Обедняването вече не е абстракция, а ежедневен страх, който българинът носи като втори пулс. Данните от последното изследване на „Евробарометър“ само поставят числа върху усещането, което от години зрее под повърхността: всеки трети очаква да живее по-зле през следващите пет години. Това е не просто статистика, а диагноза за общество, което се събужда с тревога и заспива с калкулатор.
Българинът между инфлацията и несигурността
Песимизмът расте. За половин година оптимистите са намалели с пет пункта, а онези, които очакват влошаване – са се увеличили със седем. Мъжете се оказват по-мрачни в прогнозите си от жените, а най-уязвими са хората над 55 години – почти всеки втори в тази възрастова група предвижда обедняване. Младите, които тепърва стъпват в живота, са по-ведри – едва 10% от тях очакват спад в стандарта си. Но това не е оптимизъм, а по-скоро липса на натрупан опит с икономически кризи.
В ежедневието тревогата се измерва в сметки. Всеки втори българин изпитва затруднения да ги плати поне от време на време, а 28% казват, че никога не успяват да се измъкнат от този цикъл на притиснат бюджет. Това е реалната инфлация – не онази от бюлетините, а онази, която влиза в дома и променя навиците, плановете, дори характера.
Европа се тревожи за сигурността, България – за оцеляването
Докато европейците поставят на първо място отбраната и геополитическата стабилност, българите гледат много по-близо до себе си. Инфлацията, растящите цени и разходите за живот са тема №1 за близо 60% от хората у нас, далеч над средното за ЕС. Следват бедността, социалното изключване и липсата на достатъчно работни места.
Това разминаване не е случайно. В страни като Франция, Белгия и Словакия също се усеща силен песимизъм, но в България той е свързан не толкова с глобални заплахи, колкото с усещането за лична нестабилност. Когато доходите изостават от цените, когато трудът не гарантира сигурност, когато бъдещето изглежда като повторение на миналото – страхът става постоянен спътник.
Профсъюзите: без по-високи доходи няма конкурентоспособност
Европейската конфедерация на профсъюзите предупреждава, че икономическата несигурност и песимизмът вървят ръка за ръка. Според тях Европа няма как да бъде конкурентоспособна, ако вътрешното търсене продължава да се свива, а това може да се промени само чрез по-високи заплати и по-силно колективно договаряне.
Те настояват за ускоряване на мерките, които да гарантират качествени работни места и справедливо заплащане – от промени в правилата за обществените поръчки до приемането на Закон за качествените работни места. Идеята е проста: когато хората имат пари, икономиката диша.
Страхът като нов социален фактор
Днешният българин не се страхува от абстрактни кризи. Страхува се от това дали ще може да плати отоплението, дали ще му стигнат парите до края на месеца, дали децата му ще останат в страната. Този страх е тих, но упорит. Той не крещи по улиците, но променя избори, навици, гласуване, доверие.
И ако има нещо, което проучването показва ясно, то е следното: икономическата несигурност вече не е фон, а главен герой в живота на българина. Докато Европа говори за сигурност, България говори за оцеляване. И това разминаване ще продължи да расте, докато доходите не започнат да догонват реалността.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
