Сърдечно-съдовите заболявания често се развиват без предупреждение, но последствията им са тежки и понякога необратими. Високият холестерол, повишеното кръвно налягане и нередовните профилактични прегледи остават сред най-подценяваните рискове за здравето на българите. В интервю за „Стандарт“ доц. д-р Елена Димитрова oт Национална Кардиологична Болница, София, говори откровено за превенцията, значението на придържането към назначената терапия и защо грижата за сърцето не бива да се отлага „за утре“. Доц. д-р Елена Димитрова е кардиолог с дългогодишен клиничен и академичен опит. В професионалната си практика тя работи активно в областта на сърдечносъдовия риск, превенцията и контрола на рисковите фактори. Фокус в работата ѝ е дългосрочната грижа за пациентите и подобряването на придържането към терапията.
-Доц. Димитрова, всички знаем, че сърдечно-съдовите заболявания остават водеща причина за смъртност. Какво най-често подценяваме, когато говорим за риск за сърцето?
-За съжаление, България наистина е първенец по сърдечно-съдова заболеваемост и смъртност. Причините за това се крият в начина ни на живот и недостатъчния контрол на т.нар. модифицируеми рискови фактори. Това са тези рискови фактори, които можем да контролираме - хипертония, дислипидемия, захарен диабет, тютюнопушене, затлъстяване, намалена физическа активност. Има и такива, които не можем да променим, като пол, възраст, фамилна обремененост. Мисля, че подценяваме факта, че грижата за сърдечно-съдовото здраве е една дългосрочна инвестиция не само за нас самите, а и за бъдещите поколения, и всеки от нас има отговорност към това, включително какъв пример дава на околните.
- Много хора се чувстват „здрави“, но въпреки това са с висок сърдечно-съдов риск. Как е възможно това и кои са т.нар. „тихи“ рискови фактори?
-Точно това е един от основните проблеми при превенцията на сърдечно-съдовите заболявания – че повечето състояния, свързани с увеличен сърдечносъдов риск, не дават никакви оплаквания и често се откриват при възникване на сериозни усложнения като инфаркт, инсулт, аортна дисекация, аритмии и други. Хипертонията например често се нарича „тихият убиец“ именно, защото обикновено няма никакви симптоми и често се установява случайно или при възникване на някое от споменатите усложнения. Мит е, че при повишено артериално налягане трябва да те боли глава например или да се усеща по някакъв друг начин. Друг такъв „тих“ рисков фактор е високият холестерол. Захарният диабет тип 2 също често се установява при вече настъпило сърдечносъдово заболяване, а е съществувал години преди това и последиците от него вече са налице. Затлъстяването пък нерядко се разглежда само като козметичен проблем, а то представлява хронично заболяване с различни вредни последици за организма.
-Казвате, че високият холестерол не дава симптоми. Какви са опасностите от това да го игнорираме години наред?
-Високият холестерол и в частност „лошият“ холестерол (LDL-холестерол) има категорично доказана връзка с развитието на сърдечно-съдовите заболявания. Той обаче наистина не дава никакви симптоми, още повече, че т.нар. „нормални стойности“ според лабораториите са базирани на популационни проучвания и изобщо не са „нормални“ според нас кардиолозите. Това е много често срещана заблуда дори при хора, които редовно си изследват липидния профил, и води до подценяване на проблема. Стойностите на холестерола, към които се стремим, се определят индивидуално за всеки пациент на базата на рисковия му профил и се различават например при пациент с преживян миокарден инфаркт или инсулт и при здрав човек. Един от основните принципи в съвременната превантивна кардиология по отношение на холестерола гласи „колкото по-ниско, толкова по-добре“ и знаем това на базата на данни от стотици хиляди лекувани пациенти. Бих искала да подчертая, че няма прекалено нисък холестерол - нещо, което притеснява много от нашите пациенти. Съвременната наука е абсолютно категорична, че и много ниски стойности на холестерола не носят никакъв риск за функционирането на мозъка, синтеза на полови хормони и т.н. Митът, че статините имат много странични ефекти и увреждат черния дроб, също продължава да битува, въпреки данните, че това не е така.
-Кои са основните грешки, които хората допускат при контрола на рисковите фактори – кръвно налягане, холестерол, кръвна захар?
-Според мен основната грешка е, че се подценява добрият контрол на тези рискови фактори. Не е достатъчно просто да пием определено лекарство. Важното е дали постигаме целите на терапията. Например, много пациенти с хипертония приемат терапия, но не проследяват ефекта от нея или се задоволяват с постигнати стойности на артериалното налягане много над прицелните, които са между 120 и 130 ммЖ за систолното и под 80 ммЖ за диастолното налягане. Добре известен факт е, че около половината от хипертониците знаят, че имат високо артериално налягане, но само половината от тях се лекуват и едва половината от тези, които се лекуват, постигат прицелните стойности. Подобна е ситуацията с високия холестерол и кръвната захар.
-Защо придържането към назначената от кардиолог терапия е толкова важно и какво се случва, когато пациентите я прекъсват или „коригират“ сами?
-Действително много често пациентите спират или променят сами терапията си, защото се чувстват добре, показателите им са се „нормализирали“ или искат да си направят „почивка“. Високото артериално налягане, високият холестерол и захарният диабет обаче представляват хронични състояния, които с лекарствата се поддържат в желаните граници, а не се лекуват дефинитивно. При прекъсване на терапията всички показатели се връщат към изходните си стойности, а за медикаменти като статините знаем, че прекъсването на терапията е опасно, защото може да се получи дестабилизиране на атеросклеротичните плаки. В практиката си неведнъж съм виждала как самоволно спиране на терапията може да доведе до животозастрашаващи усложнения, а нерядко и до смърт. Ето защо всякакви корекции в предписаната терапия трябва да се правят единствено от лекар.
- Има ли място за компромис, когато говорим за висок LDL-холестерол, или трябва да сме напълно непримирими към него?
-Категорично няма място за компромис. Както вече споменах, ниските нива на LDL-холестерола са напълно безопасни и трябва да се стремим към тях за намаляване на сърдечносъдовите заболявания и смъртността. През последните години се налага още една нова тенденция в кардиологията и тя е тези ниски стойности да се постигат и възможно най-рано – в рамките на първия месец след преживян сърдечносъдов инцидент. Затова например пациентите с остър миокарден инфаркт вече почти рутинно се изписват от болница на комбинирана липидопонижаваща терапия, често в една таблетка за по-голямо удобство. Ако това не е достатъчно, разполагаме и с иновативни медикаменти, които се прилагат под формата на подкожни инжекции на по-големи интервали от време.
-Колко често трябва да посещаваме кардиолог, дори когато се чувстваме добре, и кои изследвания не бива да отлагаме?
-При известно сърдечносъдово заболяване е добре да посещаваме кардиолог поне веднъж годишно, а в някои случаи и по-често. При липса на сърдечно-съдово заболяване след 35-40-годишна възраст, особено при мъжете, е добре това да става поне веднъж на няколко години с измерване на артериално налягане, електрокардиограма и по преценка ехокардиография. Важно е също така поне веднъж в годината да се изследват и кръвни показатели като липиден профил, кръвна захар, креатинин. Отскоро се препоръчва и поне веднъж в живота на всеки човек изследване на един по-нов показател – Lp(a) (липопротеин „малко“ а), за който се знае, че е генетично определен, не зависи от останалите рискови фактори и е свързан с увеличен сърдечносъдов риск.
-Каква е ролята на начина на живот – хранене, движение, отказ от тютюнопушене – и достатъчни ли са те без медикаментозно лечение?
-Ролята на начина на живот е изключително важна, а ние често я подценяваме, защото промяната в навиците ни често изисква голямо усилие и воля. В същото време ползата от отказа от тютюнопушене, редовната физическа активност и правилното хранене е доказана категорично. В някои случаи тази промяна може да бъде достатъчна и дори да отпадне необходимостта от прием на медикаменти. Например редукцията на телесното тегло може да доведе до нормализиране или поне подобряване на контрола на артериалното налягане, физическата активност намалява нивата на кръвната захар и т.н.
- Какво бихте посъветвали хората, които имат фамилна обремененост за сърдечносъдови заболявания, но все още нямат оплаквания?
-Бих ги посъветвала да посетят кардиолог с цел скрининг за артериална хипертония, захарен диабет, повишен холестерол. Точно тук има голям смисъл и изследването на Lp(a), за което вече стана дума. Също така бих им препоръчала да променят навреме начина си на живот – да спрат са пушат, да са физически активни, да се хранят здравословно и да отслабнат, ако са с наднормено тегло. Защото не можем да променим гените, които носим, но можем да контролираме остананалите рискови фактори и по този начин да намалим общия си сърдечносъдов риск.
-Като член на ръководството на Дружеството на кардиолозите в България, какво е основното послание на кардиологичната общност към хората по отношение на сърдечно-съдовия риск, контрола на рисковите фактори и нуждата от постоянство в лечението?
-Основното послание е, че всичко е в нашите ръце и трябва да се стремим България да излезе от групата на страните с много висок сърдечно-съдов риск, където е в момента. Това обаче е много дълъг процес, който изисква на първо място информираност и след това воля за промяна и постоянство. Залогът обаче си заслужава – той е да подобрим собственото си здраве, да се предпазим от сърдечносъдово заболяване или от усложненията му, ако вече имаме установено такова, и в крайна сметка да живеем по-дълго и по-добре.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
