Азербайджан, както и развитие на специализиран научен, архитектурен и младежки туризъм могат да дадат нов тласък на сътрудничеството между двете държави. Тези възможности очерта заместник-председателят на Българската академия на науките проф. д.н. Емануел Мутафов по време на Четвъртия международен форум „Дипломация на чудесата“. Събитието под мотото „България-Азербайджан: Архитектура, културно наследство и туризъм - изграждаме градовете на бъдещето“ е организирано съвместно от медия „Стандарт“ и Посолството на Република Азербайджан в България. Мутафов подчерта, че научният обмен, съвременните технологии и опазването на архитектурното наследство могат да се превърнат в основа за конкретни съвместни проекти.
Нови туристически маршрути и научно сътрудничество
„Като учени и изследователи вярваме, че това богато културно-историческо и архитектурно наследство крие огромен, неразгърнат потенциал за прагматично двустранно сътрудничество“, заяви проф. Емануел Мутафов.
Той посочи, че пред България и Азербайджан се разкриват реални възможности за създаване на общи тематични маршрути, които да представят забележителностите на двете страни.
Според него обменът на добри практики в дигитализацията на паметници на културата и реставрацията може да се превърне в мощен двигател за устойчиво градско развитие и съвременен културен туризъм.
Мутафов предаде поздравления от председателя на БАН проф. Евелина Славчева и подчерта традиционно приятелските отношения между българската и азербайджанската научна общност.
„За Българската академия на науките това събитие е естествено продължение на традиционно приятелските отношения и интензивните научни контакти, които поддържаме с Азербайджанската национална академия на науките“, заяви той.
Заместник-председателят на БАН открои ролята на председателя на Азербайджанската национална академия на науките акад. Иса Хабибейли за развитието на двустранните академични връзки.
Научното партньорство получи нов импулс и през август, когато ръководителите на двете академии проведоха среща в София, посветена на разширяването на сътрудничеството.
„Академичният диалог и разширяването на сътрудничеството ни в хуманитарните и приложните научни направления са стабилна основа за съвместни успехи“, подчерта Мутафов.
Парк „Шуша“ свързва историята с бъдещето
Специално внимание в изказването беше отделено на партньорството между Велико Търново и азербайджанския град Шуша.
„Ярък пример за такова сближаване е партньорството между старопрестолния български град Велико Търново и историческата културна столица на Азербайджан - град Шуша“, посочи проф. Мутафов.
Той даде за пример съвместния проект за изграждането на парк „Шуша“ във Велико Търново, който трябва да се превърне в нов символ на приятелството между двата народа.
За реализацията му България и Азербайджан подписаха междуправителствено споразумение през февруари. Според проекта новият парк ще заема площ от 18 декара, а финансирането ще бъде осигурено от азербайджанската страна.
„Този проект доказва как архитектурата, градоустройството и зеленото планиране могат да свързват миналото с бъдещето и да служат като културен мост между обществата“, заяви заместник-председателят на БАН.
Според него общият исторически опит на България и Азербайджан предоставя на учените и експертите ценни възможности за обмен на знания и разработване на съвременни решения за устойчиво градоустройство.
Младите хора са ключът към бъдещето
Мутафов поздрави студентите, участвали във фотографската изложба „Архитектурното наследство на Азербайджан и България през погледа на студентите“, представена в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Той открои значението на инициативата, реализирана чрез Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет, за укрепването на образователните и културните връзки между двете държави.
„Творческият поглед на младите хора е живото доказателство, че нашето общо наследство не е просто застинала история, а вдъхновение, което насърчава образователното ни сътрудничество и гради пътеки към бъдещето“, подчерта проф. Емануел Мутафов.
По думите му именно приемствеността между поколенията и активното участие на академичната общност могат да превърнат богатото културно-историческо наследство на България и Азербайджан в източник на нови идеи, практически проекти и устойчиво развитие.
