Екзюпери скрил кодовете на войната в "Малкият принц"

Боата, погълнала слон, е планина в Парагвай

Екзюпери скрил кодовете на войната в "Малкият принц" | StandartNews.com
  • 20 малко известни факта за най-превежданата книга в света след Библията
  • Боата, погълнала слон, е планина в Парагвай

Преди 80 години, през април 1943 г., излиза книгата "Малкият принц“ на Антоан дьо Сент-Екзюпери. Написана в разгара на Втората световна война, историята се чете като алегория на политическите събития от средата на 20-ти век и като притча за човешкия живот. И моментално печели популярност както сред възрастните, така и сред децата. "Комерсант" разказва как се е появил героят, откъде са дошли боата и баобабите и защо Мартин Хайдегер и Орсън Уелс са харесали историята.

1. Екзюпери среща Малкия принц на път за Москва

През 1935 г. писателят, който тогава работи като репортер във вестник Paris-soir, е изпратен в командировка в Москва. Пътят към СССР минава през Полша, а влакът е пълен със семейства на полски миньори, които са уволнени поради икономическата криза. Сред огромния брой пътници Сент-Екзюпери забеляза спящо семейство с дете, притиснато между баща си и майка си, чиято красота поразява писателя: "О, какво възхитително лице! Тези работници притежаваха грация и чар. Ето го, малкият Моцарт, ето го, красивото обещание за живот, малкият принц от древните легенди. Какво би могло да стане това дете, ако бъде защитавано, отглеждано и възпитавано? Ако в градината се роди красива роза, всички градинари се радват и я пазят. Но за хората няма градинари и този малък Моцарт най-вероятно е обречен".

2. Малкият принц любопитен като сина на приятел на писателя 

През май 1942 г. Сент-Екзюпери посещава Канада с декана на Философския факултет на университета Лавал Шарл дьо Конинк. Разговорите са главно за войната, която става непоносима за Сент-Екзюпери: преди окупацията на Франция той служи в разузнаването на военновъздушните сили, а след това е принуден да избяга от страната и е много разстроен от невъзможността да продължи участието си във войната. Той често прекарва време със сина на де Конинк - осемгодишния Томас. Учи го как да прави хартиени самолети и разговаря с него за света. Пристигайки в Ню Йорк, Сент-Екзюпери сяда да напише история за катастрофирал пилот, сприятелил се с Малкия принц, който го засипва с трудни въпроси. След като пораснал, Томас де Конинк станал философ.

3. Боата, погълнала слон, е легенда от Парагвай 

Съществува легенда, според която образът на боата, която поглъща слон, е вдъхновен от гледката на планина в Парагвай. През 2018 г. френският писател и изследовател Пабло Маги пътува до Латинска Америка и събира материали за книга за репресиите срещу комунисти и социалисти през 70-те години на миналия век. В

Парагвай му разказали, че през 1929 г. Сент-Екзюпери живял в подножието на Cerro Patiño по време на командировка и спорил с местен жител за това как изглежда планината. Твърди, че на Сент-Екзюпери му приличала на боа, погълнала слон. Невъзможно е да се установи правдоподобността на тази история, но Екзюпери наистина е бил в Парагвай през 1929 г. 

4. Принудителното кацане е автобиографичен детайл

Запознанството на разказвача и Малкия принц се случва в Сахара, където пилотът е принуден да кацне поради дефектирал двигател. В кариерата на Сент-Екзюпери има много принудителни кацания и самолетни катастрофи - в по-голямата си част заради неговото невнимание и безразсъдство. Той става пилот в армията, командири и наставници си спомнят, че когато пилотира, Сент-Екзюпери често потъва в мислите си и става невнимателен, а колегите му дори го наричат "лунатик“. През 1923 г. той губи управление, попада в първата сериозна катастрофа и получава нараняване на главата. Три години по-късно той става пилот в пощенската служба и механиците, които го придружават на полети, разказват, че след като набирал височина, той вадел книга и се зачитал. Дори понякога не забелязвал, че ситуацията зад борда се е променила и е необходима пилотска намеса. През 1936 г. самолетът на Сент-Екзюпери се разбива над Сахара. Той и механикът оцеляват по чудо и са без вода четири дни, докато не са открити от бедуините.

5. Планетата на Малкия принц кръстена на самолет 

Докато работи в пощенската служба Aeropostale, Сент-Екзюпери управлява самолет със сериен номер A-612. Планетата на Малкия принц се казва B-612 и е малко по-голяма от самолет - едва побира три вулкана до коленете на принца, роза и стола му.

6. Розата е съпругата на Екзюпери

Екзюпери се запознава с Консуело в Аржентина през 1931 г. Връзката им е сложна, придружена от предателства и скандали, но се подобрява, когато съпрузите пътуват в различни градове и страни. Розата, която внезапно разцъфна на планетата B-612, непрекъснато спори с Малкия принц и изисква вниманието му, така че той трябва да тръгне на дълго пътуване и едва след като посещава седем планети, разбира тайната на една щастлива връзка: "Никога не слушайте какво казват цветята. Просто трябва да ги погледнете и да вдишате аромата им. Моето цвете даде на цялата ми планета аромат, но аз не знаех как да му се радвам".

7. Баобабите са символ на фашизма

Единственото нещо, което заплашва планетата на Малкия принц, са баобабите. Почвата е заразена със семената им и ако кълновете не бъдат изсечени навреме, те могат да пораснат и да разкъсат планетата на парчета. Затова принцът има правило: "Станах сутринта, измих се и веднага подредих планетата. Знаех една планета, на нея живееше мързелив човек. Не оплеви навреме три храста". Под трите дървета, които завладяват планетата на мързеливите, съвременниците виждат намек за трите сили на Оста - Германия, Италия и Япония. Самият Сент-Екзюпери завършва главата за баобабите по следния начин: "Защо в тази книга няма повече толкова впечатляващи рисунки като тази с баобабите? Отговорът е много прост: когато рисувах баобаби, бях вдъхновен от съзнанието, че това е страшно важно и неотложно".

8. Описва смъртта на брат си 

Малкият принц се съгласява със змията, че тя ще го ухапе, за да го освободи от земното му тяло и той да се върне на своята планета. Разказвачът става свидетел на смъртта му. В разказа "Военен пилот", написан през 1942 г., Сент-Екзюпери описва как, когато е на 17 години, по-малкият му брат Франсоа умира пред очите му от перикардит. Той е болен дълго време и преди смъртта си вика при себе си Антоан и се опитва да го утеши: "Не ме боли. Но не мога да устоя. Това е просто моето тяло." Малкият принц изрича почти същите думи преди смъртта си: "Тялото ми е твърде тежко. Не мога да го нося. Но това е като да изхвърлиш стара черупка."

9. В черновите Малкият принц е вегетарианец 

Окончателната версия на историята заема само 90 страници, но почти същия брой е запазен в чернови. Например, има описание на диетата на Малкия принц от репички, картофи и домати, които растат на B-612. И допълнителни планети, които Малкият принц е посетил преди Земята: едната е осеяна с рекламни лозунги и предложения, а другата е обитавана от самотен изобретател, създал нещо като 3D принтер - машина, която може да възпроизведе всеки обект на света.

10. Краят е различен 

В публикуваната версия историята завършва доста оптимистично - разказвачът преживява загубата на Малкия принц и намира утеха в спомените за него. В черновите е запазена изключително мрачна версия на епилога, написана, очевидно, под впечатлението от новини, идващи от военна Европа. Разказва се какво се случва на планетите, посетени от Малкия принц: "На една звезда някой е загубил приятел, на друга някой е болен, на трета са във война. Малкият принц вижда всичко. За него нощта е безпощадна, както и за мен, негов приятел".

11. 46 са илюстрациите

Всички те са направени от самия Екзюпери. В младостта си той мисли да направи рисуването своя професия и две години е доброволец в Училището по изящни изкуства. В черновите има още рисунки - около 100 бр. Сред илюстрациите, които Екзюпери избира да не използва, са тези на разказвача. През 1968 г. Силвия Хамилтън, на която Сент-Екзюпери е оставил чернови на историята, ги дарява на библиотеката Морган в Ню Йорк. През 2014 г. ръкописите са показани за първи път на изложбата.

12. Посвещава книгата на своя приятел

Във въведението към историята той пише: "На Леон Верт. Моля децата да ми простят, че посвещавам тази книга на възрастен. Ще го оправдая: този възрастен е най-добрият ми приятел. Той живее във Франция и сега там има глад и студ. И той наистина има нужда от комфорт". Верт е френски евреин и след началото на германската окупация става член на съпротивителното движение. Той прочита "Малкият принц" след войната и е трогнат.

13. За първи път е публикувана на английски 

Екзюпери пише "Малкият принц“ на френски в Ню Йорк, където е принуден да се премести от Франция след началото на германската окупация. Книгата е издадена от американското издателство "Рейнал и Хичкок" на 6 април 1943 г. на английски език в превод на Катрин Уудс. Първото издание на френски език излиза две седмици по-късно от същото издателство в символичен тираж от 230 броя.

14. Не е имал време да получи хонорар 

Веднага след излизането на историята той решава да се върне във войната и се присъединява към разузнаването на свободните френски военновъздушни сили в Алжир. По споразумение с издателя той трябва да получи процент от продажбата на книги. На 17 юли 1944 г. той отлита на разузнавателна мисия в Прованс и не се връща. Какво точно се е случило, не е известно: останките от самолета му са открити през 2000 г. на дъното на Средиземно море близо до Марсилия - в район, който не е на пътя на маршрута. Анализът на останките показва, че самолетът вероятно се е разбил в морето.

15. Във Франция я издават едва през 1946 г.

Американската публикация на историята моментално прави книгата известна - само през първата година "Рейнал и Хичкок" издават пет допълнителни тиража. В родината на Малкия принц обаче не бързат да я отпечатат: по времето на режима Виши във Франция е забранено публикуването на произведения на Екзюпери, след като през 1942 г. цензурата случайно пропуска книгата му "Военният пилот", в която той съжалява за поражението на страната и проклина германската окупация. Шефът на Свободна Франция, генерал дьо Гол, също не харесва историята, смятайки я за пораженческа и неподходяща за момента, затова не вижда смисъл да я публикува. Първото френско издание е публикувано от Gallimard в скромен тираж от 10 000 през април 1946 г., точно три години след издаването в САЩ.

16. Първото немско издание е рекламирано от Мартин Хайдегер. 

Резюмето му за немския превод от 1950 г. е кратко: "Това не е детска книга. Това е посланието на великия поет, избавящ ни от самотата и водещ към разбирането на великите мистерии на този свят". Любима книга на проф. Мартин Хайдегер. В частни разговори той нарича историята основната работа на екзистенциализма и я препоръчва като ръководство за начинаещи във философията на технологиите.

17. Орсън Уелс иска да снима филм 

Уелс прочита книгата веднага след излизането й и купува правата за филма още на следващия ден. Той разработва сценарий за филма, който включва комбинирано заснемане - част от сцените са с актьори, друга част е анимация. Уелс иска сам да режисира актьорските сцени и решава да предложи анимацията на Уолт Дисни, главният холивудски аниматор. Но срещата с Дисни минава зле - очевидци разказват, че след половин час режисьорът излетял от офиса с викове: "В този проект има място само за един гений". Филмът никога не е заснет.

18. Първата адаптация е направена в СССР

През 1966 г. Арунас Жебрюнас заснема игрален филм по романа на Екзюпери. Ролята на малкия принц се играе от шестгодишният Евалдас Микалюнас, а Инокентий Смоктуновски чете гласа зад кадър. Съветските критици не харесват филма, те смятат, че прекомерната сантименталност на историята засенчва хуманистичното послание на оригиналната история.

19. Depeche Mode използват сюжета за видеото към "Enjoy The Silence"

В историята вокалистът на групата Дейв Гаан, облечен като крал от приказките, се скита из полята и планините със сгъваем стол, като понякога спира да гледа залезите. Това е алюзия за Малкия принц, който също мести стола си, за да види всички възможни залези за един ден.

20. "Малкият принц" е най-често превежданата книга в света след Библията 

Историята е преведена на 535 езика и диалекта, включително изкуствени езици като есперанто, както и изчезнали като старогръцки, древноегипетски и латински. А общият брой на продадените копия на "Малкият принц" е повече от 200 милиона.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай