Как бирата промени света

Свети Арнолд карал енориашите да пият ейл като цяр срещу чума

Как бирата  промени света | StandartNews.com

* Мартин Лутер подбудил протестантите да слагат хмел вместо "католически" билки в пивото 

* Свети Арнолд карал енориашите да пият ейл като цяр срещу чума

1.  Хората от Сахара до Исландия я открили преди хляба

Факти, че бирата е била добре позната в древния свят, са открити на много места - от райони, съседни на африканската Сахара, до Исландия.  Някои археолози дори са на мнение, че човекът се е научил първо да прави бира и благодарение на това е започнал да си приготвя  хляб с квас. Доказателства за производство и употреба на бира са открити при археологически разкопки в Месопотамия и Египет от додинастичния период. Сред артефактите са съдове за варене и сервиране, както и фигурки на жени, които правят бира от ечемик. Има доказателства, че към напитката е добавян мед за подсладяване и консервация. 

2.  Жените дъвчели зърната 

В Египет и Африка на юг от Сахара, в Латинска Америка и много други части на древния свят бирата и други подобни напитки традиционно се приготвяли от жени. Технологията била следната: зърната се дъвчели, после кашата се изплювала в общ съд и се оставяла да  ферментира от слюнката. След няколко дни напитката се филтрирала и сервирала.

3.  Свети Арнолд забранил водата

Орденът на бенедиктинските монаси има дълга история с бирата, предполага се, че те са първите, които са добавяли хмел. Свети Арнолд от Соасон (ок. 1040-1087) - бенедиктински абат и епископ, е обявен за покровител на пивоварите във Франция. Той често се изобразява с епископска митра и държи вила, която се използва за разбъркване на пивната мъст, докато бирата ферментира. Свети Арнолд забелязал, че онези, които пият много ейл, се разболяват по-рядко от другите, които не пият. Легендата гласи, че свещеникът принудил своите енориаши да пият бира вместо вода и по този начин ги спасил от чумата. Историците обаче не са успели да докажат, че бирата е по-здравословна от водата.

4.  Давали я на децата за здраве

В Средновековието смятали, че човек не може да се напие с бира. Варенето на напитката било обичайна част от домакинската работа, както готвенето. Жените, които я приготвяли, давали на децата да си пийват за здраве. 

5.  Ечемикът е номер едно

Бира и ейл могат да бъдат направени от почти всяко зърно, но ечемикът отдавна е на първо място сред повечето европейски пивовари. Ечемикът първо се "малцува", тоест накисва се и покълва - на този етап той се обогатява с нишесте. След това се нагрява, за да спре растежа и да позволи на ензимите да започнат да произвеждат захар. После малцовият ечемик може да се изпече, за да се подобри вкусът и да се потъмни цветът. Хмелът се добавя като консервант, за горчивина и балансиране на сладостта. Дрождите превръщат захарта в алкохол, който също действа като консервант.

6.  Става бизнес за църквата

Жените, наричани в Англия "beermakers" - варят бира вкъщи и я споделят с роднини и съседи - остават без работа, когато католическата църква въвежда нови разпоредби за производството на напитката. Заедно с монарсите във Франция и по сегашните германски територии, църквата започва да издава патенти за производството на бира (по-точно за използването на грюит - ароматни билки като бял равнец, който придава вкус на бирата. Хмелът се смята алтернатива на грюита). За издаването на патент се плаща, което е първият данък за пивоварите.

7.  Хмелът влязъл в битката между католици и протестанти

По време на Реформацията Мартин Лутер лично подбужда протестантите да се борят с църковния монопол върху грюита и то по много прост начин - чрез използването на хмел. Лутер дори допуска, че билките в грюта имат халюциногенен ефект, намеквайки, че църковната бира замъглява разума на Европа.

8.  Монасите подобрили вкуса

С ограничаване на варенето на бира в домакинствата (много от тях нямат възможност да платят за патент), производството процъфтява в манастирите. Монасите имат време и пари да експериментират, използват по-качествени продукти, в резултат на което и качеството на бирата се повишава значително.
 
9.  Поклонниците давали обет за аскетизъм, но не се отказвали от пиво

В средновековна Европа храненето извън дома е било изключително необичайно, а семейните обеди и вечери се смятали за знак за успешен брак. 

Но поклонническите пътувания спомагат за развитието на заведенията за хранене. Пилигримите обикновено давали обет за аскетизъм преди да тръгнат на път. Това обаче не означавало отказ от вкусна храна и пиво. В крайпътните кръчми се предлагали прости ястия: печено месо, сирене, хляб, дори средновековна версия на съвременната супа минестроне, приготвена от зеленчуци и боб. И задължително бира, която в онези времена е била символ на гостоприемство.  Виното също е било достъпно в цяла Европа, както и местни напитки като poire (ферментирал сок от круши), медовина и piquette, вид кисело вино във Франция. В най-ранните градски заведения за хранене  първоначално било позволено на гостите да се сервира само "подкрепление" - бульон. Именно от думата "подсилващ", "възстановяващ", идва думата "ресторант", пише "Лента ру".
 
10.  Новините от далечните земи идвали с наздравиците на кръстоносците

Хановете не били само място за ядене, пиене и почивка. В тях се научавали новини от далечни земи, които разказвали между наздравиците връщащите се от поход кръстоносци и други странници.

Най-големите европейски "поклонения" , инициирани от църквата между XI и XIII век, започват през 1095 г. с призива на папа Урбан II за военен поход в Светите земи и превземане на Йерусалим от мохамеданите. Под знамената тръгват млади мъже, предимно от бедни семейства от провинцията.   Една от примамките да се включат в походите е възможността да се ограбят пътуващи търговци по пътя. Сред плячката, която носят у дома, подправките заемат важно място. Преди това те са стигали до Европа само по главните търговски пътища, предимно по Пътя на коприната. Кръстоносците пренасят също местни ястия от Изтока в Европа и водят пленници жени, които знаят как да ги приготвят.  Но за тези мъже ястията от Светите земи са толкова "езически", колкото и хората, които са срещнали там. Само подправките предизвикват постоянен интерес, но той е заради тяхната материална, а не гастрономическа стойност.

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай