Директни полети между София и Баку, общи туристически маршрути, нови партньорства между градовете и по-силно международно представяне на културното наследство. Това бяха сред водещите предложения на Четвъртия международен форум „Дипломация на чудесата“, организиран съвместно от медия „Стандарт“ и Посолството на Република Азербайджан в България. Под мотото „България-Азербайджан: Архитектура, културно наследство и туризъм - изграждаме градовете на бъдещето“ представители на дипломацията, институциите, парламента, университетите и бизнеса обсъдиха как историческите съкровища могат да носят икономически ползи, без да губят своята идентичност. Общото послание беше, че стратегическото партньорство трябва да се превърне в конкретни проекти, а не да остане само на равнище добри намерения.
Славка Бозукова: Наследството е мост между народите
„Магията на културното наследство е в това, че то се превръща в мост, свързващ народите, дори когато границите ни разделят“, заяви при откриването Славка Бозукова, председател на Сдружение „Общество Културно наследство“. Тя припомни, че кампанията „Чудесата на България“ започва преди 16 години с цел историческото богатство да се превърне в двигател за регионално развитие. Международният форум е продължение на тази мисия, развивана през годините и с посланиците на Мароко и Турция.
Бозукова посочи като сродни примери стария Баку, Пловдив и Велико Търново - градове, в които миналото живее редом с новата архитектура. Тя постави в центъра каузата „Бранд България“ и призова срещата да очертае „конкретна пътна карта за бъдещото сътрудничество във всички сектори“. Повод за нови инициативи ще бъде и 2027 г., когато се навършват 35 години от установяването на дипломатическите отношения между двете държави и от първия печатен брой на „Стандарт“.
Елмар Маммадов: Шанс за полетите София-Баку
Посланикът на Азербайджан в България Елмар Маммадов открои перспективата за възстановяване на устойчива директна въздушна връзка между двете столици. Според него условие за това са повече контакти между туроператорите и авиокомпаниите, атрактивни пакети и по-силен туристически обмен. „Свързаността не е само въпрос на инфраструктура. Тя означава също свързване на хора, култури, идеи и икономически възможности“, подчерта той.
Маммадов отправи покана към „Чудесата на България“ да организира събития в Азербайджан, които да покажат българските културни и туристически богатства. Посочи и проекта за парк „Шуша“ във Велико Търново като бъдещ символ на приятелството, наред с подкрепата на фондация „Гейдар Алиев“ за опазването на крепостта Трапезица. Дипломатът предложи съвместни културни и архитектурни маршрути, обмен на реставрационен опит и по-активни връзки между общините. Според него Средният коридор между Европа и Азия създава допълнителни възможности за транспортна и икономическа свързаност.
Мариела Модева: България не е само евтино море
Заместник-министърът на туризма проф. Мариела Модева отправи едно от най-острите послания на форума: „За съжаление България е позната като евтина морска дестинация. Но това не е истинското лице на българския туризъм“. Тя напомни за културните забележителности, модерните СПА центрове, здравния туризъм и градските почивки, които могат да привличат гости през цялата година. „Ние имаме всичко. Разнообразието е нашата запазена марка“, обобщи тя.
Според Модева не са достатъчни кампании, насочени само към българската публика. Необходими са постоянна реклама на външните пазари, координация между държавата и бизнеса и по-добро използване на Гугъл, Мета, Фейсбук и Инстаграм в условията на дигитална трансформация и изкуствен интелект. Тя потвърди, че Министерството на туризма ще продължи партньорството си с „Чудесата на България“ и инициативите за популяризиране на страната като целогодишна дестинация.
Иванка Ташева: Три посоки за сътрудничество
Заместник-министърът на външните работи Иванка Ташева очерта три практически направления: партньорства между общините, устойчив културен туризъм и иновации в градското развитие. Тя призова архитекти, университети и културни институции да превръщат побратимените отношения в реални проекти. „Иновациите трябва да служат на хората, а модернизацията не бива да бъде за сметка на културното многообразие“, заяви тя.
Ташева припомни, че стратегическото партньорство е установено през 2015 г. и е укрепено с декларация през 2024 г. Тя открои резултатите му в енергетиката - Южния газов коридор, „Пръстена на солидарността“ и присъствието на СОКАР в София. Посочи и значението на Транскаспийския коридор, но подчерта, че свързаността означава и контакти между хората. „Истинският град на бъдещето не е този, който забравя миналото си, а този, който знае как да го превърне в ресурс за развитие и устойчиво бъдеще“, каза тя.
Хамид Хамид: 33 депутати в групата за приятелство
Председателят на парламентарната Група за приятелство България-Азербайджан Хамид Хамид съобщи, че тя обединява 33 народни представители от различни политически сили и е сред най-активните в Народното събрание. По думите му парламентарните връзки подпомагат сътрудничеството в енергетиката, търговията, транспорта, образованието и културата. Диалогът продължава и в Парламентарната асамблея на Черноморското икономическо сътрудничество и в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа.
Той изрази увереност, че форумът ще насърчи нови контакти между общините, включително съвместни инициативи за културното наследство, устойчивия туризъм и интелигентните градове. „Днешната среща е не само възможност да обменим мнения и идеи, но и израз на нашата споделена политическа воля да надградим постигнатото“, заяви Хамид.
Нели Андреева: България е вход към Европа
Депутатът от „Прогресивна България“ и заместник-председател на парламентарната комисия по транспорт и съобщения Нели Андреева постави акцент върху Средния коридор. Българските железници, черноморските пристанища и връзките с останалата част от Европа могат да превърнат страната във важна входна точка за товари и пазари между Азия и ЕС, посочи тя. Предизвикателството е този потенциал да бъде подкрепен с реални инвестиции и по-ефективни транспортни услуги.
„Няма устойчив туризъм без достъпност, няма конкурентоспособни градове без добра свързаност и няма пълноценно културно партньорство без възможност хората да пътуват и да опознават наследството на другите“, заяви Андреева. Тя подкрепи развитието на директни въздушни връзки и цифрови транспортни решения.
Теймур Сюлейманзаде: Туристическа реклама по азербайджански модел
Заместник изпълнителният директор на Азербайджанския туристически борд Теймур Сюлейманзаде представи конкретен модел за национален маркетинг. Държавната туристическа агенция изработва политиката и стратегията, а бордът отговаря за рекламата и популяризирането на страната на международните пазари. След въпрос от Мариела Модева той предложи конкретна следваща стъпка: „Можем да организираме среща на работно ниво между нашите екипи“. Заместник-министърът приветства възможността за обмен на опит.
Сюлейманзаде показа и по-малко познатото лице на Азербайджан: ски курортите Шахдаг и Туфандаг, кайтсърфинг на Каспийско море, планински преходи, голф и дори вино от нар. Той открои културните маршрути по стария Път на коприната и двореца на шекските ханове под закрилата на ЮНЕСКО. Разказа, че е посетил Варна и Златни пясъци, и посочи българското историческо наследство като интересно за азербайджанските туристи. Контактите между туристическите организации имат потенциал да се развият, но липсата на директни полети остава затруднение, стана ясно от думите му.
София Шигаева-Митреска: Наследството през очите на студентите
София Шигаева-Митреска, директор на Центъра за азербайджански език и култура към Софийския университет, представи фотографската изложба „Архитектурното наследство на Азербайджан и България през погледа на студентите“, открита по-рано през октомври в Софийския университет. Особено ценно според нея е, че български студенти са заснели забележителности в Азербайджан - поглед към чуждото наследство, който изгражда разбиране между културите.
Тя открои и 900-годишнината от рождението на средновековния архитект Аджеми Нахчивани, чиито мавзолеи са сред символите на азербайджанската архитектура. „Не можем да очакваме младите хора да съхраняват онова, което не познават и не разбират“, предупреди Шигаева-Митреска. Според нея бъдещите градове трябва да въвеждат нови технологии, без да заличават историческия си облик.
Емануел Мутафов: Общи маршрути между обектите на ЮНЕСКО
„Като учени и изследователи вярваме, че това богато културно-историческо и архитектурно наследство крие огромен, неразгърнат потенциал за прагматично двустранно сътрудничество“, заяви заместник-председателят на БАН проф. д.н. Емануел Мутафов. Той предложи да се проучат съвместни туристически маршрути, свързващи обекти на ЮНЕСКО в двете държави. Посочи и възможности за специализиран научен, архитектурен и младежки туризъм, както и за обмен на опит в дигитализацията и реставрацията на паметници.
Мутафов предаде приветствие от председателя на БАН проф. Евелина Славчева и подчерта академичните контакти с Азербайджанската национална академия на науките. Проектът за парк „Шуша“ във Велико Търново според него показва как зелените пространства могат да свързват културата и съвременното градоустройство. Той поздрави студентите, участвали във фотоизложбата за архитектурното наследство на двете страни.
Милена Ташева-Петрова: Университети, бизнес и градове заедно
Ръководителят на катедра „Градоустройство“ в УАСГ проф. Милена Ташева-Петрова предложи бъдещото академично сътрудничество да излезе извън университетските аудитории и да включи бизнеса, науката и гражданското общество. По думите й градската среда трябва да се планира цялостно, защото туризмът, транспортът, жилищата и обществените пространства се конкурират за ограничена територия.
„Всички дейности в пространството са взаимосвързани и винаги съществува конкуренция за пространство“, отбеляза тя. УАСГ може да допринесе със знания в архитектурата, геодезията, ландшафтното планиране и цифровите технологии за устойчиви градове и туристически проекти.
Николай Баровски: Архитектите са готови за общи проекти
Заместник-председателят на Камарата на архитектите в България Николай Баровски заяви готовност за пряк обмен на знания и опит с азербайджанските архитекти. „Отворени сме за обмен на идеи, знания и опит, както и за сътрудничество с азербайджанските архитекти“, каза той. Контактите засега не са широко развити, но бъдещи инвестиции и културно-архитектурни туристически маршрути могат да променят това. Според него форумът дава възможност да се установят професионални връзки и да се обсъдят общи практики, включително на фона на навлизането на изкуствения интелект.
Полина Карастоянова: Архитектурата е музей под открито небе
„За нас, представителите на туристическия сектор, архитектурата е завладяващ разказвач на истории и музей под открито небе“, заяви Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Националния борд по туризъм и основател на Общество „Културно наследство“. Тя определи „Чудесата на България“ като национален символ, дал още един повод за гордост от българската история, а „Дипломация на чудесата“ - като успешна форма на културна дипломация. Карастоянова отправи специално признание към Славка Бозукова и нейния екип за 16-годишната кампания.
Светослав Калейчев: Пътуването създава приятелства
Доц. Светослав Калейчев от катедра „Икономика на туризма“ на УНСС открои съчетанието на историческа и съвременна архитектура в Азербайджан. Според него туристите все повече търсят уникални места, които им помагат да разберат друга култура. Той изрази готовност за презентации пред студентите от УНСС, представящи туристическите забележителности на Азербайджан. „Най-добрият начин за изграждане на приятелство между две държави е чрез пътуванията“, посочи Калейчев, обобщавайки човешкото измерение на форума.
