Обирджиите жилят най-често до Копакабана
Привлечен от атмосферата на Световното първенство, американецът Джак Смит отпътува към Бразилия. На летището в Рио тегли пари от банкомат. Вероятно картата му е била някак си клонирана, но той го разбира след няколко дни. Оказва се, че е натрупал 12 000 долара задължения към банката. Финансовата институция ще покрие загубата, но не там е проблемът. "Вероятно от 60 срещнати хора тук 20 са ужилени по същия начин", казва Смит от Кноксвил, Тенеси, "Разбира се повечето са за по-дребни суми, но един ми се оплака, че е олекнал с 6000 долара. Уплашен съм. Повече няма да използвам банкомат в Бразилия!.
Случката вече е отминала и Смит го обръща на майтап: "Може би това е някакъв вид бразилски данък за добре дошъл".
Престъпността в Рио де Жанейро скочи рязко в месеците преди Мондиала, като обирите в района на Копакабана нараснаха с близо 60 процента. Официална статистика от правителството за самия шампионат едва ли ще излезе скоро. Посолството на САЩ обаче вече предупреди американците, че обирджиите дебнат най-вече в градския транспорт, пред банките и до банкоматите.
Сред 50-те най-опасни градове на света попадат цели 15 бразилски. Класацията е на авторитетна мексиканска организация. Губернаторът на Рио - Луис Фернандо ПеСао, определя битката с престъпността в града като "истинска война". "При такива големи събития всеки идва подготвен. Престъпниците също", добавя Дженифър Макгауън, говорител на компанията за кредитни карти "Виза" в Сао Пауло.
Световното първенство предлага затаяващи дъха битки на терените, но феновете плащат огромна цена, пътувайки из държава, чийто размери са по-големи от тези на континенталната част на САЩ. Лесно се намират интересни истории от хора, които губят вещи, стават жертви на обири или са заслепени от своето желание да изкарат страхотен купон. Прииждащите фенове са толкова много, че дори местните крадци "не могат да им смогнат". Изгорелите с документи чилийци само през първата седмица на шампионата са 81. Или 10 пъти повече от нормалната бройка, които искат издаване на спешни документи в посолството по принцип. Чилиецът Кристиан Алварес олеква с 1700 долара след грабеж с пистолет пред хотела. Бандата го набелязва, докато тегли пари от близкия банкомат. Парите му трябват, тъй като търси билети за мачовете пред стадиона, което е абсолютно незаконно в Бразилия. "Беше невероятен шок", признава Алварес. "Консулството не може да ми върне парите, но поне осигури контакт със семейството ми в родината".
Друг чилиец - Фабиан Моралес, губи паспорта си, докато празнува успеха на националите с 2:0 над Испания на "Маракана". "Между еуфорията и безсънната нощ загубих представа какво точно се случи", признава Ди Моралес. Непрекъснатите проблеми не дават почивен ден на консулствата, които издават документи вместо изгубени паспорти, описват щети и какво ли още не. Йоланда Пара координира в посолството на САЩ в столицата Бразилия всички дейности, свързани с футболното първенство. Тя е категорична, че загубен документ може да бъде заменен за 24 часа. Но бърза да направи уточнението. "Е, не трябва да очаквате такава бързина, ако сте изгубили паспорта си някъде в река Амазонка. Няма да е честно спрямо нас".
Посолството на САЩ оценява на 80-90 хиляди броя на американците, които ще посетят Бразилия заради световните финали. Бройката е около десетократно по-голяма от обичайната за този период на годината. "Определено има скок на загубените паспорти, но съпоставайки ги с общия брой на посетителите, процентът не е кой знае какъв", казва Пара. И успокоява, че консулството работи всеки един ден от началото на шампионата. "Чакат ни още две седмици", добавя с въздишка дамата.
Карлос Едуардо Лопес живее на границата между САЩ и Мексико. Пристига в мексиканското консулство, уплашен е, че кредитната му карта е била клонирана. "Дано да няма нищо", успокоява се той, "Хората губят паспорти, визи. Има страшно много обири".
Мексико и Аржентина са отворили мобилни консулски служби по градовете, в които играят техните отбори. По около 80 000 сънародници на Меси атакуват всяка една от срещите на любимците си. Габриел Ерера, който оглавява един от отделите в посолството, се ядосва, че преминаващите покрай боядисания в синьо и бяло ван привърженици имат почти един и същи въпрос: продавате ли билети за срещата. "Разбира се, ние нямаме такива", клати глава Ерера.
Германецът Тобиас Мюлер е предупреден за капаните, още преди да пристигне в Рио. Той избягва банкоматите, а и следи редовно състоянието на кредитната си карта. "Някой ми каза, че опасностите са същите, които дебнат и в Германия. Аз обаче внимавам два пъти повече", застрахова се Тобиас.
Първенство на секстерена
Легионите чуждестранни фенове в Бразилия са посрещани от армия местни проститутки. Древният занаят е легален в страната, стига и единият, и другият да са навършили 18 години. Бразилия не пуска на територията си хора, осъдени за педофилия. Полицията в Рио разби и един от големите картели отвъд Атлантика, който осигурява малолетни жрици.
Всяка вечер след традиционния фен фест в Рио настъпва огромен пазар на плът. Запалянковците надигат кенчета бира, хапват сандвичи, пушат трева и си бърборят с труженички в различни възрасти, килограми и полове. И всичко това пред бдителното око на полицията, която се опитва да гарантира, че всеки от участниците е навършил 18. В този пазар на плът се опитваме да разберем коя нация е най-популярна сред проститутките? Толкова ли са добри в спалнята, колкото сънародниците им на терена? Кой бележи най-много? Затова взимаме няколко кенчета бира и се смесваме с тълпата. Отначало ни мислят за луди. Транссексуална жрица ни привиква и започва да се рекламира: "Може да намерите снимките ми навсякъде. Имам участия в 22 порнофилма. Само потърсете името ми в нета. Казвам се Фабиане Спеарс", казва тя и отговаря на въпроса ни: "Най-често бележат французите. Те са културни хора, също като англичаните".
Стоящите наблизо проститутки чуват темата на разговор и с охота се съгласяват да позират, стига да не ги снимаме в лице. "Правя го, защото съм майка", обяснява 26-годишна жена. "Работя в магазин през деня, а тук идвам нощем само при големи събития като карнавалите. Просто печеля допълнително за моите деца". Дамата вади телефон и показва снимка на синовете си. "Тези грингос плащат по 300 долара за сеанс. Аз не изкарвам толкова в магазина за седмица". Иначе събеседничката хвали италианците като най-постоянни клиенти. "Американците като че ли все се притесняват за размера, това ги вълнува. Но говоря генерално. Важна е не националността, а личността. На място преценяваш дали си заслужава да тръгнеш с мъжа отсреща".
Друга труженичка също не иска да бъде снимана в лице, тъй като има ревнив приятел. "Харесвам немците. Също и швейцарците", обяснява тя. И не дава висока оценка на латиносите. "Южноамериканците прескачат от една колежка на друга. Когато обслужиш добре германец, той обикновено се връща".
Резултатът е ясен. Европейците може да се поизлагат на игрището, но техните фенове се справят повече от добре.
(По материали на чуждия печат)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
