София. Нагли, но наполовина. Това решение взе Софийският градски съд. Той прочете първите присъди срещу групата за отвличания "Наглите", които преди 3 години разтърсиха цяла България.
В претъпканата с пострадали, свидетели и журналисти зала точно в 10 часа започна четенето на присъдите. Оказа се, че само половината от бандитите бяха признати за виновни. За останалите няма никакви доказателства, че са съпричастни с 12-те отвличания. Посочваните от МВР и прокуратурата като лидери на бандата Ивайло Евтимов-Йожко и Прокопи Прокопиев-Културиста получиха по 18 години затвор. Толкова ще лежи и Даниел Димитров-Релето. Склонилият да съдейства на прокуратурата, а впоследствие разколебал се - Любомир Димитров-Гребеца, пък отнесе 15 години решетки. Неговото наказание е по-малко, защото само е помагал, а не е отвличал хора като останалите. В определението си съдия Виолета Магдалинчева подчерта, че Йожко и Културиста са признати като виновни единствено като участници, но не и като лидери и организатори на отвличанията. Двамата бяха оправдани по обвинението, че са тартори на групата. Така реалният бос на "Наглите" официално остана неизвестен. Първоначално по време на акцията на МВР в края на 2009 г., когато бяха арестувани общо 27 души, за лидер на бандата бе посочен Антон Петров-Хамстера, който според МВР се смята за дясна ръка на Алексей Петров. Впоследствие Хамстера бе освободен под "парична гаранция" и накрая остана извън обсега на обвиненията.
Съдът оправда за отвличанията братята Радослав и Митко Лебешковски. Двамата бяха признати за виновни единствено за притежанието на незаконно оръжие и боеприпаси, които бяха открити в домовете им по време на акцията на МВР. Радослав получи 1 година затвор условно с 3-годишен изпитателен срок за притежание на 50 патрона, а Митко - 2 години за два незаконни пистолета. Павел Петков-Прасето и Цветозар Славчев-Цуро пък бяха напълно оневинени. За тях липсват каквито й да е доказателства за съпричастност с отвличанията.
За доказано разкрити съдът прие отвличанията на Илиян Цанев, Мехмед Чакър, Михаил Краус, Джорджо Марков, Венцислав Величков, Ангел Бончев и съпругата му Камелия, Георги Георгиев-Пурата, Васил Маникатов, Киро Киров, Борислав Атанасов и опита за похищение на Борислав Динев. Единственото отвличане, което не бе разкрито, е това на Румен Гунински-син. За него Софийската градска прокуратура тотално се провали с обвинението, тъй като нито един от подсъдимите не бе признат за виновен. Извършителите на това похищение също остават неизвестни. Съдия Магдалинчева подчерта, че в хода на процеса категорично е била доказана съпричастността на убития наскоро Кирил Кирилов-Шкафа, както и на автокрадеца Иван Пайнавелов-Сапата към групата на "Наглите". За тях наказателното производство е прекратено поради смъртта им. Други двама членове на бандата, които съдът отчита като съпричастни, са защитените свидетели на прокуратурата Найден Недев и Валентин Михайлов - Вальо Ихтиманския. Те не са осъдени, защото статутът им не го позволява и са дали показания срещу четиримата пратени в затвора.
Присъдата не е окончателна и подлежи на обжалване или протест пред Софийския апелативен съд в 14-дневен срок. Делото стартира на 22 декември 2010 г., година след арестите. В рамките на година и 3 месеца бяха проведени 35 съдебни заседания, разпитани бяха 112 свидетели, приеха се повече от 200 експертизи.
Ангел Бончев: Никой не може да ми върне нервите
Какво има да коментирам, след като съдът се е произнесъл. Нямам коментар. Има хора, за които не може да се докаже, че са участвали в отвличанията, но съдът какво е виновен, като не са му предоставени достатъчно доказателства. Няма сила на земята, която може да ми върне това, което ми коства отвличането. Няма съд в света, който може да ми върне нещата, които преживях.
