Два пътя пред България – с бъдещата консервативна Вишеградска четворка или само с Букурещката деветка
Навроцки, кандидатът от консервативната партия "Право и справедливост" (ПиС), спечели президентския пост в Полша с крехко предимство, но достатъчно, за да надвие Рафал Тшасковски - кметът на Варшава, един от най-близките хора на премиера Доналд Туск.
Победата дойде след месеци, в които медиите, близки до властта във Варшава, сипеха порой от обвинения - за участието му в организираната престъпност, за битки с футболни фенове, за съмнителни сделки с недвижими имоти. Даже го заподозряха за използване на наркотик по време на предизборен дебат в една от телевизиите.
Огромният залог на изборите
Въпреки яростната кампания, Навроцки бе избран. А неочакваният обрат ще предизвика поредица от вторични трусове както във вътрешен, така и в европейски план. Ще позволи на консерваторите от ПиС да запазят сериозно влияние върху полската политика и да се съвземат от поражението на парламентарните избори през 2023 г. В Полша президентът има право на вето по много важни въпроси, включително и да блокира всякакви опити на либералното правителство на Туск за реформи.
Ако Тшасковски бе спечелил, щеше да отвори пътя на сегашната власт да концентрира ключови лостове за влияние във всички сфери на полския живот. Но постигната победа на Навроцки гарантира потапяне на страната в политическа криза, която може да приключи с предсрочни парламентарни избори.
Резултатите от вота пращат силен сигнал към външния свят, защото Полша е една от най-големите и влиятелни страни в Европейския съюз, която целенасочено изгражда военната си мощ и е ключов елемент от "източния фланг" на НАТО.
Успехът на Карол е и поредно доказателство за увеличаваща се "тръмпизация" на политическия свят в Европа, което ускорява и евроскептичните тенденции в отделните страни. Загубата на Тшасковски е поредна мъка за либералните и проевропейски сили, които се съпротивляват на консервативната вълна. Шансовете им за това намаляват, а победата на румънския президент Никушор Дан трудно вече може да бъде повторена.
Интригата до дупка
Въпреки, че в неделя късно вечерта всички социологически агенции дадоха предимство на либералния кандидат, новата седмица започна с пълен обрат в Полша. Рано сутринта на 2 юни Навроцки стана президент с 50,89% от гласовете и рекордна избирателна активност от 71.63%. Първият тур от изборите даде минимална преднина на кмета, но голямата изненада тогава бяха 15-те процента на крайнодесния политик Славомир Менцен. И макар той да призова феновете си да гласуват по съвест, в крайното предимство на Карол - 370 хиляди гласа, именно подкрепата на кандидатите, които заеха трето и четвърто място в първия тур - Менцен и Браун, помогна да се наклонят везните в негова полза.
Поражението на Туск и Тшасковски върна часовника на Полша преди последните парламентарни избори, когато консерваторите от партия "Право и справедливост" (ПиС) изостриха конфликта си с Брюксел, който ги упрекваше в недостатъчна демокрация и отстояване на правовата държава.
Отношенията с ЕС рязко се подобриха с идването на власт на либералното правителство Туск, който обеща либерални реформи, които обаче така и не успя да осъществи. Една от причините за това бе правото на вето, което президентът на Полша има съгласно Конституцията. Членът на ПиС Анджей Дуда, който и сега е президент, сложи пръст в програмата на Туск. Конфронтацията между институциите достигна връх през февруари, когато председателят на Конституционния съд Богдан Свенчковски, назначен от Дуда през декември 2024 г., обвини Туск, че се опитва да подкопае конституционния ред "като част от организирана престъпна група".
Новият президент не само няма да прекрати тази безкрайна игра на котка и мишка. След мръсната предизборна компания, която преживя, ще увеличи натиска върху кабинета. И ще затвърди разделението и несигурността в Полша.
Историкът и разрушените паметници
Навроцки спечели с малко срещу Тшасковски, но разликата в ценностите им е огромна. Глобалистите се кълнят в Тшасковски, евроскептиците вярват в Навроцки.
Политическата биография на Карол е една от най-кратките. Роден е през 1983 г. в Гданск, където завършва Висшето училище по бизнес и администрация, а после и Института по история на Университета в Гданск. От 2009 г. работи в Института за национална памет, който оглавява през юли 2021 г.
Когато в края на ноември миналата година партията "Право и справедливост" го подкрепи като своя кандидатура, всички се питаха: Кой е той? Яви се на старта като независим, защото като ръководител на Института не може да бъде партиен член.
За разлика от него, Рафал Тшасковски плува смело в политиката вече повече от 16 години, а от 2018 г. оглавява Варшава. Печели либералите с обещанието да промени "средновековния закон за абортите" и да подкрепи правата на ЛГБТК+ общността. Държи знамето на дъгата в кабинета си, води парадите във Варшава.
Твърди, че Полша трябва да бъде твърда в подкрепата си за Украйна, че Киев задължително трябва да се присъедини към НАТО, а Полша да продължава да се въоръжава с бързи темпове срещу руската заплаха. Сочи Навроцки, че е руска капия и затова "говори езика на Путин".
Факт е, че новият президент се противопоставя на членството на Украйна в ЕС и НАТО и често повдига въпроса за клането във Волин, когато около 100 000 поляци са избити в т.нар. Кървава неделя. Във Варшава продължават да очакват извинението на Киев за престъплението. извършено от украинските националисти по време на Втората световна война.
През април заяви, че е дълбоко разочарован от украинския президент Володимир Зеленски, който подценил огромните усилия на поляците да помогнат на Киев. Не отказва военни доставки за Украйна, но е категорично против участието на полските военни във войната. Изказва се и за ограничаване на тежестта, която страната носи заради украинските бежанци.
Голямата му подкрепа дойде от източните райони на Полша, граничещи с Украйна и Беларус. Ако в западната част на страната хората се застъпват за "проевропейски курс", то на изток те очевидно са напрегнати поради перспективите за пряко участие във въоръжения конфликт.
Навроцки наблягаше не на международни, а на вътрешни теми по време на предизборната кампания - на католическите ценности, противопостави се на миграцията и на опитите на ЕС да се бори с изменението на климата. А през това време Москва се дистанцираше от него.
Кремълските медии всеки ден припомняха как като ръководител на Института за национална памет лична е заслугата му за разрушаването на паметниците на съветските войници. Случайно или не, малко преди да бъде обявена кандидатурата му, той попадна в черния списък на руснаците - в базата данни за издирване заради участието му в актове на вандализъм.
Ръката на Вашингтон
Дали русофобията ще е част от политиката на бъдещия президент, тепърва ще става ясно. Но отсега е видно, че "ръката на Тръмп" твърдо е стиснала неговата. Това се случи още в началото на май на срещата им във Вашингтон, която беше възприета като подкрепа за кандидатурата му от Белия дом.
Седмица преди изборите в Полша, в Будапеща, се проведе големия конгрес на консерваторите и патриотите (CPAC), където той също получи мощна подкрепа. На форума присъстваха унгарският премиер Виктор Орбан, Алис Вайдел от крайнодясната германска партия "Алтернатива за Германия" (AfD), Герт Вилдерс от нидерландската партия на свободата, чиято партия успя да сформира правителството на страната. Там беше и победеният кандидат за президент на Румъния Георгиос Симион, който заяви, че ако Навроцки загуби, Унгария ще бъде следващата, която „ще се превърне в диктатура".
Какво следва
Карол не само не загуби, а се превръща в ключов съюзник за консерваторите в ЕС. Обратно - за Брюксел той става поредното главоболие, което пречи на формирането на "монолит на европейското единство". Може би точно упоритостта на европейските бюрократи в методите им за формиране на "монолит" в крайна сметка се превърна в ключовата причина за поредната им загуба.
Поражението на Тшасковски попарва надеждите на Доналд Туск да излезе от законодателната парализа, която препятства реформите му. Ключовият въпрос сега обаче е дали правителството му ще успее да се задържи на власт след задаващия се вот на недоверие в кабинета.
ПиС вече предложи да свика "техническо правителство", като отхвърли сегашното. В момента партията има относително мнозинство в парламента със 194 места, като управляващата коалиция държи едва 157 места.
Изострянето на политическата криза вече започна и дори сегашният кабинет на Туск да оцелее, опозицията ще се развихри, а президентът яростно ще слага всякакви спици в колелата на либералите.
Макар само преди седмици Брюксел да вдигаше наздравица след победата на кмета на Букурещ за президент на Румъния, сега на ред е горчиво европейско хапче от провалената надежда за либерална трансформация в тази, още по-ключова за ЕС държава.
Навроцки ще затвърди позицията на Полша в консервативния лагер, което със сигурност ще се хареса на правителствата от Будапеща до Вашингтон. Унгарският премиер Виктор Орбан и словашкият лидер Роберт Фицо вече щастливо потриват ръце и гледат към бъдещето - парламентарните избори в Чехия чукат на вратата, а там консерваторите, начело с Андрей Бабиш, са на крачка да се върнат на власт. Скандалът, който тези дни разтърси чешкото правителство - наркодилъри и милиони евро в биткойни, налива нови гласове и увеличава още повече перспективите на опозиционния лидер за парламентарните избори тази есен.
Дори да изглеждаше доскоро само хипотеза, след изборите в Полша, формирането на десен консервативен алианс в страните от Централна Европа през следващите години изглежда като напълно възможен сценарий.
Вишеградската четворка, създадена като геополитическо обединение между Полша, Унгария, Чехия и Словакия преди 35 години, вече затваря една страница, за да отвори друга. Ако в началото ги обединяваше евроидеализъм, после дойде евроскептицизма, сега е времето на консерватизма. Дали България ще се присъедини към очакваното разширяване на V4 или ще остане вярна само на формата Б9, известен като Букурещката деветка? Това е големият въпрос пред политиците ни.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
