След пандемията Covid-19, когато масово хората си останаха вкъщи, технологиите станаха по-видими и много по-често използвани в ежедневната работа. Изкуственият интелект завладява все по-широки територии, алгоритмите правят подбор на персонал – назначават и уволняват работници. Дори представителите на специфични професии като тази на хирурзите или адвокатите са застрашени от това технологиите да ги "заместят" в обозримото бъдеще. 64 професии ще изчезнат само заради ерата на безпилотните превозни средства. Всичко това рано или късно ще окаже влияние на всички отрасли, на всички икономики.
Готови ли са хората за изкуствения интелект и по-специално за света на труда след революцията на технологиите – това е основната тема на разговор в международната конференция, която се провежда в София с домакин Конфедерация на труда "Подкрепа".
За първи път терминът изкуствени неврони се появява през 1943-а година, а понятието "изкуствен интелект" е дефинирано през 1956 година. Тоест ако направим съпоставка с човешката възраст, той е само на 67 години, в активна възраст и продължава да се развива.
Кой, ако не синдикалистите, трябва да са най-разтревожени от предизвикателствата и опасностите, които крие въздействието на изкуствения интелект върху работното място? Не е изненада, че именно Конфедерация на труда "Подкрепа" е домакин на провеждащия се в София тридневен форум в рамките на годишната Генерална асамблея на Европейския работнически център EZA, озаглавен "Приоритети на Европейския социален диалог – готови за изкуствения интелект: светът на труда и настъпващите радикални промени".
Едно е ясно – изкуственият интелект е свързан с възможности, но той крие много рискове, включително за правата на хората и за неприкосновеността на личния живот. Президентът на "Подкрепа" Димитър Манолов е убеден, че техническото развитие няма как да изпревари човека.
"Не съм съгласен нещото, което се постига с помощта на техника, да се нарича интелект. Интелект има само човекът".
Според него каквато и да е машината, в нея няма как да има чувствата, емоциите и стремежа на човека.
В общото съзнание на хората някаква идея за изкуствения интелект идва най-вече от научно-фантастични филми и от реклами, където се показват възможностите му, без да се обяснява неговата същност. Затова битуват различни нагласи какво е изкуствен интелект и какво той може. Има различни дефиниции какво е той, те са сходни.
Изкуственият интелект все още не може да мисли като нас, но може да действа като нас, при това той изпълнява операциите, които ние бихме могли да извършваме, многократно по-бързо, коментира професор Димитър Велев от факултета по информационни технологии и комуникации в УНСС.
Например, добър хирург успява да направи в практиката си между 30 и 50 000 операции, а изкуственият интелект може да достигне до 5 милиона. Така или иначе, темата изкуствен интелект и работни места е много сложна. По различни проучвания до 2030-а година ще бъдат изгубени позициите на между 300 и 800 милиона души – това са 10 процента от населението на планетата. Идва естественият въпрос - какво ще стане с тези хора, които ще освободят местата? И формалният отговор, че трябва да се обучат и да преминат в друга професия, е само добро пожелание, защото, къде да отидат, след като масово броят на заетите намалява.
Засега остава утешението, че изкуственият интелект не е съвършен, все още не може да замени лесно професии, свързани със специфични ръчни манипулации и операции, например зъбен техник, както и дейности, свързани със съзидателност, нови, гениални идеи, създаване на шедьоври, социална чувствителност, емоции. Затова не са празни приказки, че новата работна сила трябва да притежава различни умения. На първо място - да притежава разбиране какво е изкуствен интелект, как се изпълняват алгоритмите, какво можем да очакваме от него, да имат така наречената социална интелигентност и умения за общуване с хората. Човешкият мозък е най-сложният компютър, създаван досега, и изкуственият интелект още не може да се доближи до него.
Изпълнителният директор на Европейската фондация в Дъблин за подобряване на условията на труд и живот Ивайло Калфин акцентира специално върху необходимостта от защитата на правата на работещите, защото технологиите и използването на изкуствения интелект не трябва да се използват за заобикаляне на трудови права. Което отново връща топката и в полето на синдикатите и социалния диалог с работодателите.
В крайна сметка, искаме или не, трябва да се съобразяваме с изкуствения интелект, но без да забравяме, че основният потенциал на всяка държава, компания, общност, това са хората. Иначе казано - трябва да се намери балансът между етичните аспекти и комерсиалните предимства и изкуственият интелект да бъде много добър помощник на човека.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
