- За първи път в следвоенната история на страната кандидат не бе избран от раз
- Дългосрочните последици от твърдото кацане на канцлера тепърва ще си проличат
Айнцу, цвайнцу, дрън! Не, този път напомнянето на паметната реплика на Христо Стоичков от 1994 г. не е по повод на неуспех на Германия във футбола, а заради избирането, от втори опит, на Фридрих Мерц за канцлер на Германия. Стремежът на лидера на Християндемократическия съюз (ХДС) се сбъдна на 6 май и така, в коалиция с обичайните си съюзници от Християнсоциалния съюз (ХСС) и коалираната Германска социалдемократическа партия (СДП), той ще командва от Берлин в идните години. Как се стигна до това развитие на събитията и кой е новият управник на Германия?
Историческо препятствие
Процесът по избирането на Фридрих Мерц премина през историческо препятствие – неуспех на първи тур в Бундестага, последван от успешен вот на втори опит, полагане на клетви пред президента и парламента, и назначаването на нов кабинет. На първото гласуване в Бундестага Фридрих Мерц не успя да постигне абсолютно мнозинство, необходимо за избирането му за канцлер. Той получи 310 гласа, докато за победа бяха нужни 316. 307 депутати гласуваха „против“, трима се въздържаха, един глас бе невалиден, а девет депутати отсъстваха.
Коалицията, съставена от ХДС, ХСС и ГСДП, принципно разполага с 328 места – достатъчно за мнозинство, но очевидно някои депутати се бяха отклонили от партийното решение. Това беше първият случай в следвоенната история на Германия, в който кандидат за канцлер не е избран на първия тур. Този провал бе „удар по легитимността“ на Мерц. В същото време политикът от ХДС Йохан Вадефул защити Мерц, напомняйки, че „в миналото са били необходими няколко кръга гласувания за избора на премиери на федералните провинции“.
Ян ван Акен от „Левицата“ заяви, че лидерът на ХДС „не успява да обединява, а само да разделя“, съпредседателката на крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ Алис Вайдел посочи, че резултатът показва „слабата основа“ на коалицията и поиска нови избори, а съпредседателката на „Съюз 90/Зелените“ Франциска Брантнер заяви, че не е доволна от неуспеха на Мерц, изразявайки притеснения за политическата стабилност в страната.
От втория опит
При второ гласуване Фридрих Мерц беше избран за десети канцлер на Германия след Втората световна война, като събра 325 гласа в 630-местния парламент – с девет повече от необходимото абсолютно мнозинство. Така, въпреки първоначалния шок, лидерът на ХДС все пак получи достатъчна подкрепа, за да заеме поста.
След като бе утвърден от парламента, Фридрих Мерц положи клетва пред президента Франк-Валтер Щайнмайер в официалната резиденция на германския държавен глава – двореца „Белвю“ в Берлин. Там Щайнмайер му връчи и мандат за съставяне на ново правителство, с което Мерц официално наследи социалдемократа Олаф Шолц на канцлерския пост. По-късно същия ден Мерц положи и клетва в парламента, с което започна формално своя мандат. След това той отново се върна в дворец „Белвю“, където президентът назначи неговите 17 министри.
Изборът на Мерц идва в критичен момент за Германия. След разпадането на коалицията на Шолц през ноември и предсрочните избори през февруари, политическата система се нуждаеше от стабилност. Гласуването в Бундестага обаче „показва уязвимостта“ на 69-годишния лидер, който започна своя четиригодишен мандат в условия на геополитически сътресения, икономически рецесии и нарастващо влияние на крайната десница.
Мерц и кабинетът
Фридрих Мерц е дипломиран юрист, започнал политическата си кариера през 1989 г. в Европейския парламент. След като през 2009 г. напуска временно политиката, той оглавява германския клон на инвестиционната компания „БлекРок“. Завръща се в политиката след оттеглянето на Ангела Меркел от лидерския пост в ХДС през 2018 г.
Както коментира Фолкер Резинг, автор на биографията му, Мерц може да се окаже „най-международният канцлер на Германия от 1945 г. насам“. По време на кампанията той обеща икономическо възстановяване, ограничаване на незаконната миграция и укрепване на европейското единство, особено в контекста на войната в Украйна и завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом.
От досегашните министри ще запази поста си само социалдемократът Борис Писториус, който е с ресор отбрана. 65-годишният политик заяви, че Германия трябва да е готова за война до 2029 г. поради нарастващите заплахи от страна на Русия.
Вицеканцлер и министър на финансите ще бъде Ларс Клингбайл от ГСДП. За разлика от мнозина в традиционно пацифистката ГСДП, Клингбайл, който е син на военен, иска да укрепи въоръжените сили на Германия, включително с бойни дронове.
Министър на икономиката става Катерина Райхе от ХДС в момент на продължителен икономически спад в най-силната европейска икономика.
Министър на външните работи е Йохан Вадефул от ХДС. Като член на германския парламент от 2009 г., той е заместник-председател на ХДС/ХСС в парламента и работи по въпроси, свързани с външната политика и отбраната.
Министър на вътрешните работи заема Александър Добринт от ХСС. Той ще отговаря за миграцията, в момент, когато крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ се възползва от общественото недоволство по отношение на сигурността по границите.
Тръмп, Газа, Алтернатива за Германия...
В първите си интервюта след вота Мерц заяви, че иска да направи всичко по силите си, за да върне доверието на избирателите, които сега гласуват за смятаната за крайнодясна „Алтернатива за Германия“ - най-голямата опозиционна група в Бундестага. Той добави, че евентуална забрана на партията, обявена неотдавна за екстремистка организация от службите за разузнаване, няма да реши проблема в неговото ядро. Според него правителството трябва да работи за това да елиминира причините, поради които избирателите дават гласа си за тази формация.
„Алтернатива за Германия“ има 10 милиона избиратели. Може ли да ги забраните“, попита риторично Мерц. „Трябва да водите диалог с тези хора, с факти и по същество“, допълни той. "Ще направя всичко в това федерално правителство, за да помогна на хората да си върнат доверието в политическия център, така че да не чувстват повече нуждата да гласуват за партия като „Алтернатива за Германия“, увери той.
Новият германски канцлер изрази безпокойство от ситуацията в ивицата Газа и изиска Израел да спазва задълженията си в областта на международното право. Мерц съобщи, че ще изпрати новия външен министър Вадефул още до края на тази седмица в Израел. "Израел има правото да се защитава срещу „Хамас“, но трябва също така да остане една страна, която уважава международните си задължения. Преди всичко там, където тази ужасна война понастоящем бушува, в ивицата Газа, където този конфликт с терористите от „Хамас“ се развива по необходимост“, посочи Мерц.
След победата на парламентарните избори в края на февруари Мерц демонстрира близост с израелския премиер Бенямин Нетаняху и след телефонен разговор с него, той увери, че израелският лидер може да посети Германия, въпреки че срещу него има издадена заповед за арест от Международния наказателен съд. Сега Мерц не отговори на въпрос относно тази отправена през февруари покана към Нетаняху.
В други интервюта Мерц призова администрацията на Доналд Тръмп да стои настрана от вътрешната политика на Германия. Той обеща първи телефонен разговор с президента на САЩ Доналд Тръмп и каза, че по време на него ще насърчи и подтикне американското правителство да не се занимава с вътрешната политика на Германия, която си остава един вътрешен въпрос и да се въздържа от пристрастни политически изказвания.
Как Западът приема Мерц
Встъпването в длъжност на Фридрих Мерц слага край на шестмесечния политически застой в страната, но първоначалният му неуспех създаде опасения за стабилността на управляващата коалиция, коментираха след събитията западни медии. "Файненшъл Таймс" описа ситуацията в статия, озаглавена "Канцлер на пауза: Бундестагът ужили Фридрих Мерц от първия му ден". Неуспехът на първото гласуване унищожи нещо, което новоизбраните канцлери ценят най-много - авторитета. Вотът беше най-яркият възможен пример за предизвикателството, пред което Мерц ще се изправи през целия си мандат. Шестдесет и девет годишният канцлер има мисия да реформира най-голямата икономика в Европа във време на политически и икономически катаклизми - и той зависи от крехкото парламентарно мнозинство, за да го направи, писа изданието.
Все още не е ясно какви ще са дългосрочните последици от "твърдото кацане" на Мерц на поста канцлер на Германия, но той идва на власт в ключов момент за националната икономика, сигурност и роля на Европа и с нови въпроси, които се въртят около личността му, писа в. "Ню Йорк таймс". Мерц е продукт на Богатия запад на Германия – Зауерланд – регион, който определя неговата политика и личност, отбелязва изданието. Кампанията му премина под лозунга: "Повече Заеурланд за Германия" – описвайки региона като сърцевината на страната, припомня вестникът.
"Политико" отбеляза, че в основата на противоречивите събития в Бундестага стои един въпрос: Как Мерц се оказа забъркан в такава каша, когато гласуването трябваше да бъде само парламентарна формалност? Дали това е грешка на един-двама депутати, които са смятали, че могат да покажат протеста си? Или това е по-дълбок признак за лидер, склонен към политически грешки?
По време на краткото си пребиваване в светлината на международните прожектори досега Мерц се е проявявал като импулсивен и непостоянен. Той пое риск, като разчиташе на гласовете на АзГ, за да прокара мерки срещу имиграцията в Бундестага преди встъпването си в длъжност като канцлер, вярвайки, че това ще засили подкрепата за неговата партия ХДС. Вместо това християндемократите отбелязаха спад в обществената подкрепа, а АзГ продължи своя възход.
В удивително откровени изявления след затварянето на избирателните секции в изборната нощ Мерц се нахвърли върху Тръмп и постави под въпрос жизнеспособността на НАТО. Междувременно новият германски канцлер предупреди САЩ да "стои настрана" от политиката на страната му, след като крайнодясната АзГ получи силна подкрепа от американския президент Доналд Тръмп, писа в. "Гардиън". Сега Мерц осъди неотдавнашните "абсурдни забележки" от страна на САЩ, без да уточнява конкретни изявления, и заяви, че "би искал да насърчи американското правителство да не се меси в германската вътрешна политика".
Като политик с дългогодишни връзки със САЩ, той заяви, че винаги е смятал, че Америка "може ясно да разграничи екстремистките партии от партиите на политическия център".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
