Докато светът обсъжда ползите за здравето от боровинките и наровете, учените изследват плод, който е растял на Земята още преди появата на съвременните примати.
Говорим за актинидия, или по-просто казано, киви – малък плод със сочна плът. Латинското му наименование е Actinidia arguta. Това не е по-малка версия на познатото киви, нито е резултат от селективно размножаване: кивито има свой собствен еволюционен произход, който се е развил независимо от „по-големите“ си роднини, съобщава New Atlas.
Вкаменелости от растението са открити в находища в Китай, Япония, Корея и руския Далечен изток – някои са на възраст над 20 милиона години. Съществуването на плода обаче е открито в Европа едва през 1843 г., когато немските ботаници Зиболд и Цукарини описват вида по време на своите азиатски експедиции. В продължение на още век и половина след това растението е култивирано единствено заради красивите си цветове, а плодовете не са представлявали особен интерес за никого.
Ситуацията се промени в края на 90-те години на миналия век. Първите търговски насаждения се появиха в Орегон, САЩ, последвани от интерес от Нова Зеландия, Чили, Франция, Италия и Швейцария. През 2010-те години маркетолозите преименуваха „издръжливото киви“ (името на растението заради устойчивостта му на замръзване) на „кивибери“ и продуктът бавно започна да се появява по рафтовете на супермаркетите.
Кожицата на плода не е необходимо да се бели: тя е тънка, гладка и напълно годна за консумация. Именно там са концентрирани повечето хранителни вещества на плода. Проучване от 2015 г. установи, че кората на кивито съдържа десет пъти повече фенолни съединения и витамин С от месестата част и тринадесет пъти повече флавоноиди. Големите, пухкави кивита рядко се ядат с кората си и повечето хора хабят частта, където е концентрирана половината от хранителната стойност на плода.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
