Големият въпрос е дали режимът в Техеран може да бъде отслабен до степен, в която вече да не е способен да спре въстание
Вече седмица Израел и Иран разменят въздушни удари в невиждан конфликт между двете държави още от възникването им в съвременния им вид. Жертви, ранени и разрушения има от едната и другата страна. Израел беше този, който започна конфликта чрез прецизни удари по ядрена и военна инфраструктура, но какво точно се надява да постигне еврейската държава в тази размяна на удари, която доста анализатори вече не се стесняват да наричат война.
Целите на една атака
Когато премиерът Бенямин Нетаняху изложи целите си след нанасянето на удари по Иран на 13 юни (първия ден на конфликта), той заяви, че ядрените оръжия на Ислямската република и съществуващите балистични ракети са основните цели на израелската операция. Целта е да се сложи край на „екзистенциалната заплаха“, за която Израел твърди, че идва от Иран. И е вярно, че Техеран отдавна отрича правото на Израел да съществува. Но последните въздушни удари сякаш разказват различна история, става ясно от анализ на европейски медии и експерти.
В неделя израелските атаки бяха насочени към сгради на иранското външно министерство и на министерството на отбраната в Техеран. Полицейските щабове в центъра на града също бяха ударени от израелски самолети същия ден. В понеделник Израел заяви, че е ударил командния център на иранските сили „Ал-Кудс“ – клон на елитния Корпус на гвардейците на ислямската революция, който координира операции извън страната и отговаря директно пред върховния лидер аятолах Али Хаменей .
Тези нови цели са много по-тясно свързани със същината на военния и политическия опорен център на иранския режим, отколкото с неговата ядрена програма.
Какви са приоритетите
Израел също така насочи вниманието си към огромното газово находище Южен Парс, което е най-големият резервоар на природен газ в света. „Логиката (за израелското правителство – бел.ред.) е на постепенно въздействие. Има приоритет на целите“, обясни пред телевизия Франс 24 Клайв Джоунс, професор по регионална сигурност в Школата по управление и международни отношения към университета Дърам в Англия.
Първият е значително забавяне или потенциално прекратяване на ядрената програма на Иран. „Второто е да се насочим към системите за доставка на военни оръжия и ръководството, което ги контролира“, посочи Джоунс. Той е на мнение, че именно вторият приоритет е бил причината за атаките на Израел срещу газовото находище.
„Ако погледнете ударите, които Израел е извършил, това, което са се опитали да направят, е да ударят заводи за горива, които снабдяват иранските военни – например тези, свързани с техните ракетни програми, или зареждащи танкери“, каза Джоунс и добави: „Те все още не са засегнали гражданската енергийна инфраструктура. Това може да стане по-късно, в зависимост от това как се развие конфликтът.“
Според експерта по Близкия изток Филипо Диониги от друг английски университет, този в Бристъл, има и някои цели, които може би целят да предизвикат шок сред управляващите и сред населението на Иран. Атаките срещу сгради, свързани с режима, или целенасочените убийства на длъжностни лица от армията и други въоръжени формирования могат да се разглеждат като опит на Израел да „шокира врага и да се опита да подкопае веригата му на командване и да създаде хаос, така че той да забави способността си да реагира.“
„Доктрината за октопода“
Франс 24 припомня още, че многостранната стратегия на Израел е известна още като „Доктрината Октопод“, която е лансирана за първи път от бившия премиер Нафтали Бенет през 2021 година. Иран е октоподът с пипала из целия Близък изток, с посредници като „Хизбула“ в Ливан и „Хамас“ в Газа, което пряко засяга Тел Авив.
Новият подход означава, че Израел „вече няма да се насочва към пипалата на октопода, поразявайки тези групировки или извършвайки тайни атаки срещу ядрените съоръжения на Иран, както бе преди време с компютърния вирус Stuxnet, а ще се насочва директно към главата на октопода - удряйки източника на заплахата – самия режим в техеран.
Но мащабът на ударите на Израел срещу Иран донякъде подсказва, че страната има по-широки геополитически цели, смятат някои анализатори. „Израел се стреми към разпадане на режима в Иран. Това е единствената причина, поради която биха атакували енергийни инфраструктури – да увеличат социалните вълнения срещу Ислямската република от страна на иранския народ“, каза Шахин Модарес, директор на отдела за Иран в Международния екип за изследване на сигурността във Верона.
И ако Израел реши да атакува с цялата си решимост гражданска енергийна инфраструктура, прекъсванията на електрозахранването в цялата страна биха могли да станат по-чести, на повече места и в крайна сметка да подкопаят доверието, което населението има в своите лидери, което и без това не е високо.
Ударите по политически сгради и нападенията срещу държавната телевизия (което се случи в понеделник) по време на пряко предаване биха могли да се разглеждат като начин да се сигнализира на иранската опозиция, че те могат да се възползват от възможността да се изправят срещу режима. Най-показателно е, че Нетаняху отправи директен апел към иранците в едно от своите обръщения, когато израелската офанзива започна, заявявайки, че се надява военната операция да „разчисти пътя за постигане на свободата ви“. „Това е вашата възможност да се изправите против режима“, отбеляза той.
Появи се и пост на Нетаняху в социалните мрежи, насочен към иранския народ, в който той на практика казва, че „Израел проправя пътя и се насочва към режим, който ви е потискал“. Публикацията ясно показва, че израелският премиер се надява на промяна на режима. Но дали един вътрешен бунт е нещо, което може да бъде насърчено от конкурентна регионална сила, която отдавна е в конфликт с Иран, далеч не е сигурно.
Война за съществуване в Иран
Атаката на Израел срещу централата на иранската полиция в Техеран и последвалите удари срещу министерството на разузнаването и сигурността „биха могли да намалят способността на режима да поддържа вътрешна сигурност и социален контрол“ на практическо ниво, се казва в доклад, публикуван в понеделник от Института за изследване на войната. Но предстои да видим дали иранското ръководство може да бъде отслабено до степен, в която вече да не е способно да спре въстание. Това е най-важният въпрос, на който никой не може да отговори, поне засега.
Всяка намеса от чужбина също може да има обратен ефект. „Външната намеса в политическите дела на една страна рядко води до просто провокиране на реакция срещу ръководството“, каза Диониги. „Намесата може да има обратен резултат и да събуди чувство за национално съзнание, национална гордост и прегрупиране“, предупреди той
С други думи, позиционирайки се като поддръжник на иранската опозиция, Нетаняху всъщност би могъл да укрепи режима – поне докато продължава конфликтът. Израелският премиер поема „огромен риск“ като надхвърля първоначалната си цел да спре иранската ядрена програма. „Когато държавите са под атака, има тенденция хората да се обединяват около знамето, дори и да не харесват режима“, каза Клайв Джоунс.
Диониги пък добавя, че „за иранския режим това е война за съществуване“. „Те ще използват целия си военен капацитет толкова дълго, колкото е необходимо, за да гарантират оцеляването си“, категоричен е той.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