Красимир Цанев, баща на отвлечения Илиян Цанев: Очаквах повече
За нашия случай очаквах да бъдат поне две осъдителни присъди, но при отсъствие на доказателства за съжаление е една - 15 години за Любомир Димитров. Считам, че и другите участници трябва да получат справедливи присъди. Изненадан съм, че Димитров не беше посочен като виновен за отвличането на Румен Гунински. Този случай е ясен, но липсват доказателства, защото в разследването има много пропуски. Ако правителството не се беше сменило, нямаше да бъде разкрита тази група, защото нямаше политическа воля за решаването на този проблем - нас ни третираха като хора, които сами сме си виновни за това, което се случва, и никой не работеше. Едва след като правителството се смени, се появи тази политическа воля въпросът да се реши.
Румен Гунински-баща: Синът ми е в шок
- Г-н Гунински, удовлетворяват ли ви присъдите на Наглите, въпреки че съдът отхвърли иска ви?
- Не ни удовлетворяват, тъй като съдът доказа, че няма обвинени в отвличането на сина ми. Като очаквани присъди, като години - да, удовлетворява ни, но не на всички. Имаше и други хора, които по някакъв начин в процеса на следствието се доказа, че са участвали, но бяха оправдани.
- Защо не успяха да намерят виновни за отвличането на Гунински-младши?
- Единият от подсъдимите, който получи присъда, в предварителното разследване беше направил самопризнания, а след това в съдебната зала ги отрече. Бил ги направил под натиск, което е несериозно. Но съдът явно не ги взема предвид тези неща, тъй като каза, че няма доказателства в случая на сина ми.
- Синът ви беше в плен 42 дни, но всъщност не бе намерена къщата, в която е бил държан.
- В действителност не можахме да намерим къщата. Нямаше ги улиците. Доколкото знам, Любомир Димитров-Гребеца е направил самопризнания, че е съпровождал колата, в която е бил синът ми. Казва, че е чистил пътя напред. След това нормално е да отрича в съдебната зала.
- Очаквате ли решение на вашия случай на по-висока инстанция?
- Надяваме се. Лично за сина ми беше шокиращо това, че няма доказване, че някой го е отвлякъл. Групата за отвличания е една. Но така прецени съдът и това ние не можем да го коментираме.
- Все пак има още две инстанции...
- Все още не съм говорил с адвоката си. Много е прясно решението. Ще мислим какво да правим.
Дай Боже, да има справедливост.
Киро Киров: Прежалих парите
Не търся удовлетворение. Доволен съм, че има осъдителни присъди. Съдът има вътрешното убеждение, че те са виновни, и дава съответните наказания. Доволен съм, че цялата тази сага показва, че МВР е свършило работата си, че прокуратурата е успяла да представи доказателства, и накрая - вътрешната убеденост на съда. Ако става дума за удовлетворение, хареса ми, че точното определение на съда реши да завиши присъдите с една втора за високата обществено опасност на престъпленията. Ето от това съм удовлетворен. От всичките тези знакови дела, които досега вървяха и нито едно не стигна до някакви присъди, сега ще се подобри мнението на съда. Не ме интересува дали ще бъдат за 5 или 18 години. За мен е важно, че в края на краищата има наказателни присъди. Нищо чудно да се случи промяна, разбира се. Доколкото разбрах, и прокурорите ще обжалват, тъй като много шокиращо оправдаха Наглите за отвличането на Гунински. Тук вече идва една много сложна система. Може да реши, че има друга група. Нищо чудно да се стигне до някакви интересни нови неща. Ако прокуратурата обаче беше завела още едно дело за откупите от самото начало и в него бе включила иска за парите, тогава нещата можеше да бъдат по-различни. Тъй като прокуратурата не го направи, тя го остави на потърпевшите, за да са още по-потърпевши. Аз лично не бих се занимавал. Прежалил съм ги тези пари.
Но в момента бизнесът ми търпи поражения, защото парите, които синът ми даде за откупа, са страшно много. Реално ние работим последните две години на загуба.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
