Синьото бижу прави връзка с небесната власт и магическия ред
В далечните планини на Афганистан, на надморска височина от над 2500 метра, се намира едно от най-старите находища на скъпоценни камъни в света. От това място, мините на Бадахшан, идва камъкът, чийто дълбок син цвят е вдъхновявал царе, художници, мистици и алхимици в продължение на повече от 6000 години. Нарича се лапис лазули (познат още и като лазурит).
Това не е просто скъпоценен камък. Лаписът е символ. Векове наред той е бил носен като амулет, стриван на прах за козметика и боя, използван в ритуали и полаган върху челата на египетските фараони. Но какъв е неговият път – от древността до съвременното изкуство и бижутерия?
Раждането на синия камък - историята от Бадахшан
Още преди да се появи писмената история хората от района на днешен Афганистан са добивали лапис лазули. Археологическите разкопки в древния град Шахри Сухте ("Изгорелия град") в южен Иран показват, че преди близо 7000 години жени са носели накити от лапис, съчетани с други скъпоценни камъни като карнеол и тюркоаз.
Мините в Бадахшан, познати като Сар-е-Санг, продължават да се експлоатират и до днес. Това прави лапис лазули един от най-дълго добиваните минерали в човешката история. В древността камъкът е бил пренасян по така наречения „Лазуритов път“ - търговски маршрут, свързващ Афганистан с Месопотамия, Египет, а в по-късни дни и с Европа.
Вавилон, Шумер и култът към небето
В древна Месопотамия, където реките Тигър и Ефрат стават люлката на цивилизацията, лапис лазули бил сред най-високо ценените материали, дори по-ценен от златото. Още около четвъртото хилядолетие пр.н.е. шумерите го използвали в изработката на фигурки, печати и накити. В епосите и митологията на Шумер лапис лазули бил пряко свързан с божественото. Великата богиня Инана в "Потомствения мит на Инанна" носи гердани и жезли с този камък. Той символизирал не просто красота, а бил връзка с небесната власт и магическия ред.
Глинените плочки от Урук и Ур споменават лаписа като "камъка на боговете", чрез който се комуникирало със света на отвъдното и на звездите. В тази ранна култура, където магията, астрологията и религията били неразделни, лаписът бил поставян в храмове, върху олтари, дори в стените на зикурати – не защото служел само за украса, а защото се вярвало, че той концентрира и излъчва божествена енергия.
Същата мистична аура съпътства лапис лазули и във Вавилон и Акад, наследниците на шумерската културна тъкан. Вавилонските жреци използвали камъка в ритуали за призоваване на богове и за тълкуване на звездите. Той влизал в състава на амулети, предназначени да предпазват от демони и да подсилват вътрешното зрение – понятието за „вътрешното око“, което ще стане по-късно централен символ в езотеричните учения.
По времето на цар Хамурапи лапис лазули бил използван в тържествени дарове и като част от ритуалите в храмовете на бога Мардук. Един от фрагментите от акадския мит за Гилгамеш описва как героят вижда в съня си „звезда, паднала от небето, изработена от син камък, който говори“.
Бижуто на фараоните - египетската страст към лаписа
В Египет мистичната стойност на лапис лазули достига нови висоти. В земята на фараоните той се превръща в един от най-свещените камъни, синоним на царственост, безсмъртие и божествено прозрение. Археологическите находки показват, че лаписът е присъствал неотменно в живота на висшите класи – от накитите на фараоните до украшенията на жреците и ритуалните инструменти в храмовете на Озирис и Изида.
Във вътрешността на пирамидите и гробниците на Долината на царете са открити амулети, инкрустации и очи на статуи, изработени от лапис лазули. Най-емблематичният пример остава погребалната маска на Тутанкамон, в която синият камък е използван за очните линии и веждите – не просто като естетически акцент, а като символ на защита и прозрение в задгробния свят.
В египетските текстове за пирамидите и в „Книгата на мъртвите“ лаписът е описан като „небесния камък“, създаден от боговете за да се вижда Истината. Едно от заклинанията казва: „Моето око е изработено от лапис лазули, за да гледа през завесата на смъртта.“ Египетските жреци го стривали на прах и го смесвали с течности, за да изготвят ритуални оцветители, с които се намазвали или украсявали статуи на божества. Смятало се е, че прахът от лапис може да отвори вратата към другия свят или поне да помогне на душата да намери пътя си сред изпитанията след смъртта. Камъкът бил също така вграден в сърцето на скарабеи, поставяни върху тялото на починалия, за да го предпазват и водят в отвъдното.
