София. "Когато стане тъмно, когато стане страшно, ще искаш да си с някой като мен... Аз живея в колиба - също като чичо Том, а срещу нея се издига красив и бял партиен дом. Там в луксозни канцеларии с паркет и с мокет шетат трескаво другари - проектират нов банкет. Слез от мерцедеса, туз, за да чуеш "Коньовица блус!". Тези строфи не са писани днес и нямат нищо общо със сегашните протести. Това са текстове на Буги Барабата, повечето от които са създадени преди близо 30 години.
У нас има двама известни музиканти, родени навръх Бъдни вечер - Марио Събев (Буги Барабата) и Константин Цеков от ФСБ. "Бараби блус бенд" е създаден преди 20 години в гараж на 24 май в състав Людмил Стоилов (бас), Милен Кръстев (Вуйчото), лека му пръст, и Буги. Днес Барабата е основен водещ на радио Z-Rock, но не е спирал и за миг да свири с групата. Сега в нея са Теодор Янков (Торпедото) - барабани, Александър Панайотов (Пожара) - бас, Силвина Панкова (Полковника) - вокал, Буги Барабата - музика, текстове, аранжименти, вокал, китара, хармоника.
Силвина е само на 15, учи джаз в музикалното училище в София и се занимава и с модерен балет. Тя е обявена за Полковник в групата, защото забранява на останалите дори да гъкнат, без да я питат.
- Буги, много пъти си казвал, че си просто шофьор. Но много малко хора знаят, че си бил и моторист. Какво означава рокер?
- Единствено в България думата "рокер" е употребявана за мотористите. Всъщност това е движение, появило се в Англия през 60-те. Някои от тях - да кажем, от английските дупета, са карали по-накичени мотори, други са били бачкатори - най-често момчетата от заводи, бензиностанции и автомивки. По-късно движението влиза и в Щатите. А как понятието рокер е влязло в България, нямам никаква идея. Никога не съм бил рокер и не съм искал да бъда.
- Не те виждаме по протестите?
- Там не можеш да се вредиш от хора, които отиват да изкарат пари. Сега слушам как някои ходели по барикадите. И аз съм получил два-три хонорара преди много години и знам какви са. За три минути на сцената съм заработвал горе-долу колкото месечната ми заплата. А бачках в авиокомпания. И сега, когато някой започне да ми разправя какъв борец е бил, го питам от коя олимпиада има медал. Прекалено много хора започнаха да се взимат насериозно и това ме смущава. Забравихме елементарни човешки ценности. Ако жена падне на пешеходната пътека, вероятно един ще слезе от колата си и ще й помогне, но останалите ще се разпсуват и ще надуят клаксоните. И защо? Когато си нещо или някой, когато си силен, ти се грижиш за по-слабите и им подаваш ръка.
Когато си мухльо, ощетен от Бога
и с излишно голям цип на панталона, търсиш да се покажеш по друг начин. Виждаш, че по мен няма украшения, ланци. Аз на врата на кучето си не съм сложил верига, та камо ли на моя. Всяко нещо, което се появява като демонстрация, компенсира липсата на нещо друго. Липсата от десет хиляди непрочетени книги не може да бъде заменена от скъп часовник. Не ние сме създали комплексарите, има ги по цял свят. Лошото при нас е, че това се превръща в национална култура и младото поколение смята, че това са примерите за подражание.
- Защо нае полковник Панкова в групата, въпреки нейните 15 години?
- Защото може и заслужава. Тепърва ще слушате за нея. На нейните години работех в конницата на Хан Аспарух. Но нашата банда не е казарма, за да има новобранец. Така че когато обсъждаме нещо, нейното мнение тежи толкова, колкото и моето. До момента, в който наложа вето! Все пак трябва да има един, който да казва: "Това ще стане, това няма да стане." Много добре се вписа Силвина в групата и чувството за хумор много й помага, както и на нас. Склонен съм да работя с хора, които имат нужда от повече време, за да се научат, но пък да са личности и да се получава спойка в групата. С някой суперпрофесионалист, с когото да си говорим на "вие", няма да е същото. Затова - да чукна на дърво - бандата в момента страшно ми харесва и никога не е била по-добра. Между нас има приятелство. Е, има и моменти, в които някой се вкисва, но останалите така спокойно и ухилено го приземяват, че накрая се разсмива.
- Тийнейджърката пее ли добре?
- И още как. Неслучайно получих просветление свише - казвам го сериозно. Пробвах сигурно 30-40 момичета с различни възможности. И един ден, когато отидох на среща с поредната млада дама, се сетих, че в съседния вход до нас живее едно момиче, което чух да пее за първи път, когато беше на шест години, и ми счупи главата. Толкова ме учуди с моженето си. Втория път, когато я чух, беше на 11. Попитах приятелките й дали още живее в нашия блок, защото не я бях виждал от доста време и си я представях все още на 11. Те казаха: "Да". Приключил срещата с поредната певица, се прибрах, решен, че ще опитам със Силвина. И ако с нея не се получи, спирам да търся певица. Защото единият бакембард ми побеля от това. Обадих й се, пробвахме я, и ми побеля и другият. Когато я заведох при колегите от групата, те бяха приятно изненадани. Аз очаквах, че ще чуя нещо хубаво, и знаех, че тя може. И сега с огромно удоволствие казвам, че Силвина
не е сладкото момиченце на групата
което излиза като пълнеж на програмата. А абсолютно пълноправен член, който участва във вземането на всички решения, в изпиването на хонорарите и т.н. Тя ги пие по-бавно, защото ги пие във вид на боза. Силвина е получила възпитание, каквото все по-рядко се среща - истинска дама, изключително приятен човек с добра обща култура.
- Ти създаваш ли за нея специален репертоар?
- Да. И това е много важно - ние не сме симфоничен оркестър, за да вземем партитура на Вагнер. Когато пиша песен за Силвина, тя трябва да я докосва. Не мога да я накарам да пее азбуката или таблицата за умножение. Има и такива певици и автори - дори повече, отколкото трябва. Сега имаме ново парче - пеем го двамата, то разказва историята ни. Публиката го харесва доста. Но ако го пуснеш по радиото, то не носи същата атмосфера.
- Техните как я пуснаха?
- Искам да им благодаря за това. Докато говорех с майка й, изражението й през цялото време беше: "Боже, знаех, че ще се увлече по нещо, ама защо толкова рано?" Родителите й имат интерес към музиката, и то в нашата област. Не слушат глупости и до известна степен бяха поласкани - ако не греша, - че се обръщам към нея. Надявам се все още да са. Майка й беше силно разколебана, като всяка майка на 15-годишно момиче. Допускам, че ако не бяхме съседи и не се познавахме, щеше да я пусне много по-лесно. Завърших пледоарията си, като казах: "Пусни я с нас и ако стане човек - аз отговарям." Цялата й фамилия е с готино чувство за хумор и Силвина го е наследила. Тя се вписа в бандата буквално за часове.
- Вие и Б.Т.Р. сте много различни групи, но общото между вас е, че тази година празнувате 20 години на сцена. Много ли са, малко ли са и как се пази авторитет две десетилетия?
В България трудно се оцелява
За съжаление, думата е точно "оцелява". Но тя не важи нито за Б.Т.Р., нито за нас. Свързва ни много яко приятелство и дори да не сме се виждали 2-3 години, в момента, в който се срещнем, все едно, че снощи сме се разделили и не помним как. Б.Т.Р. и Барабите бачкаха и се забавляваха 20 години - това е общото между нас. Има групи, които честват 20, 30, 1300 години, обаче за тия 1300 години имат шест концерта, две излизания на сцена, половин албум, от който една четвърт е авторски. Нали помниш как навремето взех за басист 16-годишния Сашо, когато Барабите бяха доста популярна група и можех да си позволя кой ли не. От тогава минаха към 15 години. Сега Силвина внася по-различна атмосфера в групата. Ние вече сме кисели задници - не ни се свири, не ни се носи, не ни се пътува, не ни се занимава. И нещо, което никога не е било тайна: Аз работя за пари и не ме е срам от това.
