Параолимпийците могат да са пример за здравите, не само за болните, смята треньорът
Добрините, които правим, никога не са достатъчни, казва проф. Стефан Стойков
Всяка победа обикновено е последица от редица поражения. Мисълта е на испанския драматург Александър Касон, но не е известно вдъхновението, довело го до това заключение. За да се убедим в думите на испанеца, неминуемо трябва да се поровим зад кулисите на успеха, като забравим поне за миг бляскавата му страна. Откъде черпят сили ощетените от съдбата? И наистина ли успехът започва винаги с думата решителност? "Стандарт" ще търси отговорите на тези въпроси в рубриката си "Воля", в която ще ви представи параолимпийците, които намират сили да прославят България по света. Днес ще ви разкажем историята на професор Стефан Стойков, който освен че е ръководител на катедра "Лека атлетика" в НСА тренира някои от изявените параолимпийци.
Ключовите думи в живота на проф. Стефан Стойков са "успех", "шампион", "рекорд" и "отличие". Хронологично погледнато, вървят в обратен ред. Лъчезарният днес професор е първият златен медалист на гимназията с математически профил в Стрелча, като завършва със същия резултат години по-късно НСА. "Дипломата ми е в сборниците на академията като първото пълно отличие", уточнява той. Седем пъти е държавен шампион по хвърляне на копие и два пъти балкански. Финалист е на Олимпиадата в Москва през 1980 г. Държи 4 държавни рекорда в дисциплината. "Последният със стария модел копие е мой - 86,24 м. С новия направих първите рекорди в зряла възраст. Най-добрият ми резултат беше през 1986 г., тогава защитих дисертация", намества пъзела на живота си професорът.
Всичко започва в пазарджишкото село Цар Асен в двора на родната къща и със самоделни копия.
В началото хвърлях много далеч малка топка
12-годишен бях, когато започнах да си правя дървени копия. Цял разсадник бях изсякъл, а дворът бях превърнал в спортна площадка. Сам си правех състезания", спомня си той. Амбициите на родителите му били да става лекар. От тях ги отказал обаче учителят по физкултура в Стрелча, който дал копие в ръцете на Стефан. "Започнах тренировки и станах шампион за юноши без треньор. В 11 клас хвърлях копието на 64 м. Тогава баща ми се убеди, че трябва да продължа не в Медицинска, а в Спортна академия", добавя някогашният състезател.
Днес Стефан Стойков е ръководител катедра "Лека атлетика" в НСА. Последните му успехи като треньор са медалите на състезателите му от Световните игри в Сочи преди две седмици. Тогава параолимпиецът Дечко Овчаров спечели златен медал в тласкането на гюле и бронзови отличия на копие и диск, а Иванка Колева грабна среброто на гюле. Успехи очакваме и от започващото днес в Катар Световно първенство по лека атлетика за хора с увреждания, но да не забравяме, че състезанията понякога носят и изненади. "На това Световно смятам, че ще имаме успех. Не искам обаче да предизвиквам съдбата и се притеснявам, че
дяволът може да е под масата и да подслушва
В Катар е много здрава конкуренцията. Ако състезателите ми повторят успеха от предишното Световно първенство, ще съм доволен", каза ми, преди да отпътува професорът.
Стефан Стойков тренира параолимпийци от 6 г. Първият му състезател е копиехвъргачът Илиян Петров, който през 2012 г. в Холандия става трети в хвърлянето на копие, а година по-късно печели бронз на Световни игри в ОАЕ. За параолмпийската кауза го печели ловецът на таланти с увреждания Илия Лалов. "Той е в основата. Убеждава ме няколко месеца. Първоначално изпитвах съжаление към хората с увреждания. Днес не е така. В кратце, Лалов ме вербува, а аз се запалих", спомня си той.
6 г. по-късно професор Стойков признава, че не изпитва съжаление към спортистите с увреждания. Напротив - третира ги като равни. Освен с Иванка Колева и Дечко Овчаров, работи и с Камен Минков. Никой от тях не му спестява комплименти.
Много точен, добър човек и голям тренер!
споделя Иванка. "Изключителен е. Великодушен. Научил съм много от него", добавя Камен. "Успял човек в спорта и в работата, която върши като шеф катедра в НСА", казва на свой ред Дечко.
Професорът признава, че работата с параолимпийците му е хоби, което му носи неповторимо удоволствие. "Не мислете, че е лесно. Трудно се работи, но те имат мотивация и дух. Това ме разтоварва и ми носи ми удовлетворение в чисто човешки план", казва разпалено треньорът. "Но те са ме научили да приемаш трудността. Да виждаш, че си много облагодетелстван от природата, дори да имаш един пръст повече от него. Параолимпийците могат да бъдат пример и за здравите, не само за болните. Има много здрави хора, които са духовни инвалиди. Смазани от немотията, обществото, глада, ситуацията. Хора бездарни, родени с малшанс. Това са потиснати хора. Като видят, че един сакат човек се бори и постига неща, той не може да не си каже: "Аз ли пък не мога". Параолимпизмът може да стимулира цялото общество като цяло", продължава с още по-голям плам той. По думите му, някои здрави спортисти могат да си вземат поука от колегите им, които въпреки уврежданията вървят смело световните стандарти. "Те имат всичко. Главите са им по-читави и ръцете са им цели, а ние по-бързо напредваме към Европа и към света. Никога не съм се бил по гърдите, защото знам колко е трудно при здравите спортисти", казва професорът.
През март догодина професорът ще навърти 65 лазарника, но твърди, че акълът му е като на 20-годишен.
Имам син на 37 и дъщеря на 2 години и 9 месеца
Навит съм за още едно дете, ако е решил Господ, ама знам ли какво ни е подготвил", продължава отново с усмивка разказа си лъчезарният професор. "На копието и втората ми жена никога не съм изневерявал", споделя ми той, като добавя, че въпреки чепатия си характер се стреми да прави само добро. Убеден е, че съзнателно зло не трябва да се прави дори на враговете. "Броят на добрините, които прави човек, никога не е достатъчен в един живот. Това е мой девиз. Аз съм си го измислил и така се старая да живея", казва ми той. А аз ще ви кажа, че за разговор с професор Стойков един ден със сигурност не е достатъчен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
