Само във вестник СТАНДАРТ: Бад Ишъл пази златния запас на Третия райх

Програма "Европейски столици на културата" отбелязва всяка година богатото художествено наследство в различни региони на Европа.

През 2024 г. в центъра на вниманието са Бад Ишъл в Австрия, Бодьо в Норвегия и Тарту в Естония.

Не е задължително столиците на културата на Стария континент да са оживени градове. И ето, че през настоящата година титлата се присъжда на три от най-малките селища. Всяко от тези места представлява уникална смесица от културно наследство, история и артистични иновации и предлага поглед към живото наследство на Европа.

Бад Ишъл е селище, известно още със златния запас на Третия райх и императорската си история. Градчето се намира в австрийския регион Залцкамергут. Тази година програмата ще се фокусира върху кражбите на произведения на изкуството по време на нацисткия режим - с изложби. Експозиция в алпийския град Бад Аузее ще хвърли светлина върху живота на Волфганг Гурлит - търговец на изкуство, което е било присвоено от нацистите. Няколко експозиции ще бъдат показани и в град Линц.

В курортния Бад Ишъл изложба ще припомни, че по време на Втората световна война в планински тунел там са били укрити съкровища на изкуството.

Почти две дузини общини са домакини на около 190 проекта в региона Залцкамергут, известен със солните си мини и туризма, като в центъра на събитията е Бад Ишъл. Програмата е посветена и на съвременната култура, историята и бъдещето на туризма, както и на живота в селските райони.

Историята разказва, че в това симпатично градче се губят последните следи на златния запас на Третия райх: през април 1945 г. на гарите наоколо изчезват десетки вагони с хиляди тона злато и платина, килограми брилянти и картини от музеите на цяла Европа, включително и от тези в СССР. По най-скромни оценки днешната цена на тези съкровища е 500 милиарда долара.

Да си припомним историята за изчезналия влак ╒ 277. През февруари 1945 г. в планините на Залцкамергут масово се извозват ценности от окупираните градове. Тук докарват златните запаси на Мусолини и тези на хърватския режим на Павелич, както и два сандъка брилянти от банките на Белгия. Казашкият корпус на СС и щаба на генерал Власов докарват със себе си платина на кюлчета, татарският легион "Идел-Урал" - бъчви с червонци, словашкият диктатор Тисо - изумруди. Общата стойност не може да се изчисли. След войната американците намират на дъното на езерото (в частност Топлице) сандъци със злато, но това са едва една от съкровищата на райха. Останалото сякаш се е стопило. На 10 август 1944 г. шефът на канцеларията на Адолф Хитлер - Мартин Борман провежда секретно съвещание в страсбургския хотел "Мезон Руж". На среща на финансисти от Швейцария се води разговор за задграничния превод на парите на райха. Упълномощават Банката за международни разплащания (BIS) от щабквартирата в Базел. С помощта на BIS Борман превежда на сметки в Аржентина, Чили и Перу 10 милиарда долара във валута. Само, че такова огромно количество злато и платина банката не е в състояние да "превърти". На 31 януари 1945 г. министърът на финансите на Германия Валтер Функ предлага ценностите да се евакуират на "безопасно място". Берлин изоставя 24 вагона от влак ╒ 277, препълнени догоре с кюлчета злато от хранилището на имперската банка. Влакът изчезва, сякаш го е нямало въобще - съдейки по документите, открити от съюзниците, съставът със златото никъде го нямало.

Първоначално ценностите са транспортирани в баварското селце Оберзалцберг, смята Ернст Голдбърг, професор по история от Виена. На шефа на спецотряда от СС - щандартенфюрера Ото Скорцени - поръчват да направи тайници в планините и езерата на Австрия. След войната съюзниците, научавайки за тези тайници, се удивляват: Скорцени буквално ги е направил така, че да ги намерят.

През петдесетте години в езерата на Залцкамергут (основно Топлице и Грюн) ентусиасти започват да търсят съкровищата на Третия райх. В Топлице на дълбочина 100 метра откриват контейнери с фалшиви британски фунтове, шест сандъка със злато (последният през 1987 г.), нацистки награди - и това било всичко. Нито колиетата с брилянти, нито рубините от колекциите на кралицата на Нидерландия, нито златните талери от датската хазна.

Според мнозина тайниците в езерата и планините са просто измама. Очевидно планът на Скорцени е бил да скрие малка част от златото на Райха. Целта е била да се убедят съюзниците, че всичко скрито е тук, трябва само добре да се търси. Останалите ценности са отишли далеч на юг - по таен маршрут.

Бад Ишъл е курортно градче, което се намира в алпийския регион Залцкамергут в Австрия. Той се състои от 23 общини, които заедно носят титлата "културна столица". Бад Ишъл е известен е като балнеологичен курорт, предлагащ лечение и профилактика на дихателните, опорно-двигателните органи, при сърдечни проблеми, изгаряния и др.

През 1849 г. австрийският император Франц Йосиф I избира града за своя лятна резиденция. Елегантната му архитектура и живописни пейзажи отразяват разкоша и великолепието на Австро-Унгарската монархия. Франц Йосиф и съпругата му императрица Елизабет Австрийска (известна като Сиси) прекарват летата в имението Кайзервила. Именно в тази вила през 1914 г. Франц Йосиф подписва декларацията, с която Австро-Унгария обявява война на Кралство Сърбия и така дава началото на Първата световна война. Но регионът е бил важен много преди това. Той има богати находки от бронзовата и желязната ера. Толкова много, че крайезерното село Халщат дава името на цял период от желязната ера - т. нар. Халщатска култура (850 до 500 г. пр. Хр.). През XIX век при разкопки на голямо праисторическо гробище са открити инструменти и други артефакти, свързани с близките солници. Районът е вдъхновил много художници, най-вече Густав Климт, който прекарва летата край Атерзее, рисувайкимного картини, вдъхновени от природата наоколо.

През 2024 г. градът ще се опита да популяризира заобикалящия го регион, богат на езера и старинни солни мини.