- Как съчетаваш двете неща - музиката и радиожурналистиката?
- Намерил съм начин. Нито съм музикант, нито съм журналист и готово.
- Как се става всеки ден в 4 часа сутринта за предаване?
- Аз съм много дисциплиниран човек и в момента, в който взема някакво решение, повече не разсъждавам. И пия, и пуша, но не ми е проблем да си давам почивки, дори да продължат и с година.
- Заставаш пред микрофона в пет часа. Пишеш ли сценарий?
- Аз съм човек на спонтанната реакция и успявам да се шегувам дори със собствените си грешки. Така че успявам да разсмивам аудиторията, надявам се. Направили са ми форум "Най-добрите лафове на Буги", където се цитират мои простотии. Имам много простичък подход към нещата.
Не се страхувам да бъда обикновен
Докато всички са готови да направят какво ли не, дори да сменят сексуалната си ориентация. Но какво ще получат срещу това? Ако някой е предоставил избор на Леонардо да Винчи - дали да е щастлив дърводелец, който прави маси и столове, или да остане във вековете с шедьоврите и с драмите си, вероятно би предпочел първото. Знаеш ли колко го интересува, че ние сега му дъвчем костите?
- Какво значи да си звезда?
- В България звезда е този, на когото журналистите успеят да запомнят името. Няма никакво значение с какво се занимава и дали е добър в това. Въпросът е, че влиза в номенклатурния списък и медиите започват да пишат за него. Редовно се сблъсквам с имена, които не ми говорят нищо. В същото време в тази страна работят доста умни и кадърни хора, които си струва да бъдат показани под светлините на прожекторите, защото могат да бъдат положителен пример, да вдъхнат надежда, да накарат някой да се учи от тях.
Полковник Панкова: Приземявам лигльовците
- Панкова, обучи ли Буги да чете ноти? Нали си в музикалното!
Силвина: Старая се, но на този свят има и невъзможни неща.
Буги: Вече държа нотния лист правилно, ако искаш да знаеш.
- Как успяваш да влезеш в тоналност?
Силвина: Ами...
Буги: Тя е абсолютист. Веднъж много ме шашна, докато си пееше. Реших да се включа с китарата по средата на парчето и чух, че тя е точно в тоналността. Реших, че е случайно, но на следващата песен беше същото.
- Ти, като си полковник, той какъв е?
Силвина: Той си е просто Буги. Помощник, колега, приятел, автор.
- А защо се хвана с блус група, след като се увличаш по джаза и по модерния балет?
Силвина: Тази музика е в сърцето ми през цялото време. Слушам и по-тежка, но блусът постави началото на всичко. Интересна музика, която ми харесва, и се радвам да я пея.
- Как възприемат твоите връстници днешната т. нар. нова музика?
Силвина: Неприятни неща. Повечето. Разделят се на групички - има някои, които слушат хип-хоп, ар ен би, електронна. Има и чалгари. Няма проблем, аз се гордея с това, което правя.
- Освен талантлива, си и много красива. Как си с гаджетата?
Буги: К'ви гаджета, бе! Трима бабанки бдим като орли над нея!
Силвина: Да, наглеждат ме, това е вярно. Сега съм отдадена в музиката, в приятелите си - нямам време да се занимавам с поредните тийнейджърски турски сериали.
- Не може да не те ухажват.
Силвина: Случва се...
Буги: Има навалица около нея.
Силвина: И аз не мога да си го обясня, но, честно казано, изобщо не ме интересува.
Буги: Тя е харесвано момиче и на един концерт на два пъти щях да скоча от сцената и да се сбия. Но и тя умее да парира атаките. Особено лигльовците как ги приземява...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
