второ място оказва влияние чрез продължителността си - вече трета година ние живеем в условия на всевъзможни рестрикции и промени, които сами по себе си оказват негативно влияние - крайни ограничения в пътуванията, непрекъснат хоум офис, дистанционно обучение, ограничени социални контакти с близки и приятели, ограничена възможност за културни мероприятия и др. и др. На трето място вече виждаме и симптомите на различни психични разстройства при преболедували от ковид - от невротични такива до псевдодементни синдроми.

При децата и младите хора самата инфекциозна болест не протича тежко, освен в редки случаи, но затова пък последствията върху психическото им здраве от ограниченията са много повече. Това е обяснимо с факта, че те нямат житейския опит на по-възрастните, които рационализират много по-лесно и успешно за тях цялата ситуация. Освен това за младежката възраст са присъщи дързост, спонтанност, по-голяма действена активност, което е предпоставка и по-често да не спазват ограничителните мерки. Съществена трудност за тях е и продължителното онлайн обучение. То се отразява особено негативно върху по-малките ученици, които нямат все още утвърдени навици за учене, изложени са на много продължителна експозиция на екран, а и нямат истински социални контакти. Това прави невъзможно добиването и развиването на социални умения у учениците и младите хора. Все пак социалните умения се развиват в социума, а не пред екрана. Всички тези проблеми естествено рефлектират върху психичното здраве на младите хора. Те имат психологични проблеми, а някои развиват и невротични разстройства, който могат да останат да персистират през целия им живот.

- България има Стратегия за психично здраве 2021 - 2030, но тя сякаш е малко позната. Какво предвижда тя и изпълнява ли се?

- Тя предвижда дълбока и цялостна реформа във всички аспекти на психично-здравната грижа - създаване на модерна информационна система, която да е част от общата система в здравеопазването, разкриване на модерни стационари в общността, разгръщане на психосоциалната рехабилитация във всичките й форми, мотивиране на работещите в сферата, увеличаване и подмладяване на кадровия ресурс, повишаване на здравната култура относно психичните разстройства, модерно и адекватно лечение на зависимостите, поетапна деинституционализация и окончателно преустановяване на приютния тип грижа за психично болните. Всичко звучи прекрасно, но за съжаление по тази стратегия последното редовно правителство не работи изобщо. След приемането й "влетяхме" в пандемията и психично-здравните проблеми отново изпаднаха от борда, уви.

- От форма на изолация хоум офисът се превърна в идеален вариант за работа - пести средства за работни помещения и транспорт, позволява на служителите цял ден да са едва ли не по пижама. Какви са плюсовете и минусите за развитието на личността?

- Плюсовете са свързани именно с възможността да си по пижама цял ден. Но това бързо омръзва, започват да се усещат липсите - на истински социални контакти, на реалното "сутрешно кафе " или "по една бира след работа", на шегите, на споровете, на мотива да се погрижиш за външния си вид адекватно. Да, пестят се средства, но ние започваме и да се отчуждаваме, губим социални умения, ставаме изнервени, понякога груби с партньора у дома, имаме трудности с малките деца, за които трябва да се грижим, докато и работим. А за битките, които водим с учениците в онлайн обучението всеки родител в хоум офис може да напише цял роман. Реалното ходене на работа ни мотивира, дисциплинира и мисля, че всички вече започват определено да го предпочитат, въпреки пътуване, разходи и т.н, пред този дълъг и нескончаем хоум офис.

- Изолацията по време на пандемията увеличи ли случаите на зависимости от алкохол, наркотици и др.?

- Да, увеличението е налице. Дали има официални статистически данни за това в България не зная. Изобщо у нас битката със зависимостите не е на завидно ниво. Ние не знаем истинската картина за тези тежки заболявания - зависимостите. В условията на пандемия по редица причини се увеличи драстично приема на алкохол. А в България традиционно имаме непонятна за мен толерантност към ежедневното пиене на алкохол. То се приема за норма. В пандемията, когато много хора загубиха работата си, по цял ден са у дома, има много предпоставки за изостряне на вътрефамилните отношения, приемът на алкохол се увеличи значително. А с него и случаите на домашно насилие, за което, уви, редовно излиза информация в медиите. Определено и в това отношение има пандемия, чийто последствия може да се окажат много по-тежки от тези от коронавирусната инфекция.

- В днешно време какво отключва повече конфликтите в семейството - ревността, безпаричието, възпитанието на децата, отдадеността на кариерата?

- Конфликтите в семейството са социално явление и като такова те са многофакторно обусловени. Предпоставките за тях ги има - много хора за съжаление са нестабилни, несигурни, нехармонични личности, ненаучени да се справят с трудностите. На този фон ревността, която е малоценностово изживяване и отново свързано с личностовите характеристики, безпаричието и всичко останало може да доведе до конфликти в семейството. Всяко едно нещо може да стане повод и причина. Виждам, че хората "бързат" да живеят, като че ли са обхванати от някакви апокалиптични предчувствия за края на света и искат да получат сега и веднага всичко от живота. Твърде много се залага на материалния успех, на желанието за слава, власт, известност. Както казва старият Герак "своещината" ни е завзела. Преживяваме живота като състезание и пропускаме доста съществени неща. А те са простички - любов, доброта, уважение, толерантност, чест, достойнство. Ние българите имаме и една друга, бих я определила като национална особеност - да раздаваме правосъдие, да бъдем ментори, да етикетираме хората. И така учим децата си. А после се чудим какво се случва у нас и търсим бързи рецепти. А бързи решения на базисни проблеми, свързани с цивилизационното ни израстване няма. В това отношение всичко става бавно и чрез няколко поколения.

- Само преди няколко дни имаше пореден случай на агресия между ученици - брутален бой заради момиче. Къде се корени проблемът - в семейство, в училището, във факта, че децата прекарват цялото си свободно време в интернет и социалните мрежи?

- Според мен коренът на проблема е в липсата на здрава семейна среда. Моето лично мнение е, че българското семейство като институция, като основна клетка на обществото, както я наричахме по времето на социализма, тежко боледува. Да, обществото ни вече не е социалистическо, но тази клетка си остава основна. Когато едно дете израсне в нехармонична семейна среда, с лоши отношения, в среда на насилие, то рядко става силна и стабилна личност. Много често децата, израсли в среда с насилие стават или насилници, или жертви на насилие. В тази връзка следва да отбележим огромната роля на родителите като възпитатели на своите деца. И да имаме предвид, че ние възпитаваме с поведение, не само с думи.

Децата копират нашите поведенчески модели и затова трябва да бъдем много внимателни и с думите, и с делата си. Семейната среда е тази, в която детето се учи на всичко - на любов, на толерантност, да получава и отдава внимание, на съпричастност, на взаимопомощ.

Трябва да отбележим и огромната роля във възпитателния процес на образователните институции - детска градина, училище, а даже и университет. Нашите учители и преподаватели не само ни образоват, но ни служат и за пример или не. Паралелно с всичко това огромно влияние оказват медиите - телевизия, интернет, социални мрежи. Те трябва да контролират съдържанието си, но и родителите имат много съществени задължения в тази област. Уви, много често днес възрастните са твърде уморени или заети, не проявяват интерес какво правят децата в мрежата, с кого общуват, какви филми гледат или на какви игри играят. А рисковете в мрежата са огромни - да попаднат на педофили или просто недобросъвестни ползватели на интернет, да станат обект на вербална агресия там или психически тормоз, да гледат филми, пълни с агресия или да практикуват такива игри. И така често децата прекарват по-дълго време в това нереално, но затова пък съвсем реалистично за нивото на възприятията, пространство, губейки истинското човешко общуване.