С разширяването на търговските пътища, особено през персийските и финикийски маршрути, лапис лазули достига и до Гърция. Древните гърци го наричали със съчетания от думи, означаващи „син камък“ и „небе“ – макар че често го бъркали със син сапфир. Въпреки това, той намира почит сред философите и лекарите. Хипократ пише за неговите лечебни свойства, включително за облекчаване на меланхолията и очни заболявания, когато е стриван и употребяван външно.
За Платон и Питагор, които са имали интерес към метафизиката и съзвучията на Вселената, цветът на лаписа символизирал хармонията на небесните сфери – представата, че планетите и звездите произвеждат музика, която може да бъде доловена само от чистия разум.
Лапис лазули и изгубената алхимия
През Средновековието, когато алхимията набира сила в Европа, лапис лазули преминава от сферата на езическите култове към алхимичните трудове. Въпреки че някои църковни автори го разглеждали със съмнение, заради връзката му с магията и езическите култове, сред езотеричните мислители и алхимици той се възприемал като важен компонент в търсенето на философския камък. Не става въпрос само за вещество, а за символ – образ на истинската материя, която се трансформира чрез вътрешната алхимия на душата.
Някои алхимици, особено в арабската традиция – като Джабир ибн Хаян – описват лапис лазули като „камък, който се ражда от небето и земята, но не принадлежи нито на едното, нито на другото“. За него и колегите му той символизира равновесието между елементите и бил част от ритуали и формули, свързани с „чистото виждане“. Европейски алхимици като Алберт Магнус и Парацелз вярвали, че стритият лапис може да бъде компонент на „живата вода“ – универсален разтворител и очистител на душевни и физически заболявания. Смятало се е, че когато се използва правилно, той отваря „окото на душата“ - вътрешното око, което позволява на алхимика да разбере пътищата на Творението.
В алхимичните изображения, особено тези от ренесансовите ръкописи - синьото на лаписа често доминира. Камъкът се появява върху челото на хермафродита, символ на съвършеното съчетание между мъжко и женско, или в ръката на алхимичната София – олицетворението на божествената Мъдрост. Лапис лазули бил смятан за „паметта на звездите“, веществото, в което се съдържат отпечатъци от божественото слово. В някои ръкописи се споменава за мистичен прах, наричан pulvis caelestis, приготвян от лапис, живачни соли и други вещества – който можел да пречисти душата, както златото се пречиства от огъня.
Ултрамаринът - най-скъпата боя на Ренесанса
Най-неочакваният обрат в историята на лапис лазули идва през XV век. Художници от Ренесанса откриват, че от стриването му се получава пигмент с изключително наситен син цвят – ултрамарин. Самото му име идва от латинското "отвъд морето", защото камъкът идвал от Азия. Боята е толкова скъпа, че някои художници, като Вермеер, я използват пестеливо и само за специални елементи. В образа на Дева Мария, синият й плащ почти винаги е оцветен с ултрамарин – знак за почит към нейното божествено величие. Микеланджело, Рафаел и Тициан са сред имената, които са оставили шедьоври с този пигмент.
В Персия и по-късно в Османската империя лапис лазули също намира своето място. Използван е за украса на корани, миниатюри, както и за мозайки по стените на джамии. Една от най-забележителните сгради, в които се открива влиянието на лаписовото синьо, е куполът на Голямата джамия (Биби Ханим) в Самарканд, днешен Казахстан.
Съвременният свят и лапис лазули
Днес лапис лазули се използва най-вече в бижутерията – с него се правят гривни, обеци и други видове украшения. Модерни дизайнери като Cartier и Bvlgari включват лапис в колекциите си, а луксозните часовници Patek Philippe и Rolex използват миниатюрни плочи от лапис за циферблати.
Но възраждането на интереса към кристалите и енергийните практики го превръща и в символ на интуицията. Много хора вярват, че този камък подпомага вътрешния мир, концентрацията и духовното пробуждане.
Има и проблеми… Зад красотата на лаписа се крие и мрачна реалност. Мините в Бадахшан са в регион с нестабилна политическа обстановка. През последните десетилетия фракции на талибаните са използвали приходите от търговията с лапис за финансиране на войните си. Това води до призиви за етично добиване и прозрачност в търговията със скъпоценни камъни. През 2016 г. ООН определи лапис лазули като „кървав камък“ – термин, използван и за други ресурси, финансиращи конфликти.
И все пак, когато днес се вгледаме в парче лапис лазули – със златистите му проблясъци от пирит и млечните вени от калцит – виждаме не просто скъпоценен камък. Виждаме история. От лунните нощи на древен Египет до стените на европейски катедрали, от мистичните текстове на Вавилон до луксозните витрини в Париж – синият камък на боговете е тук, за да ни напомня, че красотата е вечна, но тя винаги си има и цена.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
