Проф. Рачев ни смълча с прогноза за 2024 г. Такова време не сме виждали

Европейските и американските климатолози не чертаят нищо добро за студоманите, казва проф. Георги Рачев

Проф. Рачев ни смълча с прогноза за 2024 г. Такова време не сме виждали | StandartNews.com

В Германия може да има жестоки наводнения

Европейските и американските климатолози не чертаят нищо добро за студоманите, казва проф. Георги Рачев в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

- Професор Рачев, 2023 година беше една от най-топлите. Какви са очакванията за първата половина на 2024-та?  Аномалии ще има ли?
 

- Абсолютно вярно е, че 2023 година може да се окаже най-топлата година, откакто се водят метеорологични наблюдения. Тя може да детронира култовите 2016-та и 2020-та,които до този момент са по-топли от нормалното с 1 градус. 2023-та на прима виста може да кажем с 99% сигурност, че по всяка вероятност ще бъде по-топла от тях с около градус, градус и една десета. 

- И преди Земята е имало периоди на затопляне.  

- Притеснителен за нас, човеците, е фактът, че това става изключително бързо. На фона на периоден процес като промяна на климата, който понякога трае хиляди, дори десетки хиляди години, ние виждаме глобално затопляне на земната повърхност и атмосфера с повече от 1 градус за период от може би 30 години. 

Иначе декември месец го изпращаме отново топъл и прогнозите ни се оправдаха. По всяка вероятност той за България ще бъде над два градуса и половина по-топъл. За сравнение мога да кажа, че миналият декември температируте бяха с повече от три градуса по-високи.

Два са големите модели, които всички по света гледат: европейският на Центъра за средносрочни прогнози и американският модел на NOAA. Те не чертаят нищо добро за студоманите. За Балканския полуостров и специално за България и двата модела са като на партийно събрание - трогателно единодушни са.

Януари месец ще е с два градуса над нормата, февруари също, март и април около градус и две десети над нормата и едва през май ни очаква половин градус над нормата.

- Тоест, чакат ни топли зима и пролет.  

- Да. За разлика от миналата година, когато пролетта беше хладна, май и особено юни месец направо бяха студени. Закъсня и туристическият сезон. Много хора не успяха да стигнат до морето през юни месец, а то по това време е изключително приятно. Защото е чисто, денят е дълъг и слънчевата радиация е на макс.

Другото, което е интересно в прогнозата за 2024 година, е, че ще се забелязва и увеличение на валежите. Съжалявам, но през първите три месеца валежите ще са над нормалните стойности.

Към този момент цяла Германия е плувнала във вода и ако продължават валежите там по всяка вероятност ще има жестоки наводнения. Засега нещата се удържат. 
През 2023 г. валежите в България бяха далеч под нормата. Но пред нас се очертава топла и валежна зима. Това не означава, че няма да има сняг, поледици и снежни виелици.Но те ще обхванат по-малко райони и ще са със значително по-малка честота.

- А как очаквате да премине туристическият зимен сезон?

- Сезонът тръгна рано, което е много добре, на фона на предходните години.Помните как тогава по пистите имаше едва 20 см сняг, при това в повечето случаи изкуствен. Докато в момента имаме нелоша естествена снежна покривка. Топло е наистина.

На Коледа на Мусала рано сутринта и в София температурите бяха еднакви - 1 градус. Мусала е на 3000 м надморска височина. Очаквам добър туристически сезон. Слънцето е много ниско, денят е кратък и въпреки топлото време, през нощта има възможност достатъчно да изстине въздухът. За да може снегът, който вече е навалял, да се запази.

Имало е случаи, при които вали топъл дъжд който може да компрометира сезона и да унищожи снежната покривка. Ако през нощта е доста студено, минус 2-3 градуса, а от Нова година това го очаквам в активните части на пистите в Боровец, в Пампорово и в Банско, то тогава могат да работят снежните оръдия и да създават допълнителна снежна покривка, която от само себе формира своеобразен микроклимат. Така че "захапахме" и  мисля, че ще успеем да удържим сезона до края на март. Срещу природата няма как да се борим. Затова се надяваме и молбите ни да бъдат посрещнати с разбиране от това голямо нещо, наречено природа.

- С Вас често сме говорили за климатичните промени. Какво можем да направим ние, хората, срещу затоплянето?

- Човечеството се вълнува много от климатичните промени, защото това в края на краищата е хлябът, икономиката. Данъци,  работни места...Не е лошо, че става по-топло, изненадваща е скоростта в затоплянето.  

Това е нещото, за което ние нямаме аналог. Защото до този момент не е било никога толкова богато, никога не е било толкова сито и нахранено. Около 3 милиарда души изведнъж разбраха, че години наред са яли само гарнитурата и припознаха примерно месото. Неистовите крясъци за намаляване консумацията на месо и мляко, за връщане към времената, когато сме били по дърветата, са според мен една глупост. А дълбоко в основата си те  представляват възможност за откриване на нови пазари, където да се влагат огромни пари. 

На срещата на КОП 28 за климатичните промени се изтъкна за пореден път какви невероятни успехи сме постигнали. Успехите за мен са нулеви, защото се реши най-после да бъдат премахнати фусилните горива. Това са въглищата, нефта и природният газ, за което аз съм напълно съгласен. Въпросът е, че всичко стана препоръчително, припознато и се заключава във фразата:"Татко обеща да ми копи колело, ама друг път".

- Как ще стане това?

- Аз лично не го виждам. Европейският съюз даде много заден ход като въведе термина, че природният газ е междинна стъпка към декарбонизацията на промишлеността. А съвсем наскоро призна ядрената енергетика като чиста енергия. Моите разбирания не са такива.

Ядрената енергетика не може да е чиста енергия. Да, по отношение на въглеродния диоксид емитиентите на замърсители и парникови газове съм съгласен. Но ядрената енергетика в този вид, който имаме в момента, и се използва по целия свят е опасна. Ние го знаем от Чернобил и Фукушима.

И в двата района десетки хиляди квадратни километра няма да бъдат годни за обитаване докато човечеството съществува. Така, че никой на този свят не вярвам да не иска да яде чиста храна, да пие чиста вода и да диша чист въздух. Но начинът, по който светът се опитва да го постигне, не е правилен. А представлява един огромен пазар за влагането на колосални свободни пари, които да носят огромни печалби. 
Сега Европа ще въведе въглероден данък върху внасяните стоки, с което борбата или войната става вече световна.

- Как ще реагират икономиките? 

- Когато Германия, локомотивът на Европа, боледува, ние практически сме на прага на смъртта. Икономика, икономика, икономика - политиката представлява концентриран израз на икономиката. За пореден път водещи държави чрез своите ръководители се опитват да кажат колко са загрижени за опазването на климата, за неговото стациониране на това ниво, на което ние го опознаваме. Но едновременно с това нищо да не правят.

На форума за климата, за който стана дума, ги нямаше Байдън, президентът на Китай, Путин, а Индия пледираше уклончиво. За какво говорим тогава? Четири страни, заедно с ЕС, формират 80% от въглеродните емисии в света.
Много тежък и пространен е въпросът. И пак опираме до икономиката. Ако няма икономика, няма данъци. Ако няма данъци, няма пари. Откъде да вземем пари за екология?  Трябва умно да да намерим своуобразен заместител преди да се опитаме да станем "по-зелени" от "зеленото".
 

 

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай
3 Коментара
Ха ха
преди 3 месеца

Викам аз слагайте все сезонни гуми...,МА не слушате!

Откажи