Не можем да вържем сметката заради ниски изкупни цени и скъпи торове, притесняват се земеделците
Жътвата е към края си, а повечето земеделци са оптимисти за реколтата. Министерството на земеделието и храните отчита, че макар с напредване на прибирането на зърното добивите да показват лек спад спрямо първоначалните прогнози, те все още са по-високи от тези през 2024 година.
"Очакваните добиви са над 6 милиона тона, а при ечемика - около 900 хиляди тона", обяви заместник-министърът на земеделието Янислав Янчев
Към края на 2024 г. (за реколта 2025 г.) засетите площи с пшеница, ечемик и рапица са се увеличили спрямо предходната година, което също е предпоставка за по-висок общ добив, дори при лек спад на средния добив на декар.
До средата на юли са прибрани 78% от площите със среден добив от 586 кг/дка, което осигурява национално производство от над 5,77 милиона тона. В Ямбол, Добрич и Враца добивите надхвърлят 640–650 кг/дка, докато в Монтана и Ловеч се движат между 540 и 620 кг/дка. Това поставя 2025 г. сред най-силните години за пшеницата от гледна точка на обем и качество.
В Добруджа, традиционно считана за житницата на страната, добивите от пшеница достигат 620 кг/дка, което е с около 10% по-малко от миналогодишните нива. В някои общини като Генерал Тошево и Шабла обаче се отчитат по-добри резултати — до 680 кг/дка. Врачанско показва стабилност при пшеницата, но спад при ечемика и рапицата. Сходна картина се наблюдава и в Северозападна България, където добивите от пшеница остават около или под средното, а при рапицата има значителни загуби на площи поради измръзване през пролетта.
МЗХ прогнозира общото производство на пшеница за 2025 г. над 6 милиона тона, а при ечемика - около 900 хиляди тона. Тези прогнози са значително по-добри от производствените резултати през 2024 г., когато производството на пшеница е било с 2.6% над 2023 г., а ечемикът е отбелязал съществен ръст от 39.9%. Но пролетните култури като слънчоглед и царевица отбелязаха спад поради неблагоприятни климатични условия.
По данни на МЗХ от началото на юли, добивите от пшеница ще са с 6,5% по-големи от миналата година, при ечемика ще имаме 7,7 на сто увеличение, а при рапицата - с 9%.
Стопаните обаче казват - колко ще е зърното ще разберем, когато то вече е в хамбарите. Защото се случва в хода на жътвената кампания средният добив да се понижава, тъй като се прибират и по-слаби посеви от различни региони или такива, засегнати от локални климатични аномалии.
В началото на кампанията бяха отчетени много добри резултати. В Русенско има полета в равнинните части, където стопаните прибират до 800 кг/дка. В по-пресечените терени добивите са между 500 и 600 кг/дка. Средният добив в региона е 696 килограма на декар, като най-високите резултати са постигнати в община Сливо поле (800 кг), най-ниските -в община Иваново (612 кг).
От Добруджа обаче дойдоха лоши новини в началото на кампанията. "Жънем с 25% по-малко от реколтата през 2024 г. Причината - замръзвания през март и април и горещите дни след това. Не е това, което очаквахме, за съжаление", коментира Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. По думите й, освен по-малко като количество, пшеницата тази година няма да бъде и с качествата от миналата. Това означава, че мелничарите ще трябва да добавят подобрители, за да произведат качествен хляб, което е допълнителен разход.
В житницата на България са засети 1 298 724 декара с пшеница, а средният добив е 619,9 килограма от декар. Справката показва, че са се увеличили засетите площи спрямо предходния селскостопански сезон, когато са били 1 204 880 дка. Средният добив през 2024 година е бил 669 килограма от декар. Най-много площи с пшеница са засети в полетата на община Добричка - 336 200 декара при среден добив от 620 килограма от декар.
В област Добрич средният добив от ечемика е 693,8 килограма от декар. Най-много площи с ечемик са засети на територията на община Добричка - 38 840 декара при среден добив от 729,9 килограма от декар. За сравнение - през предходния селскостопански сезон в област Добрич са били засети 136 620 декара с ечемик, като е получен среден добив от 676,4 килограма от декар.
На фона на очертаващата се добра реколта при пшеницата, зърнопроизводителите не очакват високи добиви от пролетниците заради неблагоприятните климатични условия по време на засяване и развитие на културите през пролетта.
"През предходния сезон от зърнено-житните имахме добри добиви, надяваме се и сега да ги достигнем. По-ниски очаквания със сигурност ще имаме при маслодайната рапица. В района ни имаше сериозни студове, които стресираха цъфтежа на културата. Въпреки това ще жънем, надяваме се на прилични добиви. То и през миналата година отглеждането на рапица беше съпътствано от климатични проблеми, съответно това се отрази на крайните резултати. Това обаче не може да ни разколебае и да ни откаже от рапицата. В нашето стопанство сеем маслодайната култура от 2000 г. без прекъсване. Да, имало е години с проблеми, с пропадане на известни площи, но това може да се получи при всяка една култура", коментира Пламен Пенчев, един от съсобствениците на стопанството "Виялишки" в Бяла Слатина, съобщава "БГ Фермер".
Председателят на Съюза на зърнопроизводителите от област Монтана Николай Синигерски заяви за БТА, че очакванията на земеделските производители от региона са за добра реколта от пшеница и ечемик, макар че от началото на юни има засушаване и суховей, а това ще снижи добивите. Той посочи, че България произвежда около 6 милиона тона зърно на година, което е с осем пъти повече от необходимото за изхранване на страната, внася се зърно и от чужбина и от тук идват проблеми с ниската изкупна цена.
Председателят на съюза в Монтана посочи, че все повече земеделски производители се отказват от своя бизнес не само заради лошите финансови резултати, но и заради проблемите в климата, които водят до съсипване на реколтата.
Във Великотърновско очакваният добив е между 650 до 700 кг/дка. За сравнение, при миналогодишната стопанска година е бил около 600 кг/дка. 72 518 ха са засети с пшеница, сочат статистическите данни на Областната дирекция по земеделие. Увеличението е значително спрямо 2024 г., когато културата е била отглеждана на 67 000 хектара. Запазва се тенденцията за най-много ниви с жито в Павликенския и Свищовския край, съобщава "Борба".
В Ямболска област, където, където по информация на ОД "Земеделие" са засети близо 663 000 дка с пшеница и около 79 000 дка с ечемик, земеделците очакват добиви със стабилно качество. "Урожай ще има, но докато не го приберем и не го видим, е рано да се каже точно", коментират производители от Ямболско.
Стопаните не се притесняват за добивите, а за ниските изкупни цени на зърното, както и за драстичното увеличение на фосфорните торове.
Цената на пшеницата се движи около 300-340 лв. на тон, което е със 100 лв. по-малко от миналата година. Според производителите, това е "доста под сбестойността".
При добив от около 500 килограма пшеница на декар фермерите не могат да покрият разходите си при сегашна изкупна цена от 330 лв./тон, казва Людмил Работов, председател на Съюза на зърнопроизводителите в Пловдивска област, "Разходите варират между 190 и 210 лева на декар. За да остане нещо, цената на пшеницата трябва да е поне 400 лв./тон. И то за минимална печалба, добавя той.
Пшеницата трябва да се търгува поне на 350 лв./т, коментират фермери. По думите им, цените на торовете стават неконтролируеми. Вече се предлагат фосфорни торове за 1450 лв./т. Пари хвърчат и за семена, продукти за растителна защита, горива, ренти, работна заплата.
Въпреки по-евтината суровина, потребителите не трябва да очакват по-ниски цени на хляба в магазините, особено след като бе върната 20-процентната ДДС ставка. "В цената на хляба влизат и още много други неща - ток, горива, заплати. Вероятно те ще доведат до увеличаване на цената, въпреки че пшеницата е по-евтина", обясни Радостина Жекова. "Колегите от мелничарския бизнес ще трябва да добавят подобрители, за да направят качествен хляб", казва още Жекова.
"България не влияе на цената на пшеницата. Последната хубава година беше 2021 г. - качество и добра цена. Очакваме ниски добиви и на царевица, и слънчоглед. За сектор "Земеделие" предстои поредна трудна година. Четвърта година работим на загуба", коментира още Жекова. Тя обаче е категорична, че пшеница за българско потребление ще има достатъчно.
Въпреки оптимизма за количествата, пазарните притеснения остават. Основният риск за зърнопроизводителите е продължаващият натиск от украинския внос, където продукцията е със значително по-ниска себестойност. "Препарати, които в ЕС са забранени, там са разрешени. Това изкривява пазара и подкопава конкурентоспособността на българското зърно", казват от сектора.
По данни на Службата за чуждестранна селскостопанска информация (FAS) на USDA, площите с царевица през 2025-26 г. в България намаляват до 400-450 хил. хектара (спрямо 503 хил. ха през 2024-25), поради предпазливост след три трудни години с метеорологични загуби. Все пак очакванията за добиви са положителни - до 4,4-5 т/ха, при 1,8-2,1 млн. т производство, в сравнение с 1,6 млн. тона през предходната година.
Износът на царевица остава по-слаб - едва 185 хил. т към края на май 2025 г., спрямо 548 хил. т година по-рано, докато вносът нараства - до 329 хил. т., от само 10 хил. т предходната година. Основни потребители остават нишестената и етаноловата индустрия. Износът на пшеница към края на май 2025 г. достига 5,63 млн. т, от които 4,5 млн. т са за трети страни - Алжир, Египет, Испания, Тайланд и Гърция. Износът на ечемик е над 740 хил. т, от които 360 хил. т - за страни извън ЕС.
Климатът диктува пазара
Тази година, както и миналата, продължителната суша и непредвидимите валежи объркаха житния цикъл. Нестабилността в климата се превърна в стабилен риск за фермерите. През пролетта много региони отчетоха забавено покълване, а в началото на юли - температурни аномалии и стрес за растенията.
Сезонът не беше катастрофален, но беше скъп. Това променя всичко - от цените на зърното, през стратегиите за засяване, до крайната цена на хляба в магазина.
Първите дни на месец юли донесоха обрат в низходящия тренд на цените на зърнените стоки по световните борсови пазари и котировките тръгнаха нагоре. Агрометеорологичният фактор е в основата на този обрат, тъй като изключително сухото и горещо време в голяма част от Стария континент започва да буди множество притеснения относно състоянието на посевите и техния добивен потенциал, отчитат експертите на Софийската стокова борса (ССБ).
В Чикаго пшеницата за доставка през юли, след серия от спадове, тази седмица се повишава с 8 долара до 224 долара за тон. Във Франция има леко покачване - с 2 евро до 195 евро за тон. Украйна и Русия единодушно добавят по 3 долара до цени от съответно 229 и 226 долара за тон. Движението на цената при царевицата за доставка през юли също върви нагоре. В САЩ се наблюдава поскъпване със 7 долара до 199 долара за тон. Във Франция котировките също се повишават - с 5 евро до 192 евро за тон. В Украйна остава старата цена от 238 долара за тон. Рапицата на борсата "Юронекст" (Euronext) за доставка през август 2025 година, която няколко месеца отбелязва сериозни пикове и спадове, в първите дни на юли продължава да отстъпва - с минус 16 евро до 461 евро за тон, съобщава БТА.
Прогнозират рекорди в световното производство
Световното производство на зърнени култури през 2025 г. ще достигне рекордно високо ниво от 2,9 милиарда тона, което е с 0,5 на сто повече от миналия месец и с 2,3 на сто над нивото от 2024 г., предвижда последната прогноза на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО), пише БТА. Възходящата корекция е обусловена от подобрените перспективи за пшеницата, царевицата и ориза. Прогнозите за горещо и сухо време в части от ключови региони производители обаче, могат да повлияят на потенциала за добив, особено на царевицата.
