Среща Лисицата след катастрофа в пустинята, Бодливата роза е съпругата му
Момче със златисти коси, вперило поглед в звездите, което живее на собствената си планета. Обича Розата, макар че тя има бодли. Сприятелява се с Лисицата, която му дава най-важните житейски уроци.
Познавате ли го? Малък принц, затворен в тялото на мъж. Антоан дьо Сент-Екзюпери. На 29 юни светът отбеляза 125 г. от рождението на писателя, разказал вечната история за “видимите“ и „невидимите“ неща от живота.
Животът на Антоан дьо Сент-Екзюпери е толкова необичаен, колкото са и книгите му – изпълнен с приключения, близки срещи със смъртта и дълбоки прозрения. Гениалното е, че със своята нестандартна философия Сент-Екзюпери остава връстник на всяко следващо поколение.
Антоан Мари Жан-Батист Роже дьо Сент-Екзюпери е роден в самото начало на XX век в Лион. Градът, в който се сливат две реки - спокойната Сона и величествената Рона, е признат за столица на кулинарното изкуство и виното. Когато в третия четвъртък на ноември се разнесе възгласът: „Божолето дойде!“, хиляди е включват във всенародните дегустации на младите гроздови еликсири. Освен това Лион е родното място на киното – през 1895 г. братята Люмиер представят кинематографа и заснемат първия филм „Работници напускат фабриката на Люмиер”.
Антоан се ражда в семейство на аристократи, в родословното му дърво се кръстосват два старинни рода. Фамилията Екзюпери идва от епископа Екзюперий, живял през V век и почитан като светец. Оттук е и добавката „Сент“ към името. Прадедите му са били прославени мореплаватели и военачалници.
Бащата на Антоан – граф Жан дьо Сент-Екзюпери, работи като изпълнителен директор в застрахователната брокерска компания “Le Soleil”. Майката – Мари дьо Фронсколомбе, се занимава се с рисуване и благотворителност.
Момчето, което е трето дете в семейството и първи син, е наричано Краля Слънце от своите близки заради русата си коса. Баща му умира от инсулт на гара “La Foux” още преди той да навърши 4 години. Семейството губи основния си доход, Сент-Екзюпери става “бедни аристократи”. Няколко години по-късно по-малкото дете – Франсоа, умира от ревматична треска. Антоан е неотлъчно до брат си докато е болен и преживява загубата много тежко.
На 12 години открива голямата си страст - самолетите. Момчето отива с колелото си до близкото военно летище и моли един от авиаторите – Габриел Вроблевски-Салвез, да го разходи във въздуха. Оттук нататък голямата му мечта е да стане пилот.
През 1921 г. започва военна служба и е изпратен в Нойхоф, близо до Страсбург. Там взема уроци по летене и на следващата година е прехвърлен във френските военновъздушни сили. Командирован е в 37-ми изтребителен полк в Казабланка, Мароко.
Първата му сериозна катастрофа със самолет е в Бурже. На 1 май 1923 г. той качва свой колега, втори лейтенант Ришо, за да го повози на Hanriot HD-14, за който няма пилотски лиценз. При излитането самолетът се завърта и се разбива в земята. Пътникът е със счупен череп, Сент-Екзюпери - с множество контузии. Когато напуска болницата, му забраняват да лети и е уволнен от военна служба. Той обаче се връща в авиацията.
В началото на Втората световна война е мобилизиран и използва връзки, за да го зачислят за пилот. На 17 юни 1940 г., след поражението на Франция, заминава с ескадрилата си за Северна Африка, където е демобилизиран. През ноември отива в Ню Йорк и остава там до 1943-а. Работи като контрольор в предприятие за производство на тухли, след това е представител на камионите “Сорер” и пътува из цялата страна. Добавя тирето към фамилията си защото се дразни, че американците не зачитат „Сент“ и се обръщат към него с “г-н Екзюпери”.
Тръгва за Северна Африка с американски конвой. Зачислен е в бомбардировъчна ескадрила, участва в освобождението на Сицилия, а след това е пилот на разузнавателен самолет.
Сред колегите си е известен като доста разсеян летец. Преживява 15 катастрофи и е най-дълго летелият авиатор, прекарал в небето половината си живот.
Музата
Най-романтичната част от живота на писателя е свързана с неговата „бодлива роза“ Консуело Гомес Карийо. Преди нея живее бохемски, като в „лудо колело“. Но срещата с Консуело „спира въртенето“.
Двамата се виждат за първи път на коктейл в Буенос Айрес. Консуело, която има два брака зад гърба си, изглежда съвършено – мъничка, мила и капризна. Антоан я кани на разходка със самолета му и я склонява да го целуне, защото иначе ще разбие машината. Още преди кацане момичето получава предложение за брак.
Консуело е известна с темпераментния си характер, наричат я „вулкана на Париж“. Като студентка в Мексико тя се запознава с Фрида Кало и се вдъхновява от живота и картините й. В Париж е приятелка с Пикасо, Дали, Миро и други художници.
Много от приятелите на Сент-Екс не харесват бъдещата булка и се чудят на прибързаното му решение. „Той е потомък на известно френско благородническо семейство, а тя – някаква „латино“-вдовица!…“
Но сватбата става факт. Двамата се карат постоянно и се разделят ежедневно. Изневеряват си, но и се ревнуват до болка. Антоан винаги се връща при нея. Тя се превръща в негова муза, а „Малкият принц“ е обяснението му в любов: Консуело е любимата Роза, за която принцът мисли постоянно и иска да я защити със стъклен похлупак.
Халюцинации в Сахара
В края на 1935 г. Антоан и навигаторът му Андре Прево се опитват да подобрят рекорда за пътуване от Париж до Сайгон и да получат награда от 150 хиляди франка. След 18 часа във въздуха разбиват самолета си в пустинята Сахара, оцеляват, но трябва да намерят пътя към дома. Разполагат с няколко зърна грозде, портокал и малко вино. На втория ден заради обезводняването започват халюцинациите. Екзюпери разказва, че по време на лутането из пясъците е срещнал фенек, което по-късно го вдъхновява за Лисицата.
На четвъртия ден пилотите са открити от бедуини, които спасяват живота им. Посрещнати са в Париж като национални герои.
Сент-Екзюпери пише „Малкият принц“ през 1943 г. в хотел н Ню Йорк. Черновата е изписана с дребен, трудно четим почерк, с много поправки. По хартията има петна от кафе и дупки от цигари.
ВИЖ ОЩЕ: Езюпери скрил кодовете на войната в "Малкият принц"
Консуело помага на съпруга си да нарисува илюстрациите. Книгата се подготвя за издаване първо в САЩ. Писателят обаче не доживява да види шедьовъра си.
Пророчеството
„Един ден видях как слънцето залязва четиридесет и четири пъти!“
И малко след това добави:
- Знаеш ли... когато човек е много тъжен обича слънчевите залези...
- Значи през онзи ден с четиридесет и четирите пъти си бил много тъжен?
Но Малкият принц не ми отговори“.
Пророчество ли се крие в този диалог от глава 6 на „Малкия принц“ или намек за обмислен избор?
Сент-Екзюпери умира малко след като е навършил 44 години, по време на разузнавателна мисия над Средиземно море, близо до Марсилия. Различни са версиите как и защо самолетът му се е разбил.
Сутринта на 31 юли 1944 г. писателят се готви за операция “Драгун”. Излита от остров Корсика, за да направи разузнавателни снимки в района на Гренобъл. Не е въоръжен, разполага с гориво за шест часа.
Повече не се връща.
"Ако падна, няма да съжалявам за нищо", са последните му думи, написани преди фаталния полет.
След осем дни официално е обявен за изчезнал. Предполага се, че е свален от вражески самолет.
Около месец по-късно французойка съобщава, че на тази дата е видяла падащ самолет близо до Тулон. На повече от 60 километра от града е открито неразпознаваемо тяло във френска военна униформа. Идентичността му не е изяснена.
През септември 1998 г. верижка на часовник с гравирано името Сент-Екзюпери е открита в мрежите на рибаря Жан-Клод Бианко край Марсилия.
През май 2000 г. водолазът Люк Варне се натъква на останки от Lockheed P-38 Lightning, разпръснати по дъното на морето край Марсилия. След 2-годишно отлагане правителството разрешава отломките да се извадят и възстановят – това е изпълнено през октомври 2003 г. Половин година по-късно е потвърдено - самолетът на Антоан дьо Сент-Екзюпери.
През 2008 г. френски журналист, който разследва смъртта на писателя, успява да издири бившия германски пилот Хорст Рипърт и да се свърже с него. Немският ас заявява пред „Фигаро“, че е свалил P-38, летящ под него. Германецът бил на пост в Прованс и връщайки се към базата, забелязал разузнавателния самолет. "Не видях пилота. След това научих, че е Сент-Екзюпери", казва Хорст, който вече е покойник. Той твърди, че е съобщил по радиостанцията си, но няма записи, които да потвърдят думите му.
Минали са повече от 40 години от изчезването на писателя.
Историкът Лино фон Гарцен проверява историята на Рипърт и е на мнение, че е истина.
Дали действително е така – навярно никога няма да узнаем.
Но може би и така трябва.
Френският авиационен историк Рене Шамт пише за Сент-Екзюпери: „Той е от хората, на които би било тясно в гроба. Затова им е завещано да се разтворят в необятността на небето, земята, океана...“
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
