Неделя,

Под игото на чиновниците

От: Администратор -
A
A
A

Ето, стигнахме и дотам някакви чиновници от Министерството на образованието да искат да сменят "турско робство" със "съвместно съжителство. Оставката на просветния министър не означава, че не трябва да се изчисти докрай възникналата дискусия как да назоваваме тези пет века от нашата история.

Противниците на употребата на термина "турско робство" твърдят, че робство е нямало, защото българския народ е имал "право на собственост, придвижване и търговия." Съвременни американски и други учени утвърждават, че съществуват различни категории на "робство". Има правна дефиниция, използвана в международни конвенции, но има и такива, които съществуват в общественото съзнание и те са различни при всеки от народите. Това, което свързва тези различни категории, е насилственото ликвидиране на държавността на тези народи, загубата на свободно словоизявление, прилагането на насилие с цел упражняване на контрол върху индивида, неговата експлоатация в икономически смисъл и натиск в различни форми да се откаже от религията си. Разбира се и възможността да бъде отвлечен и продаден в робство. В поробена България собствеността, елементарните човешки права и дори живота на българите, които са отказвали да приемат исляма, са били застрашени. Това е описано в много народни песни, от български летописци и от чуждестранни пътешественици. Поп Минчо Христов в своето повествование "Видрица" предава спомените на майка си за това как турците при отстъпването си по време на руско-турската война от 1828г. са влачели със себе си "роби и робини". За поробване и продажба на български жени и деца споменават венецианския нотариус Антонио Брешияно през 1381г., бургундският рицар Бертрандон де ла Брокиер през 1432 г.,монахът Бартоломео де Яно през 1443 г., Френският пътешественик Жан Гасо през 1547 г, англичанинът Рийд Уолш, през 1827 г., немският дипломат Стефан Герлах, прекарал в Турция пет години (1573-1578), както и Фелдмаршал Хелмут Молтке, военен съветник на султан Махмуд II през 1936-1839 г.

Френският журналист Иван дьо Вестин описва, как при потушаването на Априлското въстание през 1876 г., много жени и деца от района на Копривщица са отвлечени и продадени на тайните пазари в Цариград.

Но какъв по-ярък пример за насилие от заповедта на султан Мехмед III, който нарежда, ако някой родител се противопостави да предаде за еничарин сина си, да се обеси веднага!

Не всичко е било наред и със "свободното придвижване" на българите, защото много селяни са били закрепостени към султанските, вакъфските и спахийските земи.

Прилагана е и икономическата експлоатация и принуда, която се е изразявала най-силно във формата на многобройни данъци -от десятъка и джизието (налог, плащан от "неверниците") до такива като данък за кошара, воденица, пасище, сено или брой бъчви вино.

Неофициално, но своеволно прилаган е безобразният данък диш-хакъ /зъбен данък/. Става дума за такса, плащана от "гяурина, хранещ безплатно правоверните", задето са си хабели зъбите с неговата храна. Съществувала е и "ангарията" - принудителна безплатна работа в полза на владетеля".

По отношение на "правото на търговия" пък, българите са били принудени да плащат най-различни такси за участие в пазари и панаири, и такси върху стойността на продадените стоки.

Когато се говори за "правата" на българите по време на "владичеството", следва и да се спомене за липсата на такива. Българите- християни не са можели да бъдат свидетели по съдебни дела. Забранено им е било да изнасят от своите църкви кръстове, икони, да устройват литийни шествия.

По въпроса за робството, най- ярко са се изразявали народните будители и революционери. Още Паисий пише, че сме станали " турски роби". А след него Раковски казва :"По-добре една малка маломинутна смърт за свобода, отколкото вечно робския живот под тия безчовечни турски мъки!". Има още много примери: Добри Чинтулов /"Доста робство и тиранство"/, Иван Вазов /"Кочо"-"въстанал роб"/, Христо Ботев /"Пейте робини...в таз робска земя"/. В писмо на Васил Левски до богат българин пък многократно е изречена думата "роб" и производните и "робски синджири", "робско тегло", "робски вериги", "робски въздишки и охкания." "Роби сме и ние българите", ясно и категорично казва Апостола.

И сега следва големия въпрос: На кого да вярват българските ученици- на Паисий, Раковски, Вазов, Ботев и Левски или на чиновниците? В стремежа си за политическа коректност и погрешно смятайки, че употребата на понятието "турско робство" води до разделение между българи и турци те извършват грях и поругаване на историческата правда и народната памет, като го заместват със "съвместно съжителство". Днешните български турци не носят отговорност за злодеянията на турските султани и местни владетели, така както и днешните американци не носят вина за робовладелството, упражнявано от техните предци. Българският народ не е таял и не таи лоши чувства към останалите по нашите земи турци. Българи и турци са живели и продължават да живеят и днес в мир и разбирателство, в една обща за тях държава, така както го е искал Левски. И не случайно основателят на ДПС Ахмед Доган е окачил портрета на Левски на стената в кабинета си.

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички