Бившият вицепрезидент Тодор Кавалджиев бе едно изключение в хаотичната и понякога направо бакалска кадрова политика на "десните". Той е истински страдалец за разлика от ония приспособенци, горд човек - и как тогава да вирее в това блато.
Има една много забавна реклама за "Сникърс", сигурно сте я забелязали.
Сценката се развива в съблекалнята на някакви спортисти. Свидетели сме на обичайната суетня след поредния мач - и изведнъж някаква претенциозна дама, която ми изглежда като Джаки Колинс, неизвестно как попаднала там, се развиква:
- Ей, загубеняци, кой ми сви дезодоранта?
- Ама ти ползваш дезодорант ли? - обажда се един от мъжкарите.
- Да, за разлика от теб! - сопва се Джаки.
- Много смешно - казва онзи кротко.
- Млъквай! - замерва го с пешкир Джаки.
- Ник, изяж си сникерса - приближава се друг спортист.
- Защо? - крясва пак Джаки.
- Защото ставаш примадона, когато си гладен - казва онзи и й подава едно десертче.
Джаки отхапва от сникерса и тутакси се преобразява в Ник - един великолепен мъжки екземпляр.
- По-добре ли си? - пита за всеки случай онзи, макар да знае отговора.
- По-добре! - въздъхва бившата Джаки и изглежда така, сякаш е стъпила на Луната.
Следват посланията: "Не си ти, когато си гладен! Не спирай, когато си гладен!"
Ох, преди да продължим нататък, да хапнем по един сникерс.
...
От тази реклама, след известно обръщение в телевизионния ефир, отпадна една дума - "смръдльо". Оригиналната реплика на Джаки гласеше: "Млъквай, смръдльо!". Вероятно обаче някой е сметнал, че не бива да свързват дезодоранта или сникерса с някакъв несретник, който смърди. Тъй.
...
Сега да ви кажа защо тази реклама ми хвана окото - и как тя придобива нови измерения, ако я свържем с политиката.
Разбира се, ако въпросната сценка се развиваше в някоя политическа съблекалня, никога нямаше да цензурират думата "смръдльо" - най-малкото защото тя е съвсем невинна в сравнение с онова, което си говорят политиците.
Другото е съвсем същото: всеки новопръкнал се политик е нервен и капризен като Джаки, докато не си получи десертчето - дотогава ония с десертчетата му се виждат крадливи смръдльовци, той ги ненавижда, макар че се надява час по-скоро да заприлича на тях; бесен е, че те са се налапали, а той още се тътрузи гладен след тях; докато е от другия отбор - този на ненаялите се - те му изглеждат "загубеняци", той не може да ги понася; достатъчно е обаче някой да го включи в играта - и всичко се променя; новакът разцъфва, той вече се чувства пълноправен член на обществото на избраните и пр.
Посланията от рекламата сякаш са взети назаем от Тайната книга на политиката: "Не си ти, когато си гладен! Не спирай, когато си гладен!"
Точно така е. Ние тъй и не разбираме какви количества сникерс излапва новопокръстеният, но пък добре забелязваме момента, когато той е готов за Играта. Той вече е друг - не е старият партиен цървул, клел се, примерно, в мумията на Ленин; за десните политици така и не стана ясно в какво всъщност се бяха клели - мама ви стара, и тази тайна отнесохте със себе си в небитието.
В един момент Цървулът неусетно се превръща в лъскав Трандафор. Всички знаем онзи прочут лаф: "Момчето излезе от Бронкс, обаче Бронкс не излезе от момчето". Знаем го, обаче опаковката ни пречи да виждаме това. Най-правоверните партийни членове придобиват най-лъскавата опаковка и вече дори не я крият, напротив - хвалят се с нея; простолюдието продължава да гази из българската кал, която става все по-лепкава - а онези сякаш са се родили в пелени от "Прада". Онзи ден направо насилих Владо Карамазов да каже от кой моделиер му е сакото; политиците - бивши цървули - обаче нямат тия угризения, макар че за разлика от Карамазов никой не знае как всъщност заработват цената си. Без никакво притеснение те могат публично, в кулоарите на парламента, да си мерят вратовръзките - биха си мерили и друго, ако то беше по-впечатляващо.
