PCR-ът като присъда

• Хаосът в системата изправи лекарите един срещу друг
• Българинът започна да се грижи за здравето си от март, чакаме Коледа, за да си пожелаем живот без корона

PCR-ът не е диагноза. Няма българин, който да не е чул това още през март, когато за първи път държавата бе затворена като мярка срещу настъплението на невидимия враг с корона. PCR-ът само потвърждава диагнозата, поставена от лекар на база симптоматиката на пациента и направения му преглед. Но въпреки това днес всеки ден ни застигат страшни новини.
Двама души издъхнаха на стълбите на пловдивската болница, защото въпреки тежките си основни заболявания, са станали жертва и на Ковид-19. Не били приети, тъй като нямали PCR. 36-годишният Калин Карапачов от Обзор загуби живота си, обикаляйки болниците въпреки тежката пневмония. Имал два отрицателни бързи теста, но съмненията, че е с Ковид-19 не позволили спешното му приемане. PCR-ът не бил готов. Излизането на положителната проба след смъртта на Калин едва ли оправдава  фаталната му разходка с линейка.  Опериран наскоро 64-годишен мъж с двустранна бронхопневмония беше принуден да чака с часове между две болници в Благоевград, без да го приемат. И той имал отрицателен бърз тест, но заключението на рентгенолога било, че става въпрос за Ковид-19. Така две лечебни заведения  - държавно и частно, се скараха кой да го приеме, защото нямал в джоба си PCR...Към това се прибавят случаи като Перник, където болни чакат по 40 часа, за да ги приемат. И абсурди като края на жена от Ботевград със сърдечно заболяване,  която си отиде, след като отказали да я приемат в столичната Окръжна болница. Кардиологичното отделение там е трансформирано в COVID, но в Спешна помощ нямали официална информация за това и я завели точно там. Търсенето на нова клиника станало фатално...
Да, PCR-ът наистина не е диагноза. PCR-ът вече е присъда. За капак - получаването й е истински сървайвър. Не става въпрос за 120-те лева, които човек има или няма трябва да плати, ако се нуждае от лечение в болница. Въпреки уверенията на властта, че пациенти не се връщат, а тестовете се правят на място. Опашките пред лабораториите са зловещи.
Не дай, Боже, да имаш симптоми, трябва да прекараш най-малко два часа отвън - на студа. Ако все още не си развил пневмония, след стоическото чакане двойната ти е в кърпа вързана. Дори и да не си болен от коронавирус, вероятността да го прихванеш на тротоара, е реална. Вече стигнахме 42% от всички проби да са положителни. А и да не е коронавирус - все ще настинеш. Пък и грипът чука на вратата...
Ясно е, че здравната система се задъхва, а лекарите ни са на предела на силите си. Тях никой не вини. Напротив  - поклон и благодарности! Те са герои, които с дни не спят, с месеци не се прибират при семействата си, ангели, които дават свидни жертви в пандемичната война. Но административният хаос слага петно върху труда и саможертвата им. При положение, че стигнахме повратната точка почти всеки втори да със симптоми да е с доказан Ковид-19, заветният PCR вече се превръща в документ, важен само за глашатая на страха - Единния информационен регистър. И за статистиката. PCR-и има, човещина няма, би казал един приятел-поет, за да ни накара да се замислим къде в ужаса от заразата забравихме да бъдем хора. Проблемът е в организацията на болниците, виновните са наказани, заяви здравният министър проф. Костадин Ангелов. Но усещането, че нещо в протокола за действия срещу коронавируса е сбъркано, остана. Защото наред с новото разделение в обществото - на положителни и отрицателни, на преболедували и застрашени, се породи опасният конфликт между лекарите.  Болници срещу Спешна помощ лични лекари срещу именитите професори, аптекари срещу доктори, Мангъров срещу щаба. Джипита от страната вече изплакаха срещу колегите си в София, че неглижират труда им, а са принудени да лекуват двустранна бронхопневмония по телефона.
Истината е, че коронавирусът ни принуди да научим по най-трудния начин важните уроци за здравето и живота си. Време е да си признаем, че българинът започна да се лекува от март. Дотогава основното му хапче бе: "На мен това не може да се случи", а профилактичният му преглед - само за лигльовци. Днес Ковид-19 извади пред очите на всички ни колко болни са сърцата ни,  колко увредени са дробовете ни, колко застоял и пълен с вредни навици е животът ни. С каква калпава храна храним децата си. Трябваше да видим върховете на короната и да си я представим на главата си, за да научим има цинк и селен, че витамин D не е само за бебета, че цитрусите са пълни с витамин С. Разбрахме какво е сатурация, взехме да обръщаме внимание на кръвното и пулса си.
Но егото все още ни пречи да носим маска. А бягството от реалността ни праща в лапите на конспиративните теории.
Днес мекият локдаун предизвика нов разнобой. Защото ресторанти и дискотеки се затварят, но частните събития до 15 души са позволени. На 8 декември ще броим студентските купони в страната в отдавна резервираните къщи за гости. И ще чакаме следващата черна жътва. А дотогава ще вярваме, че новите мерки на държавата в помощ на бизнеса и семействата ще работят по-бързо от старите. За да посрещнем Коледа здрави и да си пожелаем живот без корона.