Съветът за мир на Тръмп се оказа големият победител, детронира ООН
Дни след постигнатото крехко примирие, цените на петрола лъкатушат, ударите от Израел по Ливан продължават, Ормуз е отворен, но частично, а светът е затаил дъх в очакване на преговорите за мира в Исламабад.
Дали Тръмп или Иран ще надделеят финално при борбата в тази свръхтежка категория, е все още рано да се каже. Но отсега е ясно, че има нов дипломатически играч, който направи успешен дебют, постигайки световна деескалация. Това е Пакистан.
Има и нова международна организация, която с поредица от ходове осигури примирието. Това е Съветът за мир на Тръмп, който вече детронира ООН в посока международна сигурност.
Дебютантът в дипломацията
Името на премиера на Пакистан - Шехбаз Шариф, обиколи света, след като часове преди ултиматума успя да направи дипломатически пробив - убеди президента на САЩ Доналд Тръмп да спре бомбардировките над Иран за период от две седмици и едновременно с това призова Техеран да отвори протока Ормуз като жест на добра воля.
Макар за мнозина това да бе световна сензация, успехът му е резултат от много усилия, в които Пакистан успя да се позиционира като неутрална територия – осъждаше и атаките на САЩ и Израел срещу Иран, и Иран в ударите срещу приятелските страни от Персийския залив. Затова и Исламабад беше обявен за място на официални мирни преговори, които започват в петък, 10 април.
Голямо предимство на Шариф е умението му да балансира сред великите сили. Пакистан успя да си върне благоволението на Вашингтон чрез активна дипломация през чужди канали и да предложи икономическо сътрудничество, което го позиционира като предпочитания посредник за Тръмп и желан гост в отбора на Съвета за мир.
В същото време Шариф продължи да поддържа традиционно близките си отношения с Техеран, подкрепяйки страната в Съвета за сигурност на ООН.
Истината е, че докато Пакистан бе прекият посредник и лице на преговорите, Китай действаше като мощен задкулисен дипломатически и икономически двигател.
Задкулистният гръб
Като най-голям търговски партньор на Иран и купувач на около 80% от иранския петрол, Китай разполагаше със солиден лост за влияние. Според дипломатически източници именно Пекин е оказал сериозен натиск върху Техеран да приеме предложението на Пакистан за примирие.
Още седмица преди постигнатото примирие, Китай и Пакистан представиха съвместен мирен план от пет точки в Пекин. Именно този план се превърна в основа на споразумението, а външният министър на Китай - Ван И, проведе над 26 телефонни разговора с ключови участници като Иран, Русия, САЩ и държавите от Залива, за да получи подкрепа. Факт е, че и самият президент на САЩ потвърди пред медиите, че Пекин е помогнал за довеждането на Иран на масата за преговорите.
За Китай прекратяването на войната е жизненоважно за стабилизиране на световните енергийни пазари и за осигуряване на спокойна атмосфера преди планираната за средата на май среща на върха между Си Дзинпин и Доналд Тръмп в Пекин. Затова и докато Пакистан подсигуряваше логистиката и територията за преговорите, Китай даде необходимата политическа и икономическа тежест, за да направи това примирие възможно.
Разбира се, Китай действаше в пълен синхрон и с Русия. Двете страни заедно наложиха вето на резолюция, предложена от Бахрейн и подкрепена от САЩ, която целеше осигуряване на корабоплаването в Ормуз чрез международна координирана сила. Съвместната им дипломатическа защита даде на Иран сигурността, за да приеме предложението на Пакистан и Китай за спиране на огъня.
Ключовата роля на Турция
Ролята на вторичен дипломатически канал и регионален стабилизатор, допълвайки усилията на Пакистан и Китай, пое Турция. Нейното участие беше ключово, защото е единствената държава, която е едновременно член на НАТО и близък партньор на Иран и Русия. Страната успя да предотврати разрастването на конфликта към Европа и НАТО и убеди Иран, че дипломацията е по-сигурният път.
Тихата дипломация на 5 държави
Освен тези основни медиатори, 5 други държави изиграха важна роля за постигането на примирието. Египет беше ключов участник в координираната регионална група заедно с Пакистан и Турция. Като важен съюзник на САЩ и с опит в посредничеството, Египет помогна за смекчаване на позициите на Вашингтон.
Оман отново беше дискретен посредник между Техеран и Вашингтон, като султанатът беше домакин на два кръга преки преговори между специалния пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, и ирански представители през март.
Като държава, представляваща интересите на САЩ в Иран, Швейцария също поддържаше критично важната отворена линия за комуникация. Дори след ескалацията на военните действия, Берн гарантира, че директните послания между двете администрации продължават.
Саудитска Арабия пък беше част от регионалния блок, подкрепящ инициативата на Пакистан, макар и дискретно. Предвид близките отношения между престолонаследника Мохамед Бин Салман и премиера на Пакистан Шариф, Саудитска Арабия беше домакин на подготвителни консултации на 19 март, за да се гарантира, че арабските държави от Залива няма да саботират евентуално споразумение. Така държавата предотврати разрастването на конфликта чрез координация в Залива.
Катар се превърна в тихата дипломация на това примирие. Доха беше основният канал, през който бяха предадени конкретните американски условия за спиране на огъня директно на иранския върховен лидер.
Ударът върху ООН
Усилията на всички тези държави, повечето от които са членове на Съвета за вир, донесоха успеха на примирието от 7 април и нанесоха тежък удар върху авторитета на ООН. Така Съветът на Тръмп направи първи си сериозен удар и се превърна във водещ фактор в глобалната дипломация.
Докато Съветът за сигурност на ООН беше парализиран от взаимно вето, Съветът за мир успя да постигне спиране на огъня за броени дни. Това създаде усещането, че новата структура е организация, която действа, а не говори.
За разлика от ООН, която разчита изцяло на международното право, Съветът на Тръмп работи на принципа на директните сделки. Иран получи обещания за размразяване на активи (чрез Катар). Пакистан получи икономическа подкрепа. Китай получи гаранции за енергийните си доставки.
Безспорен факт е, че този подход се оказа по-работещ в условия на остра криза от резолюциите на ООН.
Нещо повече - с присъединяването на регионални сили като Турция, Саудитска Арабия, Египет и Пакистан, Съветът за мир вече се превърна в клуб на държави, които притежават реален военен и финансов ресурс на терен.
Фактът, че преговорите се водят в Исламабад, а не в Ню Йорк или Женева, символично измества центъра на световната политика.
Затова и прогнозите на много наблюдатели са, че ООН се превръща в хуманитарна организация, докато политическото решаване на конфликти ще продължава да се пренасочва към Съвета за мир. Особено ако преговорите в Исламабад завършат с дългосрочно споразумение.
Сложната игра на Европа
Разбира се, за Европейския съюз успехът на примирието, постигнато чрез Съвета за мир създава сложна и неудобна ситуация. Брюксел се оказва в ролята на страничен наблюдател на събития, които пряко засягат неговата сигурност и икономика. Което пък потвърждава опасенията, че традиционната многостранна дипломация, на която държи ЕС, все повече губи тежест пред директните сделки тип Тръмп.
Очаквано, Съветът за мир вече започна да създава лагери в ЕС. След Унгария и България, Италия и Полша вече проявяват засилен интерес към формата, виждайки в него по-прагматичен път към сигурността. Германия и Франция пък остават скептични, опасявайки се, че това подкопава НАТО и легитимира автократични режими като този в Техеран или Москва.
Вън от съмнение обаче ЕС е изправен пред въпроса - дали да се присъедини към икономическите условия на Съвета за мир или да рискува високи цени на енергията, оставайки верен на досегашната си санкционна политика.
Според наблюдатели най-вероятно ЕС ще се опита да създаде паралелен диалог, за да не остане напълно изолиран от преговорите в Исламабад. Твърди се, че ще излъчи Жозеп Борел като свой наблюдател в новия формат.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