Най-наперените Трандафори са точно от левия коридор на парламента - и това също е част от Великата Българска Аномалия; ония от десния коридор също изтарашиха каквото можаха, но не бяха достатъчно сръчни, а пък и нали им бяха казали, че ще управляват вечно, та си останаха във втория ешелон. Дългогодишни партийни лидери (от "новите" леви) вече спокойно си носят прозвищата на свръхбогаташи - и това изобщо не ги смущава; напоследък дори и леко се гордеят с това - само не ми е ясно как понасят гледката на пъплещите към Бузлуджа червени бабички, вероятно тихомълком са си имплантирали пластмасови сърца. Продев беше голяммайстор на перото, но също и на някои мистификации: всички примираха от метафората му за "червените бабички и червените мобифони" - обаче ония си бяха присвоили цяла България, и то завинаги, та жалките мобифони ни отвеждаха към друга, не съвсем правдоподобна представа.
Няма друг народ, който толкова идиотски спокойно да приема превращението на един нищо и никакъв Цървул в Трандафор - ръчна изработка. Никога досега сляпото преклонение пред богатото партийно Нищожество не е придобивало такива мащаби.
Изяж си порциона и отвори уста за следващия, това е правилото. Не си ти, когато си гладен! Не спирай, когато си гладен!
Много е важно новопокръстеният екземпляр бързо да разбере, че не е истински политик, ако е гладен; че няма никаква стойност, ако не е ояден; не си ти - ако си такъв балама. И не бива да спираш да лапаш - за нищо на света, спреш ли - ставаш подозрителен и ще бъдеш незабавно отстранен.
Специално трябва да се изследва храносмилането на екс - Цървулите, настоящи Трандафори. Но за това друг път.
Разбира се, в политическата/парламентарната паплач има всякакви индивиди, има и доста буболечки. Няма да забравя потресението си, когато научих, че една абсолютна парламентарна нула е придобила почти целия площад на един славен град само защото е примлясквала в синхрон със Симеон. Смайващото беше, че той трябваше да преживее (и още ги преживява) вълнуващи съдебни перипетии, за да си върне някои имоти - обаче онази буболечка набързо си беше взела градския площад. И никой не подозираше за съществуването й, така е и досега.
В парламентарната навалица винаги, разбира се, е имало и немалко хорица, напълно неизвестни - тъй нареченият пълнеж, те са нещо като членове на Клуб за анонимни алкохолици, които не успяват да се доберат дори до едно десертче. Но също не остават с празни ръце: не е малка милостиня няколко години да вземаш депутатска заплата с едничкото условие да не си отваряш устата дори парламентът да започне да гори.
Има и честни хора, но кой е в състояние да изчисли техния процент? На някои от тях насила са пробудили честността - размахали са сникерчето под носа им и сетне са им казали: "Къш, не е за теб!" Е, как тогава да не станеш парламентарен будител или нещо от този род.
Много малко, само единици са хората като бившия вицепрезидент Тодор Кавалджиев - той е едно изключение в хаотичната и понякога направо бакалска кадрова политика на "десните"/"сините". Някои от лидерите им тогава дори не знаеха истинското му име, правеха си вечните сметки да вземат за съпътстваща фигура някакъв семпъл човек - понеже нали те са вече Трандафори, макар и с марката на завод "9 септември" - но скоро разбраха какви тъпанари са, всъщност, в сравнение с него. Кавалджиев е истински страдалец, за разлика от ония приспособенци, горд човек - и как тогава да вирее в това блато. Криво-ляво изкара мандата си - и сетне отиде да продава собствената си книга на площад "Славейков". Абсолютно достолепен човек, такива като него едва ли има повече от десетина души. Отдавна се кандърдисваме да ми гостува, но той боледува нещо, а аз искам да покажа как изглежда мърлявата ни политика през неговите очи. Хора като него никога няма да посегнат дори към едно десертче - дори само това, те няма и да разберат смисъла на рекламата, от която тръгна разказчето ми.
Ами, другите, те дали ще се сетят? Малко вероятно - а ако се сетят, то ще е, за да си кажат: "Този пък, какъв глупак е - ние земното кълбо искаме да си поделим, а той ни дрънка за някакви сникерчета!"
Глупак, не глупак - обаче тази историйка не бива да се приема като израз на някаква наивност. Трябва да сме по-любопитни. Ние просто не виждаме може би най-важното от същността на съвременната политика. Само чуваме несмислени арии, едни и същи, едни и същи - а би било далеч по-честно и вълнуващо, и без никакви притеснения, да ни разказват как поредната Джаки си получава лакомството. Да не се боят - простолюдието и това ще понесе. И мракът винаги ще ни чака.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
