Геноцид на азербайджанците през 1918 г.

През първите пет месеца на 1918 г. в Губинския уезд са убити с особена жестокост повече от 16 000 души, а 167 села са унищожени

Геноцид на азербайджанците през 1918 г. | StandartNews.com

В края на ХІХ и началото на ХХ век aрменските националисти, разширявайки дейността си по реализацията на идея за "Велика Армения", предложена в програма на партията "Дашнакцутюн", започват да осъществяват етническо прочистване, като планирано изгонват азербайджанците от техните родни исторически земи. През 1905-1906 г. арменците извършват масови убийства срещу мирното азербайджанско население в Баку, Гянджа, Карабах, Иреван, Нахчъван, Ордубад, Шарур-Дерелейез, Тбилиси, Зангезур, Газах и други райони.

След събитията през февруари и октомври 1917 г. в Русия партията "Дашнакцутюн" и Арменският национален конгрес започват по-широка дейност. Степан Шаумян, назначен през декември 1917 г. от В.Ленин за временен извънреден комисар по въпросите на Кавказ, става организатор и ръководител на масовите убийства на азербайджанците. В началото на 1918 г., т.е. в навечерието на мартовското кръвопролитие, броят на арменските въоръжени сили, подчинени на Шаумян, е около 20 000 души. На 30 март същата година, арменско-болшевишките съединения подлагат град Баку на корабен обстрел. След това въоръжените дашнаки нападат домовете на азербайджанците и извършват жестоки убийства. На 31 март и през първите дни на април убийствата придобиват масов характер. Хиляди мирни азербайджанци са унищожени само заради тяхната национална принадлежност. В онези дни арменско-болшевишките съединения убиват 12 000 мирни азербайджанци в Баку. По време на тези кървави събития хората са изгорени живи в домовете си, както и убити с особени мъчения и жестокост.

През първите пет месеца на 1918 г. в Губинския уезд са убити с особена жестокост повече от 16 000 души, а 167 села са унищожени, 35 от които в момента не съществуват. Фактите относно масовите убийства на азербайджанците в Губинския уезд от арменско-дашнакските отряди са доказани  като резултат от масови гробове в град Губа през 2007 г. Под ръководството на Амазасп арменските военни части са извършили масовите убийства не само на тюркско-мюсюлманско население, но и на евреи. В резултат на разследванията става известно, че през 1918-1919 г. в Губа арменците убиват около 3000 евреи. Близо 50 000 души са убити по особено мъчителен начин от арменските дашнаки през март-април 1918 г. в Баку и други азербайджански територии. Над 10 000 са убити с особена бруталност в Зангезурски уезд, а в Шемахински уезд техния брой е 10270 азербайджанци.

През 1918-1920 г. 565 000 от общо 575 000 азербайджанци, които са живеели на територията на днешна Република Армения, са били убити или прогонени от родните си земи. Тази цифра е потвърдена от арменски учен З.Коркодян в книгата му "Населението на Съветска Армения през 1831-1931 г.", където пише: "След дашнаките през 1920 г. в Съветска Армения тюркското (азербайджанското) население съставлява малко повече от 10 000 души. След завръщането на 60 000 бежанци през 1922 г. азербайджанците са 72 596 души, а през 1931 г. - 105 838 души." Освен това арменците разрушават стотици населени места в Азербайджан, включително 157 села в Карабах са унищожени и изгорени, както и извършват жестоки масови убийства срещу азербайджанците в Шуша. През този период са изгорени, унищожени и разграбени 167 населени места в Губинския уезд, 110 в Шамахинския уезд, 115 в Зангезурския уезд, 211 в Иреванската губерния и 92 селища във вилаета Карс. През последните два месеца на 1919 г. са разрушени 96 села в Ечмиадзински и Сурмелински уезди и всички села в Иреванския уезд на Иреванската губерния, а в Иреванската губерния са убити 132 000 азербайджанци. По време на тези зверства арменците на историческите азербайджански земи изгарят училища и джамии, унищожават материални и културни паметници.

С. Шаумян не крие удовлетворението си: "Ние бяхме уплашени от националната структура на нашия град. Страхувахме се, че битката може да приедобие нежелан нюанс. Дори се наложи да прибегнем към арменския полк на дашнаките. Ние не можахме да си позволим разкоша да се откажем от техните услуги. Арменският национален съвет самостоятелно извърши арести, претърсвания, реквизиции и други. Но победата е толкова голяма, че това малко помрачава действителността". Един от свидетелите на геноцида на азербайджанците, болшевикът Г.Блюмин, по-късно отбелязва в мемоарите си: "С появата на събитията от 1918 г. прибегнахме към дашнакските отряди, защото нямахме свои въоръжени сили. Дашнакските отряди свършиха мръсната работа. Те превърнаха гражданската война в етническа чистка…".

След провъзгласяването на Азербайджанската демократична република през 1918 г., от Съвета на министрите на 15 юли 1918 г. е създадена Извънредната следствена комисия с цел разследване на насилието срещу азербайджанското население. В тази комисия влизат най-добрите адвокати от онова време, представляващи различни националности - руснаци, евреи, поляци, грузинци и дори арменци. Освен това в Министерството на външните работи е създадено специално подразделение за повишаване на осведомеността на световната общност за тези трагедии. През 1919 и 1920 г. Азербайджанската демократична република отбелязва 31 март като национален ден на траур.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Тагове:
Коментирай