Естонският външен министър Маргус Цахкна заяви, че републиката ще затвори всички контролно-пропускателни пунктове на руската граница от 1 декември, става ясно от нейна публикация в социалната мрежа Х.
Мярката е безсрочна и обхваща едновременно пътническия и товарния трафик и слага точка на последната останала пешеходна зона между ЕС и Русия.
С това решение страната на практика затваря един от последните активни сухопътни коридори между Европейския съюз и Русия в северната част на континента.
Поводът: Осуетен саботаж край Талин
Решението беше обявено часове след операция на естонските служби за сигурност. В нощта срещу 14 ноември властите предотвратиха опит за палеж и взрив в производствената база на Threod Systems – ключов естонски производител на безпилотни летателни апарати за отбраната.
По случая са задържани осем души с латвийско гражданство, за които прокуратурата в Талин твърди, че са действали по директни указания на руското военно разузнаване (ГРУ). Естонското правителство определи инцидента като директна хибридна атака и мотивира затварянето на границата с нуждата да се пресече проникването на диверсанти, както и да се спрат схемите за заобикаляне на европейските санкции.
Кой ще бъде най-силно засегнат от блокадата?
Граничният пункт в Нарва беше уникален с това, че оставаше единственото място в региона, където границата между ЕС и Русия можеше да се премине пеша по мост.
От него ежедневно се възползваха хиляди хора с двойно гражданство, роднини от двете страни на река Нарова, студенти и туристи.
От 1 декември тази връзка изчезва, принуждавайки хората да търсят скъпи полети през трети държави - като Турция или Сърбия, или да пътуват с автобуси по много по-дълги маршрути.
Пунктовете Лухамаа и Койдула в югоизточната част на Естония досега поемаха основния тежкотоварен трафик.
Спирането на тировете означава директни загуби за транспортните фирми, които трябва спешно да пренареждат маршрутите и графиците си в най-натоварения период от годината преди коледните празници.
Трафикът в Европа се променя
През естонската граница преминава значителен поток от камиони, превозващи товари от Казахстан, Узбекистан, Киргизстан и Китай - най-вече електроника, авточасти, текстил и потребителски стоки. Затварянето ѝ няма да спре тези доставки, но ще предизвика сериозно задръстване по съседните трасета.
След като Финландия затвори своята граница още по-рано, а сега и Естония хлопва вратите, целият сухопътен поток между Северна Европа, Русия и Азия се прехвърля към латвийските пунктове и към литовската граница с Беларус.
Пропускателният капацитет обаче е ограничен и се очаква опашките от камиони, които и досега достигаха десетки километри, да се удвоят. Това ще забави доставките на стоки към Скандинавия и Балтийския регион с между една и две седмици.
По-дългите обиколни маршрути и многодневният престой на шофьорите по границите неизбежно ще вдигнат цените на навлата.
В крайна сметка тези допълнителни разходи ще се отразят в крайната цена на вносните стоки за европейските потребители.
В по-широк план действието на Естония затвърждава тенденцията към пълно физическо изолиране на Русия от северния фланг на Европейския съюз, превръщайки Прибалтика в силно укрепена буферна зона.
