София. Доц. Бинка Попова бе избрана за лекар на годината от своите колеги. Попитахме я как се чувства, как оценява нашето здравеопазване и накъде й се иска то да се развива.
- Доц. Попова, очаквахте ли да станете лекар на годината?
- Не, беше голяма, но хубава изненада. Чувствам се много щастлива и радостна. Това е особено чувство на задоволство, че си оценен от колегите си, от гилдията. А човек никога не работи сам, така че е оценено и общото усилие на екипа.
- Чувствате ли се оценена като професионалист и в ежедневието си?
- В лекарското ежедневие е важно всеки да е на мястото си и да върши нещата по възможно най-добрия начин. След наградата на лекарския съюз аз не виждам какво повече мога да искам. Да не говорим за благодарността на пациентите - изразът на очите им, там, където сме успели да помогнем.
- Смятате ли, че в нашата страна лекарите имат добри условия за работа?
- Не мога да кажа това, но трябва да се борим, за да ги подобрим. Това не е непостижима цел. Лично моята мечта е да уча млади микрохирурзи, които да продължат това дело в страната, да работят за българите, за нашия народ. Това не е лозунг, а дълбокото ми убеждение. Какви са условията в страната - ами такива са в момента, но трябва да ги направим по-добри.
- Какви са проблемите в ежедневието ви?
- Предизвикателство за мен е функционирането на една микрохирургична лаборатория в ИСУЛ. Защото микросъдовата техника се учи на лабораторни животни и този, който иска да я работи, трябва да мине сериозен курс на подготовка, който не може да е 7 дена. Иска се много повече време, тренировка, време, тогава човек придобива знанията и куража да работи микросъдова хирургия. Иначе влизаш в операционната и те чака неуспех, а когато се опариш, се дръпваш и това не трябва да се допуска. Така че пред мен седи задачата да разкрия лаборатория в ИСУЛ и там да привлека млади хора, които да се учат.
- Има ли достатъчно лекари, които искат да се учат и да останат да работят у нас?
- Това зависи от нас, от тези, които сме натрупали опита - какво ще им предложим, с какво ще ги привлечем. В тази професия не са важни само заплатите. Убедена съм, че ще намерим начин да задържим младите лекари.
- Получават ли квалифицирана помощ българските пациенти?
- Там, където аз работя, да. Това се изразява в подготовката на младите ми колеги - те четат, те се интересуват от новостите в медицината. Мисля, че не сме толкова назад и не е толкова лошо положението. Изпадала съм в положение на пациент и съм видяла и другата страна.
- Недофинансирането ли е единствената пречка в здравеопазването ни?
- Част от проблема са финансите. Мисля, че трябва да се използват и еврофондовете, за да се получат още средства за здравеопазване. Разбира се, ако е възможно. България дръпна през годините, но това не става бързо.
- Напред или назад върви здравеопазването у нас през последните 20 години?
- Бавно напред. Недоимъкът на апаратура, инструментариум познавам от началото на професионалния си път през 70-те години. Вижте колко нови неща се разкриват, в ИСУЛ имаме вече ЯМР, от един месец се радваме и на нов операционен микроскоп - следователно вървим напред.
- Какво бихте пожелали на вашите колеги, а на пациентите?
- На всички пожелавам да бъдат здрави. А на колегите си още сили, бодрост и успех. Успех в нашата професия, в лечението на болния, защото това е изключително удовлетворяващо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
