Вторник,

Какво пише в учебниците за Втората световна война

От: Иван Ватахов -
A
A
A

Всичко започна с Полша, Лондон изигра решаваща роля, но американците сложиха край на войната… За Втората световна война се разказва по различен начин в европейските, американските и японските учебници, става ясно от изследване на агенция РИА Новости…

Франция: Американците слагат край на войната

Френските ученици научават за Втората световна война от една история за "заплахата от фашизма и комунизма", възникнала в онези времена. Случилото се се описва чрез термини като "тоталитаризъм", "жестокост", "потискане на несъгласие". Действията на страните от антихитлеристката коалиция се обясняват с понятия като "демокрация", "либерални ценности", "човешки права".

Причините за нападението на Хитлер над Съветския съюз в учебниците по история за началния курс са, че Хитлер иска „да завладее огромните руски територии. Благодарение на тези територии нацистите имат за цел да увеличат жизненото си пространство. Нашествието през 1941 г. се нарича Операция "Барбароса". В нея участват четири милиона войници и това е най-голямата военна операция в историята на човечеството.“

В учебниците по история за горните класове има повече информация, но например Битката при Сталинград е описана само в два параграфа. Същото място се дава на обяснението за ролята на Червената армия в освобождаването на Източна Европа. Решаващият момент е разкриването на втория фронт срещу Германия. Подчертава се, че през 1942 г. Вашингтон създава съюз, който включва всички страни, борещи се срещу Германия и нейните поддръжници. Този съюз мобилизира целия си икономически потенциал в името на победата и се превръща в „арсенал на демокрацията“.

Най-големите сблъсъци във Втората световна война, според френските историци, са битката на тихоокеанското крайбрежие (Мидуей, Гуадалканал), следвани от събитията в Северна Африка, и едва тогава - Сталинградската битка.

Следва заключението: „Край на войната слагат американците, които използват атомно оръжие и принуждават Япония да капитулира.“

Великобритания „дава пример на целия свят“

Едва мимоходом се споменават в британските учебници събитията от 1941 г., когато Германия напада Съветския съюз. Голямо внимание се отделя на 1942 г., когато се случват основните битки с участието на кралските войски. Описват се кампаниите в Северна Африка, Италия и Нормандия.

За битките при Сталинград и Курск се разказва с по няколко изречения. Няма нито дума за това, че точно тези битки са повратни точки във Втората световна война. В учебниците за средните училища ролята на Съветския съюз вече е отделено по-голямо внимание.

"Приносът на Русия за войната беше, разбира се, безценна, но страната участваше само в събитията на Източния фронт. Директният принос на Москва към усилията на Лондон беше никакъв и участието на руснаците в общата стратегия на съюзниците беше ограничено до доставката на ресурси”, пише в учебника по история за гимназиите „Великобритания през XX век“.

Цели параграфи ни разказват, че поданиците на короната са се били по фронтовете, за да защитят либералните ценности и да изкоренят тоталитаризма и диктатурата по света. Подчертава се, че британците по време на Втората световна война започват да се възприемат като специална марка. Нейните ключови характеристики са изключителност, несходство с други нации, духовност и стриктно придържане към ценностите на демокрацията и либерализма.

Според британските историци именно Лондон изиграва основната роля за победата над фашизма. На учениците от средните училища се казва, че "Великобритания е противостояла сама, под твърдото ръководството на Уинстън Чърчил и по този начин дава пример на целия свят.“ Освен това победата над фашизма става възможна благодарение на битките в Тихия океан и на Източния фронт, потвърждават учебниците по история. Приносът на страните от Британската общност на практика не се споменава.

Германия се дистанцира от нацистите

В учебните програми на германските училища изучаването на Втората световна война се включва едва в края на 60-те години. Учебниците остро критикуват произвола, който нацистите развихрят, но в същото време подчертават изконно мирния характер на германците. Особено акцент се поставя на това след обединението на Германия в началото на 90-те години.

Сега всяка от шестнадесетте федерални провинции има своите различни учебници. Съдържанието им се определя от провинциалните министерства на образованието. Всички книги са единни по един въпрос - безусловното осъждане на нацисткото минало. Разликата между миналото и бъдещето на страната е очертана достатъчно ясно.

Голяма роля се отделя на живота на обикновените германци, на начина, по който те са въвлечени в тази война и как са били в състояние да преодолеят преживяното. Подчертава се устойчивостта на обикновените германски граждани в условията на тежките бомбардировки на съюзническата авиация.

Останалите текстове са издържани в пацифистки и доста непатриотични тонове. При това акцентът е върху изучаването на първоизточници. Учениците четат различни документи. Например законите, приети от националсоциалистите след идването им на власт, протоколите от конференцията във Ванзее, където е планирано „окончателното решение на еврейския въпрос” и други. Изучават се списъци със забранени и изгорени от нацистите книги. Изключително важна тема е Холокостът. Учениците се срещат с жертвите на нацизма.

Ако в руските учебници се анализира дейността по фронтовете, ходът на военните операции и броят на техническите средства, в Германия историята на войната се основава на спомените и писмата на войниците на фронтовата линия. Войниците описват какво е да се седи в окоп, да се оцелееш под обстрела, да се отиде в атака.

"Дългоочакваният обрат в тази война започва през 1943 г. след поражението и предаването на 6-та германска армия в Сталинград", се казва в учебника на Йенс Егерт "Германия от 1871 до 1945 г."

Отделно внимание се отделя на десанта на съюзниците в Нормандия. В същото време в текстовете не се появяват нито Курската дъга, нито операция „Багратион“, нито битката за Берлин. Също така в книгата няма и дума затова дума, че повечето от силите на Вермахта са били на Източния фронт. Отбелязва се, че: „Постепенно съюзниците (Великобритания, Франция, САЩ и Съветският съюз) постигат успех."

В други учебници може да се намери и следното разсъждение: „На 8 май войната приключва, тя е позор за страната и носи много мъки на германския народ." Особено характерно в тези писания е, че войната е завоевателна. В същото време националсоциализмът е показан в учебниците като злата съдба на германския народ, а не като трагедия за държавите, пострадали от нацистите.

Всичко започва в Полша

За поляците е важно преди всичко да се покаже, че Втората световна война започва с германското нападение над Полша. Но основният акцент е върху вината на Москва. „Атаката срещу Полша дойде на 1 септември 1939 г., а след 16 дни източната част на страната бе окупирана Съветския съюз. Москва се съобразява с пакта Молотов-Рибентроп“, твърди един от учебните текстове.

В същото време в учебника няма нито дума, че СССР напразно се опитва да преговаря с Великобритания и Франция за създаването на антигерманска коалиция.

Големият принос на Червената армия към победата също не се споменава, акцентът се поставя върху откриването на Втория фронт, на заслугите на американските войници. Особено внимание в учебниците се отделя на екзекуцията на полските офицери в Катин, извършена от сили на НКВД, както и на Волинското клане.

За американците врагът е Япония

Преобладаващото мнение от другата страна на Атлантика може да се проследи с примера на учебник по история за гимназиите под заглавие American View („Американският поглед“. В него на Втората световна война са отделени цели 69 страници.

Една от главите - „Америка и Втората световна война“ - започва с описание на американската индустрия в предвоенния период и преориентирането й към военното производство. Много внимание се отделя на сегрегацията в редиците на американската армия. Има информация на десанта в Нормандия (D-Day) и военните действия в Тихия океан.

Ако в руските учебници основната илюстрация на Победата е издигането на червеното знаме над Райхстага, то в САЩ това е снимка на американски войници, които поставят „обсипано със звезди знаме“ на върха след превземането на Иводжима в Япония. На военните действия срещу Япония се обръща много повече внимание, отколкото на сблъсъка с Германия.

СССР се споменава за първи път, когато повествованието достига до битката при Сталинград. На нея са отделени пет параграфа. Но се посочва, че това е повратна точка във войната. От съветските лидери се споменава само Йосиф Сталин.

Статистиката за жертвите от войната показва, че СССР е претърпял най-много човешки жертви: 11 милиона войници и 6,7 милиона сред цивилното население. Тези числа обаче не съвпадат с оценките на руските историци.

От учебника също така не става ясно кой е превзел Берлин. Посочено е, че американските войски се приближават до германската столица от запад, а съветските сили на 16 април 1945 г. форсират река Одер. "Пет дни по-късно стигат до предградията на Берлин", се казва в книгата. Веднага след това се казва, че Хитлер се застрелва в бункера си, а германското командване се опитва да се предаде на американците и англичаните, продължавайки да се сражава със съветската армия. Но бъдещият президент на САЩ Дуайт Айзенхауер „настоява за безусловна капитулация", която е приета на 7 май. "На следващия ден, 8 май, е обявен Денят на победата за Европа", пишат авторите.

Японците си имат своята война

В японската учебна програма много внимание се отделя на окупацията на северните територии на Китай (Манджурия) и на Корейския полуостров, както и на военните действия в Югоизточна Азия по време на Втората световна война.

В учебника под заглавие "Нова история" споменаването на Съветския съюз е само в края на главата за Втората световна война. Тази книга е разработена от Японската общност за реформа на учебниците по история, през 1997 г. ръководена от сегашния премиер Шиндзо Абе. Организацията и самият учебник са обект на критика заради националистичния им подход към освещаването на историческите събития. Въпреки това през 2001 г. той е одобрен от министерството на образованието и книгата веднага се превръща в една от най-продаваните.

Авторите на учебника твърдят, че Москва е нарушава пакта за неутралитет и напада Япония когато и без това страната вече е била готова да капитулира на 9 август 1945 година. В други учебници се отбелязва също, че в резултат на това Съветският съюз завладява "изконни японски територии", по-специално южните Курилски острови. Споменава се и поражението на Квантунската армия, в резултат на което са заловени над 600 хиляди японски войници, а десетки хиляди са загинали в трудови лагери в Сибир. Като цяло учебниците съдържат сухи факти и събития, без особена емоционална окраска.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички