На 31 януари 2020 г. в полунощ (централноевропейско време) Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия напускат Европейския съюз след 47 години членство. Това е първият случай на страна, възползвала се от възможността за излизане от Съюза по установения ред от Лисабонския договор. Стъпката е направена три години и половина след проведения референдум в кралството.
Референдумът няма задължителен правно обвързващ характер. Британският парламент трябва да приеме закон, който да задвижи процеса на излизане на страната от Европейския съюз, но има право да не се съобрази с резултатите от референдума. Парламентът обаче отсъжда в полза на мнозинството, макар и малко.
Решението за Brexit е взето с малка разлика между хората, които искаха да останат в блока на 28-те държави, предимно млади и емигранти, и радетелите за старата Англия и независимостта от ЕС. От 33 551 983 (72,15 %) гласували на референдума, излизането на Великобритания от ЕС подкрепят почти 52%, най-вече в Англия и Уелс. В Шотландия, Северна Ирландия и Гибралтар, както и в Лондон, по-голямата част от населението гласува за оставане.
През ноември, след шести кръг на преговори, които протичат много трудно, Великобритания се съгласява да плати сума до 50 милиарда паунда за т.нар. „бракоразводна сметка“. Това се разминава значително с огласените предварително от Тереза Мей 20 милиарда и намерението предизвиква възмущение сред привържениците на Брекзит. В края на 2018 г. европейските лидери одобряват проекта за „развод“ от 585 страници и политическата декларация за взаимоотношенията ЕС-Великобритания след напускането.
/Марица/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
