След като бутафорията, наречена протести, се провали, трябваше да се измисли нещо друго. Какво? Ами да окупираме университетите. Добре, но терминът окупация означава насилствен акт, завземане на вражеска територия на страната, с която де факто или де юре си в състояние на война. Моят въпрос е - откога Алма матер е вражеска територия за студентите от Алма матер? Втори въпрос - откога студентите от Алма матер са във война с Алма матер? Откога веригите са символ на свободата? Няма отговор на тези въпроси. Окупацията на Алма матер има толкова общо с любовта към демокрацията, колкото окупацията на Синодалната палата от разколниците преди две десетилетия имаше нещо общо с любовта към Бога. Ако говорим за вражеска територия, която трябва да бъде окупирана, да, това бе движението "Окупирай Уолстрийт". Уолстрийт наистина е символ на злото, символ на финансовия капитал, който причинява чудовищни злини на целия свят, газейки цели народи, отделни съдби и човешки права. Но нито един от нашите окупатори не разбира това. И никой от техните ментори няма да бъде Ноам Чомски.
Един от най-масовите лозунги на студентите сега е борба с прословутото задкулисие. Но нека погледнем кой е в Съвета на настоятелите на СУ. Там са имената на Иво Прокопиев, Светослав Божилов, Вальо Златев, Левон Хампарцумян. Това са учредителите на "Глобална България". В НБУ картината е същата. Да, "Глобална България" се преобразува в "Типинг пойнт", но какво от това? Това е задкулисието, което произвежда непрекъснато генномодифицирани политически хомункулуси. Както беше създаден ГЕРБ, така сега ще ни произведат нещо от този род. Защо никой не окупира банките, офисите, редакциите на това задкулисие? Излиза, че задкулисието се бори със себе си. Протестите, започнали на 14 юни, бяха подменени още на четвъртия ден. Българските граждани бяха разделени на качествени и некачествени, на хора и нехора, на свръхчовеци и подчовеци. А битката срещу олигархията отново бе превърната във война на десни срещу леви.
Но върхът на безсилието и нарцисизма на вдъхновителите на студентския протест бе черният списък с враговете на народа. За мене е парадоксално мълчанието на всички ментори на студентите по този въпрос. Но това е тяхното морално самоубийство и гражданска смърт. Защото черният списък е символ на катастрофиралата "морална революция". Да се обявява черен списък е чиста проба фашизъм и тоталитаризъм, достоен за Берия, Гьобелс или Пиночет. Аз не се притеснявам, все съм била в черните списъци - и преди 1989 г., и след това. За мен е чест да ме водят винаги в такива черни списъци. Но това е изключително тревожно за състоянието на обществото. Защото се оказва че тоталитарният рефлекс е безсмъртен. Тези хора, които сега правят черни списъци, още преди да са дошли на власт, вече сънуват как натикват народа по стадионите и взривяват мавзолея за пореден път. Аз се обръщам към правозащитните организации в България - да правиш черни списъци е покана за политически терор и гражданско убийство на хора с доказана и публично изявена гражданска позиция, а не нещо тайно и конспиративно. И ако ще говорим за права на човека, да бъдат любезни да се самосезират по въпроса.
Днес (вчера - б. р.) един ментор на окупацията заяви: "Окупацията се изчерпа като форма на протест, трябва да се търси нещо ново". Какво? Всички събития у нас през тези 150 дни се намират в матрицата на цветните революции. Един и същ сценарий се повтаря от 2000 г. насам - Сърбия, Украйна, Грузия, Киргизстан. За това става въпрос.
(Записа Константин Събчев)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