По този начин, освен всичко друго, децата не съумяват да изградят адекватни социални умения, стават агресивни, нетолерантни и неспособни да изграждат стабилни отношения като зрели хора. Неслучайно във всички изследвания се отбелязва повишената невротичност на съвременните деца, невъзможността им да задържат вниманието си дълго време, да се задълбочат в едно занимание или да бъдат последователни и систематични в учебния процес.

- Какво бихте препоръчала на родителите – при какви поведенчески реакции трябва да потърсят психолог при детето си?

- Да се търси помощ при вече налични поведенчески реакции, които маркират отклонения, е закъснение. Най-доброто средство е превенцията, т.е. да не се стига до такива реакции. А това изисква здрава семейна среда, хармонични отношения, правилни възпитателни подходи към детето и много любов.

Ако тези предпоставки за израстване на здрава и хармонична личност са налице, то много по-рядко ще има нужда от намеса на специалист. Но, ако все пак детето промени много своето поведение, ако стане нервно, с прояви на вербална или физическа агресия, или пък започне да се самоизолира, да отказва общуване с деца, ако прояви някакви много големи странности в поведението си, е препоръчително родителите да потърсят консултация с детски психолог.

У нас има достатъчно подготвени специалисти, които могат да окажат навременна помощ и със съвместните усилия на родителите и семейната среда на детето, проблемите да бъдат преодолени. Трябва да имаме предвид, че днешните деца са подложени на много стрес и напрежение и извън условията на пандемия, а пък в нея предизвикателствата към тях станаха още по-големи – огромно количество информация, поднесена онлайн, силно ограничено живо общуване, малко спорт, малко игри, затваряне у дома с често изнервени от хоум офис родители или пък останали без работа и съпровождащите този факт финансови затруднения, постоянно говорене за болести, симптоми, заразени, починали и ограничителни мерки.

- Стресът е бичът на 21 век. Кои са симптомите, при които човек трябва да потърси специализирана помощ?

- Всеки продължителен психологически дискомфорт или налични вече симптоми – свръхмерна тревожност, напрегнатост, влошен по количество и качество сън, потиснатост на настроението, панически пристъпи, загуба на интерес към любими занимания, безповодна плачливост, хронична и персистираща неудовлетвореност в някоя сфера, сексуални смущения, както и телесни симптоми от типа на главоболие, сърцебиене, стягане в различни области на тялото, изтръпване, изпотяване на ръцете и други подобни, са повод един човек да се обърне към специалист.

Обичайно първо се търси психологическа консултация, а след това може да се направи и такава от психиатър, когато се налага и медикаментозно лечение.

- Директор сте на Държавната психиатрична болница "Св. Иван Рилски". Кои са проблемите на болницата, за които очаквате държавна подкрепа?

- Проблемите на болницата са производни от проблемите на психично-здравната помощ у нас. А те са много, дълбоки и стари. И нерешени от много години. Големият проблем е, че психично-здравната помощ в България е замръзнала на нивото от преди близо половин век.

Грижата за психично болните е фрагментирана, тежко институционализирана, белязана от лошо отношение на обществото към тази категория болни хора. Психиатричните лечебни заведения са разположени обичайно в периферията на населените места, с труден достъп, лоша инфраструктура, мизерни битови условия, работещите в тях са малко и демотивирани, самите те стигматизират психично болните хора.

Психиатрията у нас не е в полето на медицината в нито едно отношение - нито като начин и количество на финансиране, нито като кадрова осигуреност, нито като отношение към болните и работещите с тях. И причините за това са много. Но основната според мен е липсата на единство в професионалното съсловие по въпроса за една истинска и дълбока реформа на системата.

Финансови и всякакви други интереси пречат тази реформа да започне и в рамките на 7-10 години в България да започне да се осигурява модерна и адекватна грижа за психично болните. Такава, каквато има в Европа. Време е да бъдем европейци и в грижата си за психично болните хора, не само да се водим географски в този регион на света.

Тагове:

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички