Френският премиер Себастиен Льокорню се опитва да изведе страната от продължаващата политическа безизходица, като обяви, че отлага прилагането на пенсионната реформа до президентските избори през 2027 г.. Решението цели да успокои социалното напрежение и да предотврати нови улични протести, но идва в момент, когато икономическите показатели на Франция са под сериозен натиск, а публичният ѝ дълг достига рекордни стойности.
Отстъпление под натиск
Реформата, която предвижда повишаване на пенсионната възраст от 62 на 64 години, беше наложена през 2023 г. чрез специална конституционна процедура без одобрението на парламента – акт, който предизвика масови протести и разклати общественото доверие в президента Еманюел Макрон. Сега премиерът призна, че прилагането ѝ ще бъде временно спряно, като мярката ще струва 400 милиона евро през 2026 г. и 1,8 милиарда през 2027 г.
Политическата цена на това решение е висока: Льокорню ще се изправи пред два вота на недоверие – от крайнолявата „Непокорна Франция“ и крайнодесния „Национален сбор“. Макар и без мнозинство, те могат да разклатят крехкото равновесие, ако социалистите се присъединят. Въпреки това Борис Вало, лидерът на социалистите, заяви, че партията му няма да подкрепи вот на недоверие, определяйки замразяването като „първа стъпка към окончателната отмяна на реформата“, съобщи Асошиейтед прес.
Фискална дисциплина и икономически риск
Въпреки политическите бури, правителството на Льокорню утвърди проектобюджета за 2026 г., който предвижда дефицит от 4,7% от БВП – под границата от 5%, но далеч над фискалния таван на ЕС. „Не можем да поставим страната си в трайна зависимост от чужди кредитори“, заяви премиерът, подчертавайки, че няма да допусне публичните финанси да излязат от контрол. Френският дълг вече е над 3,3 трилиона евро, или 114% от БВП, което превръща страната във втората най-задлъжняла икономика в еврозоната след Италия.
В опит да укрепи фискалната позиция, Льокорню обяви, че ще предложи извънредна вноска за най-богатите французи, както и бюджетни съкращения за 30 милиарда евро. Независимият финансов надзорен орган на Франция обаче предупреди, че планираните икономии може да се окажат „пожелателни“, тъй като голяма част от тях зависят от приемането на бюджета в един все по-разединен парламент, посочва АФП.
Политическа нестабилност и крехък баланс
След разпускането на Националното събрание през юни 2024 г. Франция живее в състояние на постоянна политическа несигурност. Парламентът е разделен на три лагера – левица, център и крайна десница – без стабилно мнозинство, което парализира управлението. Отлагането на пенсионната реформа може да даде на правителството глътка въздух, но застрашава да изтрие едно от основните постижения на Макрон, оставяйки президента без значими вътрешнополитически успехи.
Еманюел Макрон реагира остро на риска от нова правителствена криза, като предупреди, че ще разпусне парламента, ако кабинетът бъде свален чрез вот на недоверие. По този начин той постави на карта не само съдбата на Льокорню – шестия му министър-председател за по-малко от две години – но и стабилността на втория си мандат. Според Ройтерс отстъплението по реформата е признание, че единствената възможност за запазване на управлението е компромисът.
Франция пред избор между икономика и доверие
В краткосрочен план решението на Льокорню вероятно ще успокои социалното напрежение и ще предотврати нови протести, но рискува да подкопае доверието на инвеститорите и кредитните агенции, които вече предупреждават за слаб фискален контрол. Международните пазари наблюдават внимателно дали Париж ще успее да намали дефицита си под 5% и да възстанови доверието на ЕС.
Политическите наблюдатели във Франция определят настоящия момент като „последен шанс“ за стабилизиране на управлението. Както отбелязва Франс прес, Льокорню „печели време, но не и подкрепа“. Франция остава разкъсана между нуждата от икономическа дисциплина и страха от социални сътресения – баланс, който може да определи бъдещето на Петата република до 2027 година.
Отлагането на пенсионната реформа изглежда като тактически ход, но подчертава колко дълбока е кризата на доверието във френската политика. Макрон и Льокорню може и да печелят време, но без нова визия за фискална стабилност и социален мир Франция рискува да влезе в 2027 г. по-разделена, отколкото когато и да било след Втората световна война.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
