Икономическият натиск на САЩ върху Куба започна да дава видими резултати, след като парламентът в Хавана одобри единодушно пакет от радикални реформи, предвиждащи приватизация на значителна част от икономиката. Ако тези мерки се реализират успешно, те ще отбележат най-дълбоките и значими промени на острова от времето на социалистическата революция през 1959 година насам.
Новата стратегия, обявена наскоро от президента Мигел Диас-Канел, е насочена към сериозно разширяване на частния сектор чрез улесняване на процедурите за стартиране на нов бизнес и привличане на свеж капитал от кубинската диаспора в чужбина. Успоредно с това планът предвижда преструктуриране на държавния апарат и дълбоки реформи в закъсалото селско стопанство. Въпреки сериозния икономически завой, управляващата комунистическа партия побърза да декларира в официална позиция, че промените са просто израз на логичното развитие в настоящия исторически период и по никакъв начин не представляват отклонение от социалистическия проект. За да си осигури допълнителна легитимност, партийното ръководство подчерта, че предложенията са изцяло одобрени от 95-годишния Раул Кастро - брат на революционния лидер Фидел Кастро, който все още е възприеман като ключова символична фигура в страната.
Настоящите радикални стъпки идват след няколко по-плахи опити за либерализация през последните години. През 2021 година Куба за първи път разреши създаването на малки и средни предприятия с до 100 служители, а от февруари тази година позволи на частните компании да внасят и горива. Сегашното ускоряване на реформите обаче е продиктувано от критичната ситуация на острова, белязана от остър недостиг на горива, електричество и стоки от първа необходимост, както и от непрекъснато затягащите се санкции на САЩ, чието икономическо ембарго е в сила още от 1962 година. През последните месеци Вашингтон наложи нови ограничения, насочени конкретно срещу кубинската държавна енергийна компания, с ялната цел да принуди Хавана към бързи промени. В резултат на това кубинските власти обвиняват американската администрация в умишлен опит за дестабилизация, докато Белият дом контрира, че истинската причина за икономическия колапс на острова е лошото управление.
Междувременно тежката криза и ескалацията в американско-кубинските отношения доведоха до масово бягство на чуждестранния бизнес, съобщава The Wall Street Journal. Финансовите гиганти Mastercard и Visa вече спряха обслужването на банкови карти на острова. В туристическия сектор испанските хотелски вериги Iberostar и Meliá, както и канадската Royalton Hotels & Resorts, прекратяват дейността си и се отказват от управлението на кубинските си хотели. Като мотиви те изтъкват енергийната криза, срива в туристическия поток и неблагоприятните промени в международната правна среда. Може би най-тежкият удар за икономиката е напускането на канадската компания Sherritt International. В продължение на повече от три десетилетия тя поддържаше един от най-важните експортни отрасли на Куба, добивайки десетки хиляди тона никел и кобалт. Всички тези компании дълго време приемаха високия риск на кубинския пазар, за да си осигурят позиции в ключови сектори, които носеха жизненоважна твърда валута за правителството в Хавана. В настоящата ситуация обаче бизнесът прецени, че геополитическият и икономическият риск вече е твърде голям.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
