Драгомир Драганов : Минната индустрия прави продукция за над 4 млрд.

Минните региони в България са водещи по икономическо и социално развитие

Драгомир Драганов : Минната индустрия прави продукция за над 4 млрд. | StandartNews.com

Българската минно-геоложка камара избра наскоро за свой председател инж. Драгомир Драганов, който е и изпълнителен директор на "Елаците-Мед" АД. Инж. Драганов има над 40-годишен опит в минната индустрия и геоложките проучвания. Разполага и с доказани управленски умения в цялостния производствен процес на един минен комплекс. Успешно ръководи повече от осем години "Елаците-Мед", което е част групата "Геотехмин". Инж. Драгомир Драганов е член на Управителния съвет на КРИБ и асоцииран член на Балканския минен конгрес.Той приема поста от проф. дтн инж. Николай Вълканов, който в продължение на два мандата оглавяваше Камарата. Проф. Вълканов остава почетен председател на Сдружението.

 

  • Близо 1/4 от разходите на дружествата са за електроенергия
  • Трябва да се актуализира Стратегията за развитие на добивната индустрия
  • Войната в Украйна показа, че ЕС трябва да е много по-самостоятелен в добивната индустрия
  • Браншът има стратегическа роля в амбициозните цели на Европа за декарбонизация
  • Минните региони в България са водещи по икономическо и социално развитие, казва инж. Драгомир Драганов в специално интервю за вестник СТАНДАРТ

 

- Инж. Драганов, поехте поста от проф. Николай Вълканов. Какво получихте като пожелание и като съвет от предшественика си? Какво е предизвикателството, което поехте? 

- Най-важното пожелание, което получих от проф. Вълканов - професионалист, посветил се на развитието и просперитета на минната индустрия, е да бъдем единни и да защитаваме интересите на всяко едно дружество от отрасъла.

Предизвикателствата са няколко и включват предстоящите промени в нормативната база, изпълнението на поетите ангажименти от предишни правителства, които пряко засягат въгледобива у нас, и действия за промяна в положителна посока на обществената нагласа на част от населението на страната към минния бизнес. Би трябвало да има по-добра информираност в обществото и извън регионите, в които се осъществява минната дейност. Трябва хората да знаят какво представлява тя, защо е необходима и с какво допринася за развитието на други отрасли и за обществото. 

- Освен председател на Камарата сте и изпълнителен директор на "Елаците-Мед" АД. Запознат сте с предимствата и недостатъците на минната индустрия в България. Кое е най-характерно за минното дело в страната в момента?

- Минерално-суровинната индустрия има ключово значение - от една страна, като структуроопределящ отрасъл в националната икономика, който е суровинна база за останалите индустрии. Браншът осигурява до 5% от БВП на страната и произвежда продукция на стойност над 4 млрд. лева. Минните региони в България са водещи по икономическо и социално развитие с висок стандарт на живот.  

От друга страна, минерално-суровинната индустрия има стратегическа роля в изпълнението на амбициозните цели на Европа за декарбонизация, за което са нужни част от суровините, които добиваме. Вятърни турбини, слънчеви панели, батерии, електрически автомобили - повечето от технологиите, които ще ни помогнат да преминем към климатична неутралност, изискват достъп до различни видове метали и минерали и минерали. 

- Пред минерално-суровинната индустрия днес има редица предизвикателства - екологични и социални проблеми, обществена опозиция. Какво е решението за тези предизвикателства? 

- Предизвикателство за нас е промяната на обществената нагласа към минната индустрия. Негативните настроения се формират основно в региони, в които няма добив на суровини и хората там нямат реална представа как работят съвременните минни компании. Тук намират почва спекулативни послания към хората, които често са продиктувани от материални интереси, които нямат нищо общо нито с екологията, нито с ползите за обществото в региона. Това води до пропуснати възможности за икономическо и социално развитие в тези населени места.

Минните предприятия успешно управляват този аспект от дейността си. Ние не само минимизираме екологичните последици от добива и преработката, но реализираме и редица инициативи, които далеч надхвърлят законовите задължения по отношение на подобряване на околната среда в регионите. 

- Европа и светът продължават да живеят под знака на войната в Украйна. Това е предизвикателство както за българската, така и за глобалната икономика. Как в екипа на Минно-геоложката камара оценявате тази сложна ситуация? 

- Войната в Украйна показа, че ЕС трябва да е много по-самостоятелен в добивната индустрия. Очевидно е, че става все по-важно търговските потоци да се осъществяват между политически сигурни партньори. Тази необходимост ще се задълбочава. Мина времето на оптимистичната глобализация. Поради това и ЕС подготвя директива за стратегическите суровини, към които спада и медта, за да ускори разрешителните процедури в този сектор до две години, а не както е досега повече от десет години да са нужни за реализиране на един проект. Войната показа, че ЕС не трябва да зависи от несигурни международни доставчици, които лесно се изкушават да го изнудват политически. Това налага решително да се засилят връзките между сигурни добиващи пазари и политически сигурни пазари на консумация на метали.

Предизвикателство са и новите цели на Европа до 2030 г., че ЕС трябва да добива поне 10% от стратегическите си суровини вътре в Съюза, както и да преработва 40% от своите стратегически суровини. Капацитетът за рециклиране на ЕС трябва да може да произведе най-малко 15% от годишното потребление на Съюза на всяка стратегическа суровина. ЕС не трябва да бъде зависим от една-единствена трета държава за внос на повече от 70% от някои стратегически суровини.

- Какво трябва да се предприеме?

- Необходимо е да се повишат знанията за наличните ресурси и находища в рамките на България и ЕС, включително дълбоко залягащи руди, и да разработят програми за проучване. Трябва да се актуализира Стратегията за развитие на добивната индустрия в светлината на поставените от Евросъюза нови цели. Важно е и да се изготвят национални програми за общо проучване поне на всеки 5 години. И не на последно място обществото трябва отново да се обучи и да свикне с един здравословен баланс между добивна промишленост и екология. Не трябва изкуствено да се истеризира този дебат, а да се търсят научните експертни резултати.

- Как посрещате предизвикателствата в компанията, която вие управлявате - "Елаците-Мед"?

- В "Елаците-Мед" посрещаме тези предизвикателства с интензивна работа по осигуряване на необходимите материали (част от които са от зоната на военния конфликт) за гарантиране на непрекъсваемост на работния процес и повишаване на ефективността на производството така, че да имаме възможност да посрещнем и период на неблагоприятна конюнктура в цените на металите. 

- Много важен тези дни е проблемът с осигуряването на работна ръка за почти всички сектори на българската икономика. Как стои този въпрос в минно-геоложкия сектор? 

- По отношение на образованието - грижим се, за да не изпитваме недостиг на специалисти. Като че младите хора все още не осъзнават перспективите, които браншът дава за кариерно развитие. За да променим това, на местно ниво работим много активно с професионалните гимназии, развиваме дуалното образование. През изминалата учебна година в страната се обучаваха близо 300 ученици в дуална форма на обучение по 31 специалности, свързани с бранша. 104 ученика завършиха своето дуално обучение през 2023 г. Работим с над 10 професионални гимназии в страната. Ежегодно инвестициите само в образование са над 1 млн. лв.

Партнираме си много успешно и с Минно-геоложкия университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия и Химико-технологичен и металургичен университет, за да приобщим бъдещите специалисти в индустрията, да допринесем с практическо обучение за тяхното развитие и да им осигурим работа. В трите университета имаме над 100 стипендианта и над 300 студента участваха в летни стажове по предприятия.

- Как може да бъде защитен националният интерес в енергетиката и запазена позицията  на страната като ключов играч в региона и Европа, при спазване на постигнатите и предстоящи за прилагане споразумения в рамките на Евросъюза?  

- Чрез инвестиции в съвременни технологии, които да доведат до намаляване на себестойността на производството и покриване на  екологичните стандарти. Това ще доведе до запазване на базовите мощности за производство на електроенергия от въглища, които са и балансиращи в цялата енергийна система на страната и региона. 

Несъмнено в момента балансът на нашата енергийна система се осъществява благодарение на въглищата. За нас е жизненоважно да имаме сигурни и непрекъснати доставки на електроенергия, а също така това да е на конкурентна цена спрямо европейските пазари. Близо една четвърт от разходите на дружествата са именно разходи за електроенергия, което ни прави една от най-енергоемките индустрии в страната. Тук трябва да се отбележи националното значение на производителите на базова електроенергия. Благодарение на това, че ги има, компенсациите за бизнеса бяха от полза за запазване на конкурентоспособността на нашата икономика на европейските пазари. Минният бранш инвестира и в проекти за добив на зелена енергия.

- Какво пожелание бихте отправили към вашите колеги от сектора по случай Деня на миньора?

- Както винаги да са здрави, да имат сигурност в доходите си за дълги години напред, което, разбира се, е грижа на инвеститорите и институциите. И благополучие!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай