Неолитни селища в Анадола са били стимул за балканските цивилизации
Гьобекли тепе е едно от най-значимите археологически открития в света, което променя представите за развитието на човешката цивилизация. Намира се в югоизточна Турция, близо до град Шанлъурфа и датира от около 9600 г. пр.н.е. Това го прави най-старият известен ритуален комплекс, създаден от човека, предшестващ други цивилизации с хилядолетия.
Комплексът е изграден от кръгове с огромни Т-образни каменни плочи, украсени с резби на животни, абстрактни символи, човешки фигури. Гьобекли тепе е и първият архитектурен комплекс, изграден с религиозна цел.
Създаден е преди развитието на земеделието и уседналия начин на живот. Което означава, че
ловци са били способни да се организират в изграждането на монументални структури - нещо, което се смяташе за невъзможно.
През 2018 г. Гьобекли тепе беше включен в списъка със световното наследство на ЮНЕСКО. През следващата година министерството на културата на Турция реши да започне разкопки на обекти около комплекса с цел да бъдат намерени артефакти, които да допълнят историята на тепето. Така на около 35 км е открито Карахан тепе. Оказва се, че учените попадат на обект, който не само обогатява разбирането на изследователите за древната история, но и поставя под въпрос досегашните представи за развитието на цивилизациите. Карахан тепе е от епохата на неолита (около 9500-9000 г. пр.н.е.). Той е част от така наречения "Шанлъурфа триъгълник" - регион, който е дом на много археологически находки от периода на ранните човешки селища. Подобно на Гьобекли тепе, Карахан тепе е осеян с големи каменни плочи, които са украсени с релефи и изображения на животни. През годините са открити огромни издълбани кръгли пространства, които вероятно са служили за ритуални цели. Тепето има уникална особеност - изображения на човешки лица и тела, което подсказва за по-голямо внимание към антропоморфизма в религиозния или в социалния живот.
Как Карахантепе променя историята?Дълго време се смяташе, че организирани религиозни и социални структури възникват едва след развитието на земеделието. Карахан тепе обаче показва, че хората са изграждали сложни ритуални центрове преди да започнат да се занимават със зеленчукопроизводство и отглеждане на животни. Учените разкриват, че в Анадола се е формирала една от първите големи културни мрежи в света. Това предполага, че тази територия е играла ключова роля в прехода от ловно-събираческо общество към уседнал живот и организирани общности. Tук се забелязва развитие на ритуални и символични практики, които подчертават значението на духовния живот в цитирания период.
Изобразяването на човешки фигури и лица може да е свързано с култ към предците или с ранни форми на религиозно поклонение. Анадола, която е сочена за мост между Изтока и Запада, се утвърждава като една от люлките на човешката цивилизация. Карахан тепе и съседните обекти показват, че Южна Турция е била център на културни и технологични иновации, разпространили се по света.
Поради своята мистичност и големият интерес комплексът се проучва всяка година. По него работят 8 университета, 8 международни института и музеи от Япония, Русия, Германия, Англия и Франция.
Правителството на Турция в крайна сметка се надява да привлече пет милиона посетители годишно в Гьобекли тепе и поредицата от неолитни обекти, които нарече Таш тепелер, което в превод означава Каменни хълмове. Инвестира около 14 милиона долара за разширяване на разкопките до 30 обекта в района и за изграждане на изследователски център по неолита.
Министерството на културата планира през следващите 4 години да извърши два пъти повече разкопки, отколкото са правени през последните 60 г.
Макар, че Карахан тепе е от епохата на неолита, а българската история се свързва основно с по-късни епохи, можем да намерим непряка връзка между тези два контекста чрез няколко важни аспекта.
Балканите и Анадола са част от една от основните миграционни пътеки на древните хора. По време на неолитната епоха Анадола е бил важен център за разпространение на нови технологии, земеделие и културни модели към Европа, включително и на Балканите. Археологически находки от неолитни селища в България като тези при Караново, Старчево и Добрич, показват сходства с културите от Анадола. Възможно е ранни културни иновации, подобни на тези в Карахан тепе, да са повлияли на развитието на балканските цивилизации.
Процеси като случващото се в Карахан тепе се наблюдават и по българските земи около 6200-6000 г. пр.н.е. Земеделските общества в България вероятно са възприели технологии и практики, разпространени от региона на Анадола. Това включва отглеждането на пшеница, ечемик и домашни животни.
В Карахан тепе откриваме символика в мегалитните структури и изображенията, която е свързана с ранните вярвания на хората. Подобна културна практика се наблюдава и в България през неолита, както и в по-късни епохи. Един от най-ранните примери за символична архитектура в България е светилището при Белинташ и култовите обекти там и при Татул, които също свързват духовния живот с архитектурни конструкции. Въпреки, че те са значително по-късни, културната идея за свещени пространства може да има корени в древния Близък изток и Анадола.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
