Понеделник,

Новият световен ред: Торият заменя урана

От: Светлана Владимирова -
A
A
A
  • Реактор в пустинята Гоби вдигна драматично мизата в ядреното състезание
  • Докато САЩ и Русия се бият за свръхоръжия, Китай си осигури енергийна независимост

Един лъскав, сребрист химичен елемент, позабравен отпреди половин век, е на път да преобърне ядреното бъдеще на планетата, да изстреля енергетиката, автомобилната и военната индустрия в чисто нова орбита и да промени геостратегическото лидерство в света.Става дума за тория - новата алтернатива на досегашната ядрена технология, която имаше предимство да произвежда най-евтиния ток, но и недостатък - да създава най-големите рискове за безопасност. Всъщност, идеята за тория е на повече от половин век.През 60-те години на XX век в САЩ успяват да построят действащ реактор с торий, охлаждан с разтопени соли. Но по онова време ядрените централи произвеждат не само ток, но и плутоний за атомни бомби. Администрацията на Никсън решава да спре новата технология в името на победата в Студената война. Твърди се, че изоставянето й е именно заради невъзможността на тория да генерира плутоний за оръжия.Чертежите на ториевия реактор са забравени в архива, докато Кърк Сьоренсен, бивш инженер от НАСА, не публикува част от тях. В САЩ почти никой не обръща внимание на публикацията, но в Китай реакцията е сериозна.Толкова сериозна, че още през 2013 година Пекин обяви, че вдига драматично мизата в ядреното състезание и ще изгради първия напълно функциониращ реактор с торий в рамките на десет години. Докато светът се гърчи под рекордните цени на тока, Китай показва мускули. Даже преизпълнява 10-летния план.До седмици китайските учени в района на пустинята Гоби ще пуснат експериментален ядрен реактор, който ще работи на торий вместо на уран, написа сензационно The Times с уточнението, че ако експериментът е успешен, той може коренно да промени ядрената енергия като я направи по-екологична и по-безопасна.

Предимствата на тория пред урана

Торият е четири пъти по-обилен от урана, а основният минерал, съдържащ торий, е моназит, който се среща в редките метали. Едва 5 000 тона торий могат да посрещнат енергийните нужди на цялата планета за една година, а само известните досега находища ще осигурят достатъчно енергия за 10 000 години. Торият и един от присъстващите в него изотопи - уран-232 се очертават новия, доста по-ефективен източник в ядрената енергия вместо широко използваното гориво на базата на 235-ия изотоп на урана.Ториевата енергия има редица предимства. Първо, безопасност: Няма излишна реактивност в реактор, използващ торий като батерия. Това е гаранция, че ужасни бедствия като Чернобил или Фокушима никога няма да се повторят. За разлика от конвенционалното ураново гориво, торият се изгаря, оставяйки много по-малко радиотоксични отпадъци и почти без плутоний. Второ, с добавки на уран или плутоний той може да се използва в настоящите ядрени реактори. Трето, разликата между тория и урана по отношение на радиоактивността позволява изграждането на по-малки, рентабилни реактори за отделни градове или дори предприятия. Четвърто, находища на торий има навсякъде по света. Още повече, че той се счита за страничен продукт при добива на редки метали. А само в Китай има толкова, че може да задоволи енергийните потребности на страната за следващите 20 000 години.Това е и една от причините Пекин да отдели бюджет от 350 млн. долара и да впрегне екип от 140 докторанти и учени в Шанхайския институт за ядрена и приложна физика, които за 8 години да измислят новата технология: реактор от торий, охлаждан от разтопени соли.

Китайският експериментът в пустинята Гоби

Очакваният експеримент ще е в района на пустинята Гоби. Вместо конвенционален уран, той ще работи на ториево гориво.Отсега е ясно, че ако всичко върви добре, изобретението може да направи ядрената индустрия по-екологична и по-безопасна и в същото време ще позволи на Китай да намали въглеродния си отпечатък.Съществена особеност е, че за охлаждане в новата разработка ще се използва не вода, а солна стопилка, затова и отпадъците от такъв реактор се очаква да бъдат както по-малко токсични, както и с по-кратък период на полуразпад.Експерименталната версия на устройството ще бъде малка - 3 м височина и 2,5 м ширина. Пилотният реактор ще генерира само 2 MW топлинна енергия, което би трябвало да е достатъчно за захранване на 1000 жилища.Плановете на китайските власти са ясни. Ако експериментът успее, те ще създадат верига от подобни малки ториеви реактори с мощност до 100 MW, които ще доставят енергия на стотици хиляди домове. А тъй като ториевите реактори не се нуждаят от вода за охлаждане, ще могат да се строят в пустинни райони, далеч от големи населени места.Има ли вече съмнение как президентът Си Дзинпин ще постигне обещаната си програма за въглероден неутралитет до 2060 г.? Световната общност чака със затаен дъх резултатите от китайския експеримент. Според Найджъл Маркс, физик и асистент в австралийския университет в Къртин, китайците всъщност са продължили своята изследователска програма, "която в САЩ е била изоставена през 60 -те години". Това не е точно така. Истината е, че американските учени построиха първия ториев реактор още през 40-те години в Националната лаборатория на Оук Ридж. По време на Студената война проектът бе спрян, а през 1969 г. реакторът бе напълно затворен.Китай от своя страна се опита да работи с торий през 70 -те години на миналия век, но изследванията постигнаха малък напредък поради "ограниченията в технологичното, промишлено и икономическо развитие" през тази епоха. Работата по програмата беше възобновена чак през 2011 г., когато на Китайската академия на науките беше възложено да създаде новата технология. И мащабното финансиране тръгна две години по-късно.Самият директор на китайската програма сега гордо заявява, че светът отдавна мечтае да използва ториеви ресурси.Прав е. Индия, със своите значителни находища на торий, активно преследва ядрена технология на торий, като използва торий-плутониева смес. Все пак, проектирането на първия в света ядрен реактор на торий бе осъществено именно в Изследователския център за ядрена енергия в Баба, в Мумбай.В Япония също се провеждат изследвания за възраждане на концепцията за тория от разтопена сол. Норвегия обмисля възможността да си подсигури много съществени резерви на торий като нова енергия за годините след газа и петрола от Северно море.

8 грама торий захранват колата завинаги

Преди повече от 10 години се появи и първият концептуален автомобил, работещ с торий. За първи път идеята за използването на този елемент в тази индустрия бе изказана още от американския изобретател Лоурънс Кулесус през 2009 година на автомобилното изложение Chicago Auto Show. А по-късно, инженерите от компанията Laser Power Systems успяха не само да разработят концепция за ядрен двигател, но и успешно да я плижат в проекта Cadillac World Thorium Fuel (Cadillac WTF). Тогава стана популярна фразата, че 8 грама торий може да захрани автомобила за цял живот.Независимо, че руснаците са най-пестеливи откъм изказвания, физиците от Томския политехнически университет говорят не за революция, а за постепенно прехвърляне на ядрото на съществуващите реактори за лека вода с частична подмяна на сърцевината от ураново гориво към торий. Руските изследователи виждат приложението му за електричество за отдалечени военни гарнизони и големи военноморски бази в северните и тихоокеанските флоти. Разглеждат възможност да се използват ториеви реактори с малка мощност за производство на водород.В същото време и руснаците, като американците, бяха доста напред по отношение на ториевата енергетика, но миналия век. Експерименталните реактори в Маяк и в Германия бяха замразени също като в Америка - заради военното направление. Така, докато двете суперсили се конкурираха в свръхоръжията, мащабната ядрена програма на Китай се оказва по-голямата заплаха за тяхното световно лидерство.Вместо за оръжия, започна битка за земните ресурси и супертехнологиите за тяхното използване. Не е ли това новият световен ред, настъпил след пандемията? Сякаш китайците нямат търпение да излязат на пазара и със своите ядрени реактори, и със собствената си технологии...

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички