"Левски" е велик отбор заради привържениците си, след това идват титлите, купите, головете. За 100 години "синя" България не предаде нито веднъж любимия тим. Нито го изостави. Няма кътче на страната ни, в което да не е пълно със запалени левскари. Няма част от обществото, която да не се вълнува от футболистите или великите спортисти на "Левски". "Стандарт" потърси някои от най-известните привърженици на отбора, които говориха със сърцето си за вековния юбилей.
Славен отбор
Михаил Миков, председател на 42-ото народно събрание
Уважаемо ръководство, уважаеми футболисти, треньори и привърженици на "Левски".
С радост отправям сърдечни поздрави по повод забележителния 100-годишен юбилей.
Дълга и славна е историята на любимия на поколения българи "Левски". През тези десетилетия клубът изгради и възпита много от най-големите футболисти на България, които спечелиха не само у нас, но и на световните терени обичта на почитателите на най-популярния спорт. Техните легендарни имена са пример за подражание на днешните млади спортисти, устремили се към върховете на футболната слава.
Искрено пожелавам на ветераните, на спортистите и треньорите, на ръководството и техническия екип, както и на верните привърженици на клуба здраве и много нови постижения. Честито и на добър час!
Носители на най-чистата кауза
Д-р Петър Стоянович, министър на културата
Славната 100-годишнина на "Левски", която ще честваме след броени дни, не може да ме остави равнодушен. Още повече отлично помня и моя дядо Петър, който е сред основателите на "Левски", първи център-нападател на отбора и дългогодишен председател на клуба. Помня, разбира се, и Боркиша, този прочут ляв полузащитник, именно той дава идея клубът да се казва "Левски", помня и мнозина от останалите. В детските си години аз и моите приятели боготворяхме Гунди, с основание обявен за най-великия български футболист на миналото столетие. За съжаление бях съвсем малък, когато той си е отишъл. И тъй като съм наследник на една славна традиция, която сме призвани да пренесем в XXI век, надявам се да осъзнаем, че именно културата и спортът са двете области в нашия живот, върху които може да стъпи и укрепне единството на българската нация! Тъжното е, че като морал народът ни все повече се отдалечава от високите добродетели и духовни ценности и традиции на миналото. Нека поне днес всички да си дадем сметка, че през 1914 година е създаден клубът с името на най-великия, най-чистия българин. Наше задължение и кауза е да направим така, че с нови средства да предадем заветите на старите левскари на младите. Благодаря и на всички, които са се заели с нелеката задача да възстановят името и достойнството на всички онези, които са създали този велик клуб.
"Левски" е институция! Да прощават онези, на които ще прозвучи патетично, но този клуб е един от знаковите символи на България. Всички левскари, както е известно, държим много и на българщината, патриотизмът е в кръвта ни, обичаме до болка родната си история - с всичките ни славни и бляскави победи, но и с редица болезнени загуби и поражения. И именно това ни прави силни и корави, устояваме мъжки на всички бури и предизвикателства на съдбата. Да живее "Левски", честит юбилей!
Защитете славното минало
Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ
Пожелавам на "Левски" да върне старата слава на тима, за да защитят славното минало. Не съм ходил по мачове скоро.
Ял съм бой и от милицията, и от съперника
Росен Петров, зам.-председател на "България без цензура"
Пожелавам всичко най-хубаво на моя любим клуб. Да се възвърне старата слава на "Левски" каквато е била още по времето на моя спортен идол - Георги Аспарухов. Аз съм потомствен левскар, баща ми е шампион от "Левски" по бокс. И все още може да ме бие, въпреки че е на 67 години. От малък съм закърмен да ходя на мачовете на "Левски". Въпреки че съм възпитаник на школата в Симеоново, съм ял бой от народната милиция веднъж на един мач на "Левски", ял съм бой и от агитките на нашия основен противник ЦСКА. Въпреки че ако няма ЦСКА, няма и "Левски" и обратното. Но вярвам, че ще пеем отново песента "Левски шампион"!
Аз съм от тежките фенове
Евгений Бакърджиев, бивш вицепремиер
Освен любим клуб "Левски" е и религия за няколко милиона българи. Най-обичаният, най-силно подкрепяният. Не само като футбол, а изобщо като спорт, затова всички сме луди по него. Аз съм абонат на стадиона с карта за всяка година. Не изпускам мач, от тежките фенове съм. Включих се и в клуб "100 на "Левски". Велик отбор като този има една цел - да е винаги първи. През последните няколко години нещата не вървят както искаме, но аз съм убеден, че след тази 100-годишнина пътят ни е само напред и нагоре. От мен любимият отбор лоша дума няма да чуе.
Няма да забравя мача във Верона
Камен Воденичаров, актьор
"Левски" винаги е бил символ на дух, свобода, борбеност и феърплей. За съжаление днес отборът няма нищо общо с корените си. Искрено се надявам, че има хора, които ще променят нещата, и през 2014 ще се върне истинският, левскарски дух. Запалих се покрай баща си, съучениците и децата, с които ритахме между малките Пет кьошета и околните улици. През годините съм имал много любимци. Павел Панов и неговото велико поколение. По-късно Божидар Искренов, Наско Сираков. Хора, които са били символ на сила и победа. За съжаление в последно време се срамувам и ме карат да спирам да ги гледам. Все пак последният ми най-паметен момент бе влизането в Шампионската лига - мачът с "Киево" във Верона. Нямах шанс да бъда там. По това време бяхме в Домениканската република и снимахме първия "Сървайвър". Отнякъде успяхме да хванем връзка и го гледахме по интернет. Бяхме в компанията на екипа от Аржентина и ги накарахме всичките да носят сини фланелки. Цяла нощ после скачахме от радост в басейна.
Стимул да тръгнем нагоре
Христо Мутафчиев, актьор
Нека юбилеят е един стимул за "Левски" да тръгне нагоре. Стимулът е най-важен в живота. Нека играчите бъдат мотивирани. Не говоря за финанси, а за дух - левскарски, български. Нашите момчета знаят какво означава това, а чужденците - бой по главата и да играят. Аз лично сам избрах да бъда от "Левски", никой от роднините и приятелите не ме е карал. Нормално, след като съм от Карлово. Всъщност, преди да бъда левскар аз съм фен на "Торпедо" (Карлово), тъй като играех там като ляв бек.
Занесли са ме на стадиона на 40 дни
Богдана Карадочева, певица
За пръв път съм занесена на стадиона, когато съм била на 40 дни. Баща ми Иван Карадочев е бил председател на "Левски". Всички в нашето семейство са левскари. Сигурна съм, че предстоят добри дни за отбора. Не ходя по мачове, но на юбилея ще отида, то без мен може ли? Сещам се за една любопитна случка, свързана с баща ми. Като шеф обещал на футболистите по 1000 лв. на гол и те почнали да вкарват един, два, три, та седем. Тогава той слязъл край терена и започнал да вика: "Стига!"
Гоних Гибона за автограф
Кирил Ефремов, актьор
Когато имам възможност, съм на стадиона. Не съм имал щастието да гледам Гунди, защото не съм бил роден. Сега обаче съм радостен, че съм свидетел на 100-годишнината на най-големия клуб. Това че сме долу, на земята, не значи нищо. Просто лошо съвпадение. Юбилеят съвпадна с най-слабия ни сезон, откакто се помня. Но това трябва да бъде за урок, за да може в края на краищата да си стъпим на крака. Време е и да дойде Месията в лицето на Георги Иванов. Трябва да имаме и търпение, но важното е да изберем правилната посока. Без нея нищо не може да стане. Аз съм се родил левскар. Цялото семейство сме такива - дядо ми, баща ми. Те по цял ден за "Левски" говореха. Тогава обаче имаше и футболисти, които пълнеха стадионите. Хубавите ми моменти със "сините" са много, повече са от лошите. Ходил съм да гоня за автограф Гибона, не съм вярвал, че сега ще бъдем приятели. Сещам се за отделни дербита с ЦСКА. Не мога да подмина "кървавия гол" на Гонзо, уникалната атмосфера при обрата от 0:1 до 2:1 срещу "Удинезе". Целият път от Лига Европа до Шампионската лига. Хубаво играехме. Така че нека да оставим лошото настрана, до 24 май. След това идва нова ера.
Ние сме бунтарите на обществото
Васко Кръпката, музикант
"Левски" е история, създадена от светли личности. "Левски" винаги е бил отборът на бунтарски настроената част от обществото. "Левски" винаги е бил отборът на порива към свободата. През годините е имало много хубави, но и тъжни моменти. Причината за лошото напоследък е ясна - твърде много чалга в любимия отбор. Мен левскар ме направи махалата. Иначе баща ми е локомотивец, водеше ме редовно със себе си на стадиона. Но отраснах в левскарска махала и започнах да гледам "сините". Левскар ме направиха Гунди и Котков, които имах щастието да гледам на живо.
Народният театър бяхме "сини"
Георги Мамалев, актьор
Аз съм си левскарче още от дете. В махалата в родното ми село Мамарчево всички момчета бяха от "Левски". Само веднъж трябваше да напусна любимия си отбор, защото се скъса нашата топка, а момчето, което имаше, бе от "Спартак" (Пловдив), много силен отбор за времето си. Скъсахме неговата топка и отново се върнахме в "Левски". Това е времето на Гунди, Вуцов, Соколов, Сашо Костов, на Георги Георгиев-Дълга Мара. Когато "Лъсков" - Ямбол беше в "А" група, за първи път гледах "Левски" с Гунди на живо. Даже помня резултата - 1:0 за "сините".
Когато дойдох в София, вече редовно бях на стадиона. Повечето млади актьори в Народния театър тогава бяхме левскари и направихме връзка с отбора. Покрай това станахме приятели с Наско Сираков, Божидар Искренов, Ники Илиев, Боби Михайлов. Те редовно идваха на театър.
Вярно, че сега моментът е много труден. Вярвам, че отборът ще го преодолее. Аз разбира се си оставам левскар.
Да си върнем духа отпреди 1990 г.
Юлиян Константинов, оперен певец
"Левски" е нещо, с което съм израснал. Майка ми и баща ми бяха волейболисти при "сините" за това и аз съм роден толкова близо до "Герена". Най-яркият ми спомен или по-скоро символ като дреха бяха лъскавите гащета на татко ми, с които играеше. По-късно, когато започнах да тренирам, се разочаровах, защото ми дадоха по-различни. Първият ми спомен от "сините" бе, когато бях на 4 г. Бях на футболен мач с участието на Гунди. На стадиона имаше над 50 000. Когато отборите излязоха и се наредиха, всички крещяха: "Гунди, Гунди - вижте Гунди". В този мач всичко бе наред до края на първото полувреме. Тогава "Левски" вкара, а целият стадион изригна. Аз се уплаших и също започнах да викам. Иначе най-силният спомен бе, когато бихме "Аякс" през 1976 г. с дузпи. Имам двама любимци - Павел Панов и Наско Сираков. Тя бяха страхотни нападатели. Също така и Кирил Миланов-Байко. Помня, че бихме финландския "Рейпас" 12:2, а той вкара 6 гола. Рекорд! Пожелавам на младите "сини" спортисти да обичат клуба си. Искам ми се да се върне духът отпреди 1990 г.
Татко ме караше с мотор
Веселин Маринов, певец
"Левски" е отборът на нашето семейство. Майка ми и баща ми са големи левскари. Юбилеят е нещо много достойно за клуба. За съжаление обаче той идва във време на спадове. Баща ми беше много голям фен. Тъй като аз съм от Търновско, като много малък не ходех често на мачове. Но когато отборът идваше близо до нашия регион, аз не изпусках мач. Гледах Гунди и Котков. Беше невероятно изживяване. Баща ми тогава ме караше на мачовете с мотор "Балкан". После вече си купихме "Варбург" и ходихме с него по-често. По онова време мачът беше истински празник. Хората излизаха още от обяд. Играехме табла с шапки от вестници преди мачовете. Бяха спокойни времена. С това съм закърмен. После се преместих в София и не изпусках мач. Може би най-силният мач бе успехът срещу "Аякс". Помня и победата със 7:2 над ЦСКА. Сираков в силните си години караше всички левскари да ходят постоянно усмихнати. В момента всички на "Герена" се стараят, дават всичко от себе си, но явно нещо не се получава. Надявам се скоро всичко да се оправи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