Очаква се производството на пшеница да е 805,3 милиона тона, което е подкрепено от по-високите от очакваните добиви в Индия и Пакистан. Царевицата също ще е повече, обусловено от благоприятните условия в Бразилия и по-голямата от очакваната засята площ в Индия, компенсирайки намаленията в Украйна и Европейския съюз (ЕС) поради сухото време и намалените засети площи. Очаква се световното производство на ориз през 2025/26 г. да достигне рекордно ниво от 555,6 милиона тона (на база смлян добив), подкрепено от подобрените перспективи в Индия, Бангладеш, Пакистан и Виетнам, и въпреки очаквания спад в Ирак и САЩ.
Прогнозата за световното потребление на зърнени култури през 2025/26 г. е за 2,9 милиарда тона, което е с 0,8 на сто повече от 2024/25 г. Потреблението на едро зърно е ревизирано нагоре, докато прогнозите за потреблението на пшеница са леко понижени. Очаква се потреблението на ориз да се увеличи допълнително, стимулирано от нарастващото търсене на храни и устойчивото производство на етанол в Индия.
Предвижда се световните запаси от зърнени култури в края на сезон 2025/26 да достигнат 889,1 милиона тона, което представлява увеличение с 2,2 на сто спрямо началните им нива. Очаква се съотношението на запасите от зърнени култури към потреблението им в световен мащаб да се повиши до 30,3 на сто, което предполага относително добри перспективи за предлагането.
Прогнозира се освен това световната търговия със зърнени култури през 2025/26 г. да достигне 486,9 милиона тона, което е с 1,2 на сто повече спрямо 2024/25 г. Очаква се износът както на пшеница, така и на ориз да се увеличи, като търговията с ориз ще достигне рекордно високо ниво от 60,8 милиона тона. Предвижда се търговията с царевица да намалее леко, докато търговията с ечемик и сорго вероятно ще се увеличи.
Румъния бие Франция по износ
Румъния се готви да регистрира най-голямото си производство на пшеница от 1997 година насам. Прогнозата е на анализаторите от консултантската фирма "Аргус Медия", които очакват производството да достигне 10,2 милиона тона. "За поредна година Румъния ще бъде сред основните европейски износители", заявиха експертите от "Аргус Медия", цитирани от Bloomberg.
Според експертите увеличението на продукцията е резултат от по-добър добив на хектар, както и от увеличение на засетите площи. Това укрепва позицията на Румъния като важен играч на световния пазар на пшеница.
Важността на румънското производство се потвърждава и от факта, че американският борсов оператор "СМЕ Group" използва цените от румънските пристанища, както и от съседна България, за новия си фючърсен договор за пшеница от Черноморския регион. Това се случи след спирането на предишния договор в следствие на руската инвазия в Украйна.
Данните на Европейската комисия показват, че от началото на текущия сезон до края на април, износът на пшеница на Румъния е бил по-голям от този на Франция, която обикновено е най-големият производител на пшеница в ЕС. Реколтата от пшеница на Франция беше засегната през 2024 година от прекомерните валежи. Очаква се там през 2025 г. да бъдат прибрани 32,6 милиона тона, което е с 27 на сто повече от миналогодишната катастрофална реколта, сочат публикуваните първоначални оценки на министерството на земеделието, цитирани от Франс прес. Очакваната добра реколта във Франция, която е водещ европейски производител на зърнено-хлебни култури, би трябвало да доведе до увеличаване на производството със 7 милиона тона на годишна база. Възстановяването обаче остава ограничено, тъй като се очаква производството през 2025 г. да бъде "само с 2,4 на сто над средното ниво за 2020-2024 г., период, който включва две години на лоши реколти". Това се обяснява с ограниченото увеличение на обработваемите площи. Регионите в северната част на страната остават тези с най-високи добиви на мека пшеница. Най-силно увеличение се отчита в Бургундия-Франш-Конте, където се очаква добивите да надхвърлят петгодишната си средна стойност със 17 на сто, в Юг-Пиренеи (13 на сто) и в Елзас-Лотарингия (11 на сто).
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